В рамките на два дни, 27 и 28 юли, се проведе втората среща на върха Русия-Африка, която събра в Санкт Петербург делегации от общо 49 африкански държави.
Това е второто подобно събитие след 2019 г. и една от много малкото възможности за руския президент Владимир Путин да се включи лично в голямо международно събитие на фона на войната в Украйна и издадената присъда за арест от Международния наказателен съд в Хага.
На срещата бяха обсъдени множество теми и бяха подписани редица споразумения в областта на сигурността, икономиката, търговията, културата и хуманитарната помощ, но войната в Украйна и продоволствената несигурност на африканския континент заеха централно място.
Какво можем да отчетем след проведения форум? Ето и основните изводи.
- Африканските лидери опитват да пазят деликатен баланс между Запада и Русия по отношение на войната в Украйна
Общо 49 африкански делегации присъстваха на срещата, което звучи внушително, но в действителност не е точно така, ако погледнем по-отблизо характера на изпратените делегации. За разлика от 2019 година, когато присъстват 43 държавни и правителствени ръководители, сега те бяха двойно по-малко.
Повечето държавни делегации бяха на ниво министър, докато представителството на международни организации бе ограничено до едва няколко по-значими присъствия, най-сериозните от които са на инвестиционната банка на БРИКС, председателите на Комисията на Африканския съюз и на Икономическата общност на страните от Централна Африка.
Значително по-слабият интерес показва до каква степен Русия може да разчита на подкрепа от страна на африканските държави, които в своята съвкупност опитват да постигнат деликатен баланс между Москва и Запада в своята позиция по отношение на войната в Украйна.
- "Вагнер" все още е фактор
Случайно или не финансовият благодетел на частната военна компания Евгений Пригожин се появи на няколко снимки от събитието, позирайки с дипломати и журналисти от ЦАР и Камерун.
Това е първа публична поява на Пригожин след бунта му срещу правителството и напускането на "Вагнер" в посока Беларус.
В момента активността на наемниците е концентрирана най-вече в съседната на Украйна страна, ЦАР, Мали и Буркина Фасо, като в последните две се настани след поредица от антизападни и проруски военни преврати.
Интересното е, че такова нещо се случи и в близката до тях Нигер точно преди откриването на форума в Санкт Петербург. Президентът Мохамед Базум стои задържан в своята резиденция, докато страната се управлява от военна хунта, а френското посолство бе атакувано от стотици демонстранти с руски знамена.
Това е важно събитие в регион, ключов за сигурността на Европа по редица причини, и който е поле на сблъсък на интереси между Запада и Русия.
Официално новото управление не е потърсило помощ от Москва, но такава бе предложена от Пригожин, чиито наемници стоят в готовност в съседните Мали и Буркина Фасо.
"Бившите колонизатори се опитват да държат под контрол Африка, като пълнят страните с терористи и различни бандитски формирования", казва Пригожин в публикация в социалните мрежи. "Само че хората тук обичат "Вагнер", защото знаят, че 1000 наши бойци могат да възстановят реда и да се справят с всякакви терористи."
- Русия има нужда от Африка
Именно 55-те членове на Африканския съюз съставляват най-големия блок в рамките на Общото събрание на ООН, където при последното гласуване от март за "незабавно, пълно и безусловно изтегляне всички руски военни сили от територията на Украйна", 17 държави от Африка гласуваха "против" или "въздържал" се.
В случая "въздържал" се не изразява неутралитет, а по-скоро отказ инвазията да бъде заклеймена и мълчаливо съгласие с агресията на Москва.
С инициативи като събитието от почивните дни Русия опитва да разшири обхвата на тази политическа подкрепа, привличайки нови партньори в своя лагер. Колкото повече държави се присъединят към него, толкова повече легитимност в международен план ще изглежда, че има войната в Украйна.
За целта Путин подплъти своите изказвания с добре позната реторика с антизападен и антиколониален характер, представяйки Русия като по-надеждна алтернатива на САЩ и Европа.
Неслучайно руският президент обеща страната му да достави по 25 000-50 000 тона зърно за шест африкански държави - Мали, Буркина Фасо, Централноафриканската република (ЦАР), Еритрея и Зимбабве.
Тези доставки обаче трудно ще успеят да компенсират миналогодишните 725 000 тона, които бяха изнесени от Украйна под формата на хуманитарна помощ в рамките на Организацията по прехрана и земеделие към ООН.
В допълнение към обещанието за доставки на зърно, Путин обеща да опрости и 23 милиарда долара дългове, което по думите му представляват 90% от задълженията на африкански държави към Русия.
Президентът иска да демонстрира сила и да покаже, че войната в Украйна по никакъв начин не е отслабила Русия.
Все пак действителността е, че в момента Русия има нужда от страните в Африка, за да заобиколи санкциите и да излезе от външнополитическата изолация.
