Битката за пристанищният град Мариупол продължава вече повече от 25 дни и поне за момента не изглежда да върви към някакъв завършек.
Рано сутринта в понеделник правителството в Киев отхвърли поставения от Русия ултиматум да предаде града, а от украинската армия са категорични, че ще продължат отбраната, въпреки че Москва обеща да отвори хуманитарни коридори.
"Свалете оръжието", призова генерал-полковник Михаил Мизинцев, директор на руския Национален център за управление на отбраната, в изявление, публикувано от руското министерство на отбраната. "Развива се ужасна хуманитарна катастрофа. На всички, които свалят оръжието си, се гарантира безопасно излизане от Мариупол", обеща той.
Мизинцев заяви, че хуманитарни коридори, извеждащи от Мариупол, ще бъдат отворени в 10 часа московско време днес, като информацията за тях е потвърдена и от украинския вицепремиер Ирина Верешчук. Тя обаче категорично отхвърли ултиматума за предаване на града.
"И дума не може да става за капитулация или сваляне на оръжие. Вече сме информирали руската страна за това", каза тя, цитирана от вестник "Украинска правда".
А ситуацията в самия град наистина е тежка и добива "апокалиптични" размери според Международния комитет на Червения кръст.
До началото на конфликта населението на Мариупол e над 430 000 души, като се смята, че в момента има поне 100 000 блокирани цивилни без електричество, вода, отопление и достатъчно хранителни и медицински запаси.
Руски въздушни удариха болница, църква и безброй жилищни блокове, а вследствие на тежките сражения местните власти изчисляват, че около 80% от сградите са напълно или частично разрушени. Според данните на украинското правителство над 2000 са цивилните жертви от началото на офанзивата към града.
Ukrainian authorities in Mariupol said Russian forces bombed an art school in which 400 residents had taken shelter.
— DW News (@dwnews) March 20, 2022
City officials said the building was destroyed on Saturday night, but the number of casualties was not yet known.
The latest: https://t.co/Ab2RRFxmLT pic.twitter.com/YYFMWEOZ1q
На този фон битката за Мариупол се явява като едно от ключовите сражения във войната досега.
Той е само на 100 км от Донецк и е важен индустриален център с ключови металургични предприятия в производството на стомана и желязо. В същото време Мариупол е най-голямото пристанище на Азовско море с 13 милиона тона обработени товари годишно.
Още от първия ден на войната на 24 февруари градът стана цел за въздушни и артилерийски удари, а до 3 март вече бе подложен на обсада от части на руската армия, морска пехота и Росгвардията, напредващи от Крим и сили на сепаратистката Донецка народна република, настъпващи от север.
Именно последните са водещият компонент в офанзивата, тъй като имат чисто териториални претенции към града, който се води част от Донецка област.
Всъщност той представлява бойно поле и през 2014 г. Тогава за известен период от време сепаратистите поемат контрол над него, но след това украинската армия си го връща обратно
Сега в Донецк са твърдо решени окончателно да завземат Мариупол.
В тази задача те са подкрепени на терен най-вече от Росгвардията и чеченските Кадировци, които са специализирани във воденето на сражения в градски условия. Общо силите им наброяват около 15 000 души.
Срещу тях, към началото на офанзивата, стоят около 3000-4000 украинци от армията, флота и най-вече частите на крайно противоречивия полк "Азов", които са напълно изолирани от всякаква възможна подкрепа. Най-близките подразделения на украинската армия се намират на около 100 км, а това прави практически невъзможна всяка една офанзива за пробив на обсадата.
В този смисъл ситуацията за отбранителите изглежда почти безнадеждна, но те оказват яростен отпор. Всичко това обаче се случва с цената на невинни жертви и много разрушения.
Сраженията са изключително тежки и се водят почти буквално за всяка сграда, като и двете страни се обвиняват в извършването на военни престъпления.
Както и при други военни операции в градски условия като Мосул в Ирак, Алепо в Сирия или Грозни, противниковите страни използват всички средства - от една страна, руснаците бомбардират и обстрелват с тежка артилерия цивилни цели като родилни домове, църкви или жилищни сгради, докато от друга, защитниците не се двоумят да се крият в тях и да ги използват за командни центрове или позиции, от където да извършват атаки.
И двете страни се обвиняват в саботиране на хуманитарни коридори, а не са малко и информациите за извършване на жестокости спрямо военнопленници и от двете страни.
Съвсем реалистично погледнато, падането на Мариупол в руски ръце е по-скоро въпрос на време.
От стратегическа гледна точка той остава последното населено място по азовското крайбрежие, което все още не е овладяно.
Когато или ако се случи това, ще се създаде сухопътен коридор, свързващ Крим с двете сепаратистки републики чак до границата с Русия. Така за Москва ще стане по-лесно движението на хора и стоки към полуострова, тъй като до началото на конфликта единствената сухопътна връзка с него се осъществяваше чрез Кримския мост през Керченския проток.
В добавка към това идва и овладяването на град Херсон, който контролира водоснабдяването на Севернокримския канал. Когато Русия анексира полуострова през 2014 г., правителството в Киев реши да прекъсне канала, който е основен водоизточник за целия Крим. Това създаде остър дефицит и постоянен режим на вода в продължение на 8 години и в същото време струва милиарди долари на руското правителство.
Сега, с превземането на Херсон, този скъпоструващ проблем изглежда е решен. А падне ли и Мариупол, Русия ще изпълни две свои важни цели.
Цената за тях обаче изглежда доста висока. Упоритостта на "Азов" и останалите защитници струва много в жива сила и техника на Русия и сепаратистите.
Именно това наложи и прехвърляне през последната седмица на Кадировците и допълнителни подкрепления от 8-ма гвардейска армия.
Не само това - тежките сражения улица за улица означават загуба на време, ресурси и стратегическа инициатива в кампания, която трябваше да представлява бърза операция за "денацификация" на Украйна.
Затова Мариупол е особено важен за Киев най-вече в психологическо отношение.
Той все повече се превръща в символ на съпротивата срещу инвазията и колкото по-дълго защитниците му го удържат, толкова повече ще се усилва и решителността за борба в цялата страна.