Пандемията от коронавирус засяга абсолютно всички, но това не означава, че целият свят стои кротко по домовете си, очаквайки ситуацията да бъде овладяна.
Докато по-голямата част от Европа е под блокада, криминални организации, терористични групировки и екстремистки групи от крайнолевия и крайнодесния спектър се опитват да постигнат целите си.
Макар някои от тях да работят в насока да защитят мрежите си и членовете си от вируса, за повечето крайни екстремистки групировки блокадата и болестта са по-скоро шанс да стабилизират структурите си и да фокусират усилията си за набиране на кадри и планиране на операции. И европейските антитерористични организации трябва да са в готовност за това.
Най-пресният пример за това идва от Германия, където в средата на април бяха арестувани група от мъже заради съпричастност към "Ислямска държава", а сега специалните служби проведоха мащабна операция за залавянето и прекратяването на дейността на членове на "Хизбула" в страната.
В момента много от тези групировки, включително неонацистки, крайнолеви и джихадистки, умишлено изострят страха от вируса, опитвайки се да засилят цялостното чувство на уязвимост сред хората като средство за "затвърждаване на стратегията им и като призиви за действие", коментира експертът по борба с тероризма Андреа Карадели миналия четвъртък по време на уебинар, спонсориран от Женевския център за политика за сигурност (GCSP).
"С COVID-19 проблемите, които имахме в нашето общество, не изчезнаха. Те всъщност станаха по-интензивни и бяха овластени от вируса", допълва още тя.
Според нея тези групировки използват активно дезинформационни кампании, за да набират свои членове, като използват омразата към "вражески групи" за това - неверници, евреи и т.н., обвинявайки ги за пандемията.
Така например "Ислямска държава" вижда в коронавируса наказание от Аллах за неверниците и активно разпространява такива послания през информационните си канали. За джихадистите заразата е "божие наказание", което се спира предимно върху европейските държави и Китай (заради лошото отношение към уйгурските мюсюлмани). Групировката посочва и Иран и факта, че светият за шиитите град Кум също е едно от огнищата на заразата като знак за техния еретизъм (ИД изповядват крайни форми на сунизма).
И макар в самото начало на пандемията "Ислямска държава" да призова своите членове да избягват Европа заради заразата, сега групировката се опитва да се възползва от фокуса на правителствата върху борбата с вируса, за да заздрави своите клетки на континента.
Друг важен момент за джихадистите са настроенията за края на света. Те използват идеята, че коронавирусът е знак за наближаващия Ден на Страшния съд, за да вербуват повече хора. В миналото подобен подход е бил доста мащабно използван от "Ислямска държава" за привличане на нови бойци, които да се бият за джихад и за спасяването на душите си.
Крайнодесните групировки също се опитват да използват пандемията за своя собствена изгода. Те активно обвиняват глобализацията, отоворените граници и либералните елити за разпространението на коронавируса, като същевременно с това разпространяват и материали за привличане на нови кадри.
Според част от пропагандата на крайнодесните групи, която тече в момента, коронавирусът е биологично оръжие, произведено от Китай или от САЩ (зависи от източника), което е насочено или към тоталното унищожение на Запада, или към засилване на фармацевтичните компании. Също така изключително често срещан мотив е, че мигрантите от арабския свят и Африка са основните разпространители на заразата, залагайки на расови идеи за пренасянето ѝ.
Интересен пример в случая е крайно дясната групировка "Рицарите на Фландрия" в Белгия, чиито членове упорито се опитват да прокарат теорията, че коронавирусът се разпространява посредством ваксината срещу обикновения грип в опит да "подкопае авторитета на белгийското правителство и медицинския свят", пишат от местната агенция за национална сигурност VSSE.
Подобно на джихадистите, крайнодесните и неонацистки организации залагат на идеята за голямата финална война, като при тях обаче идеята е за мащабен расов конфликт, който (според тях) ще избухне като следствие от пандемията и икономическата криза след нея.
Крайнолевите групи също се опитват да се възползват от създалата се ситуация, като освен с критики към капиталистическите общества, те търсят поводи за влизане в конфронтации с полицията и органите на реда.
В тяхната пропаганда се казва, че заради напрежението от коронавируса държавните органи се опитват да отнемат останалите свободи на гражданите и че сега е време за активна съпротива.
Такива примери имаше с някои белгийски крайнолеви, анархистки организации. От белгийската VSSE посочват дори, че една от тях - IndymediaBruxsel - е публикувала памфлет с инструкции за възможни организирани нападения над публични цели.
"Времето е подходящо за атака. Нашите противници са заети с други неща. Властите никога не са били толкова преуморени и вече не са толкова вездесъщи на публичните места с полицейските си коли, дронове и патрулиращи полицаи... Какво би станало, ако ги атакуваме с камъни, експлозиви и коктейли Молотов?", се казва в памфлета.
Въпреки че поне към момента няма конкретни действия, някои експерти се опасяват, че избухването на коронавируса и пренасочването на вниманието на правителствата в борбата с него и с икономическия удар, може да доведе до раздвижване и сред най-крайните екологични екстремисти, които биха се опитали да привлекат по радикален начин общественото внимание отново към проблема с климатичните промени.
И макар пандемията да показва своите начални ефекти върху разрастването на терористичните групи, опасенията падат и върху това, че контратероризмът също може да се разрасне непропорционално.
Особено притеснителен е рискът от възможно прилагане на епидемиологични инструменти за проследяване на болни пациенти в посока борба с тероризма.
Страховете на много активисти за човешките права и за защита на личните данни са, че правителствата може да не се откажат толкова лесно от инструментите за следене на населението и след края на пандемията.
Така ако виждаме в момента преките следствия от коронавируса в социалната изолация, натрупването на напрежение в обществото, свиване на икономиката и увеличаване на безработицата, тепърва ще се сблъскваме и с онези следствия, които остават на заден план, радикализация, още обществено недоволство и засилване на крайните групировки.
