През последните години бяхме свидетели на това как Турция провежда една изключително динамична външна политика в района на Средиземноморието и Кавказ. Външна политика, която се изразява както в провеждането на активна дипломация, така и чрез твърда сила.
Така от 2012 г. насам турската армия проведе мащабни военни операции в Сирия, Либия и Ирак, подкрепи Азербайджан в Нагорни Карабах и разшири своите военни бази в Катар и Сомалия.
Без съмнение това представлява едно огромно финансово напрежение и разпределяне на военни ресурси, което струва много на управлението на президента Ердоган. В пика на военното участие в Сирия дневните разходи са до 10 милиона долара при положение, че Турция дори не използва твърде голям контингент свои войски.
Затова Ердоган има нужда от инструмент, който да не е свързан пряко с държавата, позволявайки гъвкавост и възможност за избягване на политическите, социалните и финансовите щети, свързани с всяка една военна намеса. Този инструмент, естествено, представлява наемническите формирования, които Турция използва, следвайки вече проправения път от страни като САЩ, Великобритания и Русия.
Всъщност Сирия се оказа бойното поле, което откри възможността на Турция да започне да проектира сила извън своите граници и да тества свой собствен модел за използване на частни армии.
В неговата основа стои един конкретен човек и неговата компания.
Става въпрос за пенсионираният бригаден генерал Аднан Танръверди, който през 2012 г. основава първата частна турска военно-консултантска фирма SADAT. След като напуска армията, Танръверди заема редица позиции в граждански и религиозни институции, а още през 90-те се сближава с президента Ердоган, докато единият служи като кмет на Истанбул, а другият е началник на военното училище "Малтепе" в града.
През 2009 г. се оттегля от председателската позиция в "Асоциацията на защитниците на справедливостта" (ASDER) и става неин "почетен президент". Именно тази асоциация, чрез своя Център за стратегически изследвания (ASSAM), прави редица предложения за реформи в турската армия. Така три години по-късно, заедно с още 23-ма бивши офицери от армията, основава SADAT. Подобно на Танръверди, всички те са освободени от армията за проповядване на ислямистки идеи.
В своя уебсайт недвусмислено е формулирана и тяхната мисия и цел:
"Осъществяване на взаимодействие в областта на отбраната и военната индустрия сред ислямските държави и предлагане на консултантски услуги и обучение на военни подразделения с цел ислямският свят да заеме полагащото му се място сред глобалните суперсили."
Самият Танръверди е известен със своята изключително остра антиеврейска реторика, която включва дори идея за създаване на обединена ислямска армия с цел пропъждане на израелската държава от Палестина.
Това, което предлага SADAT като пакет услуги включва обучения както във воденето на конвенционална война, така и за използването на асиметрични партизански тактики.
Първото място, където SADAT започва да оперира, е Северна Сирия още през 2012 г. Тогава се осигурява подкрепа, обучение и въоръжение за местни туркменски бунтовнически фракции, а чрез използването на традиционните културно-исторически контакти с много общности в Централна Азия и Кавказ, се търсят наемници и от тези региони.
През следващите години Турция успява да разшири влиянието си в конфликта и постепенно налага контрол над цялата Свободна сирийска армия в провинциите Идлиб, Алепо и Хама. Тя бива напълно преструктурирана и след 2017 г. започва да се използва като основен инструмент на Турция в конфликта, а името е сменено на Сирийска национална армия (СНА).
В момента територията в Северна Сирия, която не е под контрол на правителството или про-кюрдските сили, реално е в сферата на влияние на Турция чрез СНА. В тази зона абсолютно всички бунтовнически фракции, с изключение на Хаят Тахрир ал Шам (ХТШ), още по-радикалната Хурас ад Дин (клонът на Ал Кайда в Сирия) и още няколко други екстремистки фракции, са под шапката на СНА.
По силата на споразумение между Русия и Турция за тази част на страната, една от задачите на Анкара е да дерадикализира всички джихадистки фракции и да ги инкорпорира в състава на СНА. По този линия се поддържат активни контакти и с ХТШ, която от своя страна през последните години все повече започва да търси пътища за своето ребрандиране, което в крайна сметка да доведе до изваждането ѝ от терористичните списъци.
За голяма част от тези процеси отговаря именно SADAT. Тя се грижи за преструктурирането, привличането на нови хора и предоставянето на обучение. В момента СНА е в състав от около 70 000 души, разделени в седем легиона, които от своя страна са разделени на различни бригади. Основата на всички тях е няколко десетки бивши бунтовнически фракции с пъстри идеологии като туркменската "Султан Мурад" или пък свързаната с Мюсюлманското братство "Ахрар ал Шам".
В този смисъл турското правителство в лицето на SADAT и СНА вече разполага с удобен инструмент за набиране и подготвяне на кадри. Той е с сходен с модела на Русия и Иран, които също използват свои свързани с властта частни армии, за да оказват влияние на терен в Сирия и други места.
Като Либия, например.
Там Ердоган може да си позволи една по-гъвкава и адаптивна намеса, която не би била възможна единствено на базата на редовните военни части. Именно тази намеса реално се оказа спасението за подкрепеното от Турция Правителство на националното съгласие (ПНС) в Триполи, което бе на прага на военен колапс в началото на миналата година.
Тогава с помощта на поне 3800 сирийски наемници, екипирани и обучени от Турция, силите на ПНС обръщат хода на офанзивата на генерал Халифа Хафтар и успяват да стабилизират фронта. По този начин Ердоган спасява своите съюзници и в същото време циментира позициите си в страната и може да участва в определянето на нейното политическо бъдеще.
По сходен модел се развива и турската намеса във войната между Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах от есента на миналата година. Анкара решително подкрепя Баку в офанзивата срещу оспорвания регион и изпраща сирийски наемници по вече установените от SADAT канали.
За разлика от Либия обаче този път са използвани предимно бойци с туркменски произход от "Султан Мурад" или "Сюлейман Шах", които в културно и езиково отношение са близки до азерите.
Моделът обаче е един и същ - ролята на SADAT е решаваща в набирането, обучението, екипирането и транспорта на наемниците, като СНА е източникът на бойци. Все пак що се отнася до висшето командване, то се осъществява от турски офицери, които задават общите цели и приоритети.
По всичко изглежда, че това няма да бъдат последните конфликти с участието на тези наемници.
Изтеглянето на САЩ от Афганистан оставя правителството в Кабул особено уязвимо в контекста на офанзивата на талибаните, които завземат все повече територия. На терен вече се водят преговори за изпращането на поне 1000 наемника с опит от Либия или Нагорни-Карабах. Те евентуално ще заменят сегашния турски корпус, разположен в Кабул и ще се присъединят към други наемници, които заменят оттеглящите се сили на НАТО и САЩ.
Подобно стечение на обстоятелствата ще означава, че в Афганистан за първи път наемниците на SADAT ще работят рамо до рамо със свои западни колеги.
Много вероятно по този начин ще дадат легитимност на една група от бивши бунтовници, които до този момент участваха полулегално в поредица от конфликти и помогнаха на Турция да се превърне в съществен регионален фактор.
