Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Отива ли Путин в ръцете на Китай заради Украйна

Двете държави укрепват партньорството си, но то също така поставя Москва в зависимост от подкрепата на Пекин Снимка: БГНЕС
Двете държави укрепват партньорството си, но то също така поставя Москва в зависимост от подкрепата на Пекин

Войната, която всички наблюдаваме вече седмица, се случва по бойните полета около Киев, Харков, Мариупол, Херсон и още много други градове, но тя вече оказва огромно влияние далеч извън границите на Украйна и се следи от всички големи международни играчи.

Един от тях със сигурност е Китай, чийто външен министър Уанг И във вторник се чу със своя украински колега Дмитро Кулеба, изразявайки готовност Пекин да действа като посредник при преговори за спиране на огъня.

По информации на правителствената Китайска централна телевизия Кулеба е "поискал помощ за намиране на дипломатическо решение".

Според Пекин разговорът е иницииран от украинска страна, а двамата външни министри са обсъдили и евакуацията на китайски граждани от Украйна, които са около 6000 души до началото на конфликта.

Досега официалните реакции от Китай към случващото са свързани с абсолютно стандартни изявления за спазване на териториалната цялост на враждуващите страни, но в същото време се изрази и разбиране към руските притеснения относно сигурността, избегна се и думата "война".

Правителството в Пекин също така отхвърли категорично каквато и да е възможност да се присъедини към налагането на санкции срещу Русия с аргументите, че те са непродуктивни и нямат правно основание.

Подобно отношение не бива да бъде изненада, тъй като двете страни имат засилено сътрудничество и повече от добри отношения през последните години.

Те допълнително се задълбочиха именно в навечерието на войната с ново стратегическо споразумение между двете държави, което бе подпечатано от президентите Владимир Путин и Си Дзинпин в началото на февруари.

То включва общо 15 договора в различни сфери - от търговия и нови технологии до миграционни политики, космос и изменението на климата.

В добавка към тях е и възможността Китай да започне да внася руска пшеница и да я препродава, тъй като заради войната износът и търговията са силно застрашени. Това е важно с оглед на факта, че Русия е сред водещите производители на ключовата зърнена култура в световен мащаб.

Горе-долу е подобна ситуацията и в енергетиката. Заради войната и санкциите на Европейския съюз (ЕС) се очертава да пострада износът на газ от Русия към основен клиент в това отношение - именно Европа. Най-голям партньор обаче традиционно е Китай.

И това е така вече 12 поредни години, не само по отношение на енергийния сектор, но изобщо за цялата търговия.

Не на последно място се оказва, че в момент, когато Европа, САЩ и Япония са блокирали общо половината от резерва на руската Централна банка, по-голямата част от останалите 50% е концентрирана на сигурно в Китай.

Погледнато от тази страна, по всичко изглежда, че Путин се е постарал да смекчи ефекта от наложените западни санкции, използвайки подкрепата на колегата си Си Дзинпин, като в същото време си осигурява мълчаливото китайско съгласие за случващото се в Украйна.

Прекаленото облягане от страна на Москва на приятелството с Пекин обаче крие твърде много рискове.

Тук става въпрос за две държави, чиито отношения са изцяло изчистени от идеализъм и представляват продукт на политически и икономически реализъм, както и чувство на споделена враждебност към Запада. Много трудно се изграждат дългосрочни стратегически връзки, ако те са основани единствено на прагматизъм при отсъствието на споделени ценности.

Казано с други думи - те могат да бъдат приятели, докато имат общи врагове и цели.

А оттам могат да започнат сериозните проблеми за Русия в дългосрочен план, тъй като Москва става все по-зависима във всяко едно отношение от Пекин.

На първо място двете страни нямат сходна тежест в търговско отношение помежду си. Ако Китай е най-големият търговски партньор на Русия (с дял от 13,4% от целия руски износ преди войната), то Москва е едва 14-та дестинация за китайски експорт (с 2% дял от целия износ на Пекин преди войната).

Това повдига въпроса: ако Китай може без Русия като търговски партньор, то може ли Москва без Пекин? Тук основният риск пред Русия се явява реалната опасност да се превърне в икономически заложник.

Освен това идва и другият проблем от чисто геостратегическо естество.

Той се отнася към руския Далечен изток или най-крайните райони на страната. Те представляват една гигантска и изключително слабо населена територия с малко над 8 милиона жители (по данни на Източния икономически форум), която споделя граница от около 4000 километра с Китай.

Само за сравнение в трите провинции в Манджурия от другата страна на въпросната граница живеят над 100 милиона души. И една част от тях през последните години бавно и постепенно се изнася на север под формата на икономически имигранти.

Важно е да се разбере, че китайското геостратегическо мислене отдавна възприема Далечния изток като потенциално "жизнено пространство" в смисъла, влаган от Адолф Хитлер по отношение на Източна Европа.

Стратезите в Москва със сигурност си дават сметка, че разчетите, които те правят за Беларус и Украйна, отдавна се прилагат спрямо Русия в Пекин, а Далечният изток се разбира като територия, чийто суверенитет от монополен може да се актуализира в смесен или споделен вид, ако обстоятелствата го изискват.

Така че опитвайки се да се освободи от Запада, Путин трябва да си направи и сметка дали всъщност не попада в ръцете на Китай.

 

Най-четените