Aмериканският министър на отбраната Лойд Остин посети България миналия уикенд - едва второто подобно посещение за последните три десетилетия.
Той дойде тук в контекста на войната в Украйна, за да обсъди с нашето правителство по какъв начин то може да допринесе за по-ефективно укрепване на източния фланг на НАТО.
Посещението се случи и на фона разразилата се обширна дискусия из нашето публично пространство дали да изпратим военна помощ за украинската армия, или да останем единствената държава в Алианса, наред с Унгария, която все още не го е направила.
Тук ключовата дума бе "неутралитет", като аргументите в полза на това да не се изпраща оръжие са, че по този начин България би станала част от войната, навличайки си гнева на Русия.
Така в крайна сметка премиерът Кирил Петков отказа потенциална възможност нашата армия да замени своите остаряващи съветски системи за противовъздушна отбрана С-300 с по-съвременни Patriot.
Вместо това се стигна до по-скоро компромисен вариант с разполагане тук на една американска механизирана рота, чийто размер вероятно ще бъде до 150 души и ще разполага с около 20 бронирани машини Stryker.
"Бидейки близо до конфликта, военна помощ [от България] в този момент няма да бъде възможна", каза Петков след срещата с Остин.
Странното в случая не бе толкова решението, колкото начина, по който бе взето. В случая най-логичното беше такъв разговор да се проведе най-малкото в присъствието на българския министър на отбраната и/или началника на генералния щаб поради простата причина, че те са значително по-компетентни от нашия премиер в обсъждането на въпроси от военен характер.
Това навежда на мисълта, че такива не са обсъждани в детайли, като по-скоро е акцентирано на политическите аспекти от евентуалното предоставяне на български С-300 на Украйна.
Тук вече може само да се спекулира дали не се забелязва отпечатъка на президента Радев или коалиционния партньор БСП, чийто лидер Корнелия Нинова неведнъж заяви, че няма как да подкрепи такова решение.
А може и просто Петков да е предупредил Остин, че в обществото няма консенсус за подобен ход и всъщност чрез него може да се отслабят и без това разклатените позиции на сегашното правителство за сметка на партии с про-руска ориентация.
На подобен фон прекомерното вглеждане в собствената вътрешнополитическа обстановка пречи за разбирането на по-широката реалност извън рамките на България.
Всички гранични държави както на Русия, така и на Украйна досега са изпратили различен тип военна помощ - от дрехи, каски или медицински консумативи до противотанкови ракети, боеприпаси, муниции, леко въоръжение и преносими ПВО комплекси.
Словакия например вече изрази ясна готовност да предостави своите системи С-300 при условие, че те бъдат заменени с "Пейтриът". От друга страна Литва, Латвия и Естония още преди да започне войната вече доставяха противотанкови ракети Javelin и ПВО системи Stinger.
Най-голямо впечатление обаче прави поведението на Финландия и Швеция, които даже не са членове на НАТО и са страни, избрали тяхната политика на сигурност и отбрана да бъде изцяло подчинена върху идеята за военен неутралитет.
Швеция не е участвала във война от 1814 г., като именно злополучните конфликти с Русия в исторически план водят до това решение. От своя страна концепцията за неутралитет е ключова за външната политика на Финландия, откакто тя получава независимост именно от Русия през 1917 г. и окончателно обявява неутралитет след Зимната война с СССР през 1939 г.
Днес инвазията срещу Украйна е на път да накара правителствата в Стокхолм и Хелзинки да преосмислят досегашното си разбиране за сигурността и отбраната.
За първи път от Втората световна война насам Швеция официално изпрати военна помощ на страна във въоръжен конфликт, като пратките включват 5000 противотанкови ракети АТ4, 5000 бронежилетки, също толкова каски, както и 135 000 броя дневни хранителни порциони. Всичко на стойност около 40 милиона евро.
В края на февруари пък финландският премиер Санна Марин обяви, че нейната страна ще подкрепи украинската армия с 2500 щурмови карабини заедно с муниции за тях плюс 1500 противотанкови ракети.
Не само това - в двете скандинавски страни все повече започва да се води дебат дали всъщност не трябва да станат членове на НАТО.
Неотдавнашно проучване на Шведската национална телевизия, направено месец преди началото на войната, показва за първи път, че тези, които подкрепят членство, са повече от тези, които са против - 41% казват "да"; 35% са против, а 24% казват, че не са сигурни.
Тази промяна в мненията е още по-драматична във Финландия.
За първи път в своята история мнозинството финландци са за присъединяване към Алианса, както показва анкета на Финландската национална телевизия, направена в края на февруари. Според нея 62% от финландците казват, че подкрепят подобен ход, което е ръст с 9 пункта спрямо настроенията от преди войната.
Така че ако две държави, които традиционно се считат за синоними на военния неутралитет, са склонни да започнат да го преосмислят, то какво остава за нас?
Самият факт, че България членува в НАТО ни изважда от графата на неутралните държави, а в допълнение действията на Русия да ни постави в наскоро обявения си списък от неприятелски държави, ясно показва, че времето за неутралитет е преминало.
Идеята на военната подкрепа не е да се разшири конфликта, както вменява руската пропаганда, а заради точно обратното - военните действия да бъдат ограничени до украинската територия.
Именно западното оръжие е една от причините Киев да не се огъва и да не преговаря за мир по условия на Москва. Колкото повече загуби търпи руската армия, в толкова по-изгодна позиция ще бъде Украйна.
И колкото по-дълго Русия затъва в Украйна, толкова по-дълго в Кишинев, Тбилиси, Талин, Рига и Вилнюс ще могат да се чувстват поне малко спокойни.
