Решението на унгарския парламент да връчи в ръцете на премиера Виктор Орбан цялата власт в държавата, за да управлява с укази до приключване на извънредното положение, е меко казано спорно.
Не че и досега унгарският премиер не ръководеше страната си горе-долу еднолично, като поставяше верни свои подчинени на всички важни позиции - както властови, така и в бизнеса.
За десетилетието си на власт в Унгария "нелибералния" и клонящ към национализъм и краен консерватизъм премиер на страната успя да спомогне за разяждането на спечелената през 1989 г. демокрация, атакувайки съдебната система и медийната свобода, като същевременно с това пренареждаше в своя полза бизнес пейзажа.
Така на последните избори през 2018 г., на фона на големи опозиционни протести в столицата Будапеща, Орбан и неговата партия "Фидес" спечелиха впечатляващо мнозинство. Мнозинство, което избра на практика да отмени временно ролята на парламента и да даде в ръцете на премиера пълната власт да се разпорежда с политиката на държавата - без оспорване и без отчетност.
Сега, когато вълната от коронавирус се разпростря над страната, демокрацията се оказа тази с най-слаба имунна система.
Освен решението да се управлява само чрез укази от правителството, унгарският парламент прие и строги мерки за борба с дезинформацията около епидемията от COVID-19. Тези, които "изкривяват" или публикуват "невярна" информация за заразата са заплашени от присъда до пет години затвор.
Опитът на опозицията да ограничи тези мерки в рамките на разумното, без да позволява буквалното въвеждане на личен режим на Орбан, се сблъска с желанието на мнозинството на "Фидес". И с мнозинство от 2/3 предложените от властимащите промени бяха приети.
Правителството заяви, че спешните правомощия са необходими за борба с епидемията, но експерти и анализатори имат сериозни въпроси около това дали това е единствената причина за въвеждането на тази крайна кризисна мярна. И още повече - дали Орбан ще предаде властта обратно, когато здравната криза отшуми.
Подобно на България, Унгария засега демонстрира сравнително ниски показатели на заболели и смъртни случаи.
Будапеща вече е наложила ограничения върху движението, които забраняват излизането от вкъщи, освен за ходене на работа, до магазина, до аптеката или за упражнения в парка, като обаче на хората е забранено да се събират на едно място.
Освен това още преди дни премиерът на страната лансира идеята за въвеждане на вечерен час както и налагането на допълнителни ограничения върху движението на хората.
Междувременно в Унгария се прилага и една друга спорна мярка - правителството нареди разполагането на специални групи от военни, полицаи и служители на гражданска защита да следят дейността в 140 големи компании, които осигуряват критично важни услуги по време на епидемията. Целта на тези екипи е да гарантират работата и безопасността на компаниите, като същевременно с това и да докладват на военното министерство дали срещат някакви проблеми.
Ако се разгледат само по себе си наложените до момента от Будапеща мерки, те не представляват някаква особена заплаха. Дори и въпросните полувоенни групи могат да бъдат преглътнати, ако става въпрос за една нормално работеща демокрация.
Въпросът обаче е в контекста, на който се случват тези мерки. Не са от вчера проблемите на "Фидес" и Орбан и критиките от страна на Брюксел и на различни правозащитни и правни групи за това как партията и нейният лидер влияят върху състоянието на демокрацията. Все по-сериозният му захват върху съдебната система и медиите също не е нещо ново.
Затова и самата идея, че премиерът на Унгария ще разполага с цялата власт в страната абсолютно неоспорвано, създава дискомфорт у мнозина - както в самата страна, така и в ЕС.
От Брюксел вече изразиха тревогите си относно предложените промени в наказателното право на Унгария като средство за пресичане на епидемията от коронавирус. От Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент призоваха ЕК да прецени дали тези мерки съответстват на основните ценности на ЕС.
"Всички държави в ЕС носят отговорност за спазването и защитата на основните права, върховенството на закона и демократичните принципи, дори в трудни времена", се казва в съобщението на на парламентарната комисия.
По стара традиция обаче властите в Будапеща игнорираха критиките, идващи от Брюксел, и все пак приеха спорните текстове. И също по добра стара практика, това отново най-вероятно няма да повлияе на статуса на страната в ЕС.
Притесненията за опозицията и критично настроените журналисти и активисти в Унгария обаче остават.
Както и за възможните злоупотреби с предоставена пълна власт, особено покрай текстовете за борбата с дезинформацията, които на практика могат да пратят много критични към политиката на правителството журналисти в затвора.
Междувременно Орбан вече яростно се възползва от ситуацията с COVID-19, прокарвайки антимигрантската си реторика и послания за изчистване на Унгария от мигрантите. Страната вече затвори бежанските лагери на своя територия с твърденията, че много от бежанците там са минали през Иран и вероятно носят заразата от коронавируса.
Университетите бяха затворени преди училищата именно с аргумента, че в тях се обучават повече чужденци, а опитът показвал, че "чужденците са донесли болестта и тя се разпространява сред чужденци". Така Орбан продължава активно своята война срещу мигрантите, като сега това просто се случва чрез средствата на страха от заразата.
Ситуацията в Унгария само дава повод да се замислим в по-голям мащаб.
Съществуват достатъчно страни с по-авторитарно настроени лидери, които покрай заплахата от коронавируса могат да се възползват и да засилят позициите си, атакувайки критици и опозиция с помощта на предоставената им от извънредното положение власт.
И то в ситуация, в която от държавните лидери се очаква да взимат възможно най-адекватните решения в полза на страните си, а на ключови постове са назначени хора заради вярност (партийна или лична), а не толкова заради професионализъм.
Подобни извънредни ситуации не просто предполагат, а изискват рестриктивни мерки за справяне с опасността. Това е факт. И все пак в държави с ниско ниво на демокрацията това лесно може да премине в злоупотреба.
Паралел между Унгария и други държави, включително България, лесно може да се направи и да се демонстрират слабостите в разделението на властите, правовия ред и свободата на словото там.
Все пак у нас темата за опасността за демокрацията, която представляват мерките срещу коронавируса, беше повдигната вече покрай заложеното в Закона за извънредното положение следене на гражданите под карантина посредством данни за локация от мобилните оператори.
А междувременно предприетите от правителството тук мерки не се различават с много от тези, предприети от Будапеща (с уговорката, че у нас кабинетът не е проявявал претенции да управлява само чрез укази). И все пак такива критики към София от страна на ЕК и ЕП все още няма.
Факт е, че в Европа, когато стане въпрос за злоупотреба с власт, оказване на натиск върху съдебната система и медиите, Унгария е на челно място като "черна овца", но това идва най-вече заради директното и на моменти безпардонно поведение на Виктор Орбан и острите му критики към Брюксел и популистката му реторика.
И ако за Унгария вече говорим като за първата демокрация жертва на коронавируса, съществуват още доста държави, чиито мерки за борба със заразата предоставят спорна власт в ръцете на лидерите. И примери за това има както в Европа, така и в Азия и Латинска Америка.
Въпросът е, че ако навсякъде по света демократичните граждански права страдат заради наложените мерки, то в утвърдените демокрации се знае, че това е само временно.
За останалите държави с не толкова подчертан правов ред, нещата са спорни и съмненията, че ситуацията може и да не се върне в положението си отпреди коронавируса остават.
И именно тези съмнения са проблем, пред който ще трябва всяка една от тях да се изправи, след като заразата и икономическата криза след нея си заминат.
