Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Започна - и свърши

За приликите и разликите между "Окупирай Уолстрийт" и "Окупирай България"  Снимка: Уил Уинтър
За приликите и разликите между "Окупирай Уолстрийт" и "Окупирай България"

Историята е известна. Започналото на 17 септември 2011 г. движение "Окупирай Уолстрийт", насочено срещу финансовите спекулации на големите корпорации, срещу икономическите свръх-елити, срещу "ощетяването" на многобройната средна класа за сметка на едва 1% привилегировани, нарастна лавинообразно, дойде и в България.

Свързаността между Уолстрийт и България освен в призива, съдържащ се в името, е и в Декларациите на привържениците на движението - тук и там. Всъщност нашата декларация е превод на тази на "Окупирай Уолстрийт".

Има известна прилика и в това, че подкрепящите движението във виртуалното пространство са доста повече от тези, които излязоха навън, на улицата, за да изразят своя протест. Както и че базовите антикорупционни, антимонополистки, антиконсуматорски искания са придружени от призиви за опазване на околната среда.

Факт е, че...

Факт е, че движението "Окупирай Уолстрийт" се поддържа в социалните мрежи като Фейсбук и Туитър. Както, впрочем, и множество други, най-различни и абсолютно несвързани помежду си движения. Казвам това неслучайно. Но, да припомним, то възниква в средите на Адбъстърс, организация, която съществува още от 1989 г.

Създадена е в Канада, на база на антиконсуматорска платформа и пропагандираща опазването на природната среда, претендираща да обединява артисти, писатели, учени, студенти за нови "социални активности". Тя има и своето издание и именно то, разпространяващо се и в САЩ, както и в големите европейски страни, провокира протеста "Окупирай Уолстрийт".

Подкрепата на анонимните хакери (организацията Anonymous), както и на по-малко или повече ползващи се с обществен авторитет фигури с радикални убеждения като Майкъл Мур, Ноам Чомски, Славой Жижек или Стефан Хесел със сигурност допринася за разрастването на движението в САЩ, за клонирането му в Европа.

"Окупирай България" започна във Фейсбук. Инициира се от Фейсбук. Страницата се снабди с хиляди харесващи, реално протестираха по-малко от стотина. И въпреки, че в някои медии се появиха изказвания на привърженици на българската окупация, прочетохме няколко имена, така или иначе това не променя факта, че де факто това е едно съвсем анонимно движение.

И още, което е по-лошото в случая, то е имитативно, лишено от собствена идентичност, платформа и представителни фигури. Зная, че ще бъда обвинена в поне няколко грехове - симпатия към властта, принадлежност към корпоративна структура, безмозъчна консуматорка или апатична към социалните несгоди персона. А, да, което може би ще е и най-лошото, защото ще е най-антихуманно - нехайна към опазването на околната среда, към замърсяването и "убиването" на природата.

Няма как да ви уверя в обратното...

Фактът, че "Окупирай България" се инициира във Фейсбук, хоризонталната мрежа, в която няма авторитети, елити и в която, извинете, че повтарям казаното в една своя статия, хейтването и лайкването са основните изразни средства на отношение, го прави несериозно в един дълбок социален, граждански смисъл.

Да, протестът е важен, но всъщност какво искаме? Декларацията, преведената Декларация, не дава представа за това. Казваме не, но имаме ли да? Направи ми впечатление, че в изказването си един от участниците в протеста почти буквално цитира прословутото изречение за 99-те процента, което може да е валидно за страна като САЩ, в която наистина съществува силна средна класа. Но е доста съмнително за България, в която съществуването на такава нито процентно, нито, което е най-важното, качествено е сравнимо със САЩ.

Колко трае...

И още - колко трае харесването и нехаресването във Фейсбук. Нека си признаем - ден, два, дори и не толкова. Активностите там бързо се сменят, групите са пълни с най-различни хора, твърде отличаващи се помежду си, често дори с никакви пресечни точки, мнения, ценности. Затова и съвършено нетрайни.

Фактът, че можеш едновременно да имаш два-три или повече профила означава, че можеш да сменяш самоличностите си, което прави невалидно истинското ти човешко присъствие като точно тази личност, с тези мнения, убеждения и готовност да ги отстояваш. Защото виртуалното пространство не е публичното пространство където гражданинът застава със своето лице и позиция.

Затова си мисля, че сега, когато пиша този текст, по-голяма част от "лайкналите" "Окупирай България", от членуващите в тази група вече са забравили за нея. Както и за собственото си участие в подобна инициатива.

Do срещу Would Be

Според мен най-съществената прилика между "Окупирай Уолстрийт" и "Окупирай България" е съвсем другаде. Тя не е в самите конкретни движения. Тя е в онова, което "Окупирай Уолстрийт" изразява, и което "Окупирай България" биха искали да изразяват.

Неверие в държавата като цяло. Неверие в способността й да е регулатор в "кризисните" точки на среща между механизмите на капиталистическия пазар и никога ненапускащите ни идеали за социална справедливост.

Подобни движения не са толкова антикапиталистически, както най-общо ги назоваваме. Те са желание за абсолютно друг свят. За жалост, с абсолютно неясни, нерационализирани и неосъзнати измерения. Защото днешният свят, в който очевидно много от опорите, които сме мислели като алтернатива на миналия - комунистически, като свободна пазарна икономика, демократична държава, истинско гражданско общество се оказва в разпад.

И той, опасявам се, няма ясна идеологическа, политическа, икономическа и социална алтернатива. Затова и силните емоционални реакции обединени около "не". И един Фейсбук, който единствено може да ги събере. Да кажем за пет минути.

   

Най-четените