В края на отишлата си година Ройтерс публикува анализ, озаглавен „Петте съдебни дела, които определиха музиката на годината”.
Почти десетилетие след като големите звукозаписни компани започнаха своята юридическа атака срещу „Напстър”, съдът все още пише правилата по пътя, който ще заведе музикалния бизнес към неговото дигитално бъдеще, пише авторът Бен Шефнър.
Доколко обаче тези дела наистина ще определят бъдещето на музикалната индустрия и „правилата на играта” в нея? Отговорът е: всъщност не толкова много, колкото смята авторът.
Защо?
1. Цитираните случаи са предимно американски. Факт е, че музикалната индустрия е съсредоточена основно в САЩ, но не само там. Тоест - последствията от тези казуси ще са забележими, но далеч не глобални (с малки изключения).
2. ДелотоThomas-Rasset не е завършило и ако сме поне малко оптимисти (а защо не и реалисти) няма начин да завърши на по-горната инстанция с осъдителна присъда за P2P потребителите. Не съм юрист (хеле пък американски), но ми се струва, че в това дело има толкова много и груби правни нарушения на първа инстанция, че обвинението няма дори и теоретичен шанс да спечели. Да не говорим пък за опита да се свърже IP адрес с виновно поведение/наказателна отговорност на конкретна личност - как това би могло да стане по сигурен, безпогрешен и законосъобразен начин, досега не е успял да измисли никой в света. Пък да се привлича под съд IP адрес (с извинение за иронията) е тъжна история - той дори не е юридическо лице. Вярно, всеки IP адрес си има собственик, той може да бъде държан отговорен, но да му се вмени вина...? Как точно ще стане това - тя първо трябва да бъде доказана. Защо тогава го водят това дело и издадоха такава присъда на първа инстанция? Ами - чист PR. Точно като у нас - прибираме 20 души в ареста, обявяваме епохален успех на полицията, след 3 дни пускаме 18 от тях поради липса на доказателства, завеждаме дела срещу останалите двама и те завършват след 2 години с оправдателна присъда - пак по липса на доказателства или невъзможност да бъде доказана вина. Но отчитаме успех срещу престъпността – във вестниците...
3.Делото срещу „Пайрът Бей” е крупен успех за P2P потребителите, a не за носителите на права, макар да има осъдителна присъда. Отбележете - не е осъден/затворен тракера, дейността му не е призната за незаконна, не може да се докаже, че нарушава каквито и да е права - защото той просто... не нарушава нищо! Осъдени са... собствениците му. За нещо като помагачество в нарушаването на авторски права (обобщавам много грубо). И за нереално висока сума. Която би могла да е дори още по висока в САЩ, където законодателството изрично предвижда примерно еди колко си хиляди долара ЗА ВСЯКО ЕДНО нарушение на авторското право и присъдата е кумулативна. Не съм запознат с шведското право по въпроса, но бих рискувал да предположа - на основата на европейското право в областта като цяло - че в шведските закони по-скоро няма такава клауза като в американските. Ако е така, при обжалването поне сумата от 4 милиона глоба за собствениците няма никакъв шанс да остане такава - ако въобще цялата присъда не бъде отменена. Понеже отново имаме дело, в което на първа инстанция куп неща са приети ей така, на доверие, а те подлежат на доказване - и съответно сега са оспорени от защитата (която откри и конфликт на интереси при един от съдиите!). Резюме: отново много спорна присъда, отново с основно PR ефект, отново с минимален шанс да бъде потвърдена на горна инстанция. Нека за момент помислим разумно и логично, не като юристи - група хора създали някакъв софтуер (и го качили на хардуер), който предоставя напълно законна услуга (P2P обменът никога никъде от никой съд не е бил обявяван за незаконен! и не би могъл да бъде) за група потребители. Дори и огромната част от тези потребители да нарушават някакви права (което е спорно и най-важното - недоказано), вината е тяхна, не е на създателите и собствениците на софтуера. В най-добрия случай трябва да бъде изрично доказано намерение (умисъл) за извършване на престъпление от създателите/собствениците на софтуера. Дори и това да беше възможно, навлизаме в истинска дебра от правни възможности... Затова лично аз бих прогнозирал, че това дело няма да има никакъв, ама никакъв ефект върху музикалната индустрия. Нещо повече – даже PR ефектът му вече е изчерпан и оттук нататък всичко ще се върне като бумеранг обратно върху правоносителите, когато делото рухне.
Другите две цитирани дела дори не заслужават коментар – било защото изходът от тях е предвидим и очакван, било защото не носят нищо особено ново в съдебната практика.
Ако трябва да направя своя прогноза за бъдещето на музикалния бизнес, то бих казал, че много по-голям ефект върху музикалната индустрия ще има фактическото състояние на нещата.
Първо, благодарение на P2P хората свикнаха да теглят музика безплатно.
Второ, легалните онлайн магазини за музика драстично увеличават броя, асортимента и оборота си, макар засега да не печелят.
Трето, P2P обменът унищожава истинското пиратство - незаконното тиражиране на музика с търговска цел, например на дискове.
Четвърто, P2P обменът силно разширява музикалния хоризонт на потребителите и така създава нови пазари и нови потребители за повече стилове и групи/артисти. Не забравяйте, че музикалната индустрия НИКОГА не се е състояла само от издаване на музика, даже това е по-скоро изключение. Истинската й същност винаги са били концертите и изпълненията на живо, а те напоследък бележат огромен ръст като брой, като приходи, като цена на билетите. Въобще, издаването на музика на физически носители е умиращ бизнес, той спада и ще спадне до ужасно ниски стойности (но няма да умре!), но музикалната индустрия ще си я има и още как.
Огромен ефект върху музикалния бизнес обаче би имало въвеждането на правилото за "трите удара" (вече се говори дори за "един удар") срещу интернет потребителите. Това, както и вменяването на отговорност на доставчиците на интернет за съдържанието на техния трафик, наистина може да имат тежки последици - съвсем не само за потребителите. То ще се отрази тежко на самото право (нарушават се основни негови принципи), на интернет (нарушава се неутралността му), на бизнеса (съвсем не само на музикалния), на обществото като цяло и на неговата свобода. Ако обществото трябва да избира - то по-добре да умре музикалният бизнес, отколкото да бъдат засегнати такива фундаментални закони, права и свободи на съвременната цивилизация. Още повече, че - както подчертах - музикалният бизнес като цяло изобщо няма да умре, само една негова неоправдано забогатяла досега и излишна вече фракция просто си отива. Което не е кой знае каква драма и като гражданин аз лично например не си давам правата и свободите заради това, че някой едър капиталист вече няма да може да си купи остров за Коледа (истински случай от CEO-средите в музикалната индустрия).
