Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Д-р Менгеле - "Ангелът на смъртта" възкръсва в нова биография

И кратък откъс от романа на Дейвид Маруел... Снимка: Ciela
И кратък откъс от романа на Дейвид Маруел...

Йозеф Менгеле - фигурата на лекаря от Аушвиц е толкова зловеща, че често истината и митовете за него се сливат в едно и създават кошмар, който и до ден-днешен е определян като "Ангела на смъртта".

Сега американският историк Дейвид Маруел тръгва по стъпките на мъжа, смятан за един от най-големите военни престъпници, живели някога.

Но Маруел няма да представи само познатия Менгеле, който има влечение към садистичните експерименти и следва нацистката идеология сляпо и безпрекословно. В тази книга ще се обърнем и към неподозираните интереси на доктора преди войната и как точно той постъпва на поста си в Аушвиц.

А ето и кратък откъс от "Менгеле. Ангелът на смъртта"...

* * * 

Селекцията

Може би най-смразяващият и познат образ на Аушвиц е сцената на "перона", където постъпващите затворници, объркани и уплашени, гладни и изтощени, биват сваляни от влака. Тук те стават обект на добре режисиран и ефикасен процес, станал известен като "селекция". Той ги лишава от останалото им имущество, разделя ги с близките им и ги сортира в две категории: такива, които ще останат живи - поне за известно време, за да работят, и други, които ще бъдат убити до часове. Задълженията на Менгеле като лагерен лекар включват селекция както при пристигането на нови хора, така и рутинна, за отсяване на вече негодните. Процедурата невинаги е била извършвана от медицински персонал, но през пролетта на 1943 г. Едуард Виртс успява да промени нещата с довода, че лекарите са по-квалифицирани и ще избегнат минали грешки, като изпращане на трудоспособни затворници на смърт. Използването на лекари също затвърждава виждането, че изтреблението на евреи е въпрос на обществено здраве, акт за защита и опазване на расовата общност. С други думи, лекарите изпълняват медицинска мисия в полза на народа.

(...)

По-голямата част от хората, срещнали Менгеле на перона при пристигането си в Аушвиц, загиват. Малцината оцелели си спомнят с болка за кратката среща, защото тя бележи мига на раздяла с близките им. Има и такива, които се заблуждават, че са били посрещнати от него, като го бъркат с друг лекар от СС или просто предполагат, че Менгеле трябва да е извършил чудовищното дело, оставило ги живи, а същевременно отнело любимите им хора. Историкът Зденек Зофка отбелязва, че някои оцелели твърдят, че Менгеле им е говорил на унгарски, а той не знае този език, за разлика от колегите си, фармацевта Виктор Капезиус и лекаря д-р Фриц Клайн. "Менгеле често е описван като висок и рус, докато той е само 175 сантиметра на ръст и тъмнокос." Според Зофка "почти всички затворници" от Аушвиц смятат, че са били подбрани от Менгеле.

Херман Лангбайн, бивш лагерист от Аушвиц и автор на авторитетната книга "Хората в Аушвиц", пише за това явление, което нарича "ефект на Менгеле", като за особена форма на "изместване в паметта":

Ако даден член на СС е многократно и публично цитиран във връзка с особено чудовищни ​дела, е възможно оцелелите да проектират своите преживявания върху него... Неведнъж чувах оцелели да казват, че Менгеле им е сторил това или онова, макар в дадения момент той още да не е бил пристигнал в Аушвиц. Олга Ленгиел го описва като рус ангел, въпреки че Менгеле е подчертано тъмнокос. Накратко, всяко престъпление на анонимен лекар от СС е приписвано на Менгеле, за когото хората са изчели толкова лоши неща...

Някои известни есесовци определено биват идеализирани постфактум. Така Фаня Фенелон нарича Менгеле "красив Зигфрид", а Терез ​Шасен пише: "Менгеле е безупречен в препасаната си униформа, висок, с лъскави черни ботуши, излъчващ чистота, благополучие и човешко достойнство". Ели Визел пък описва характерните му атрибути като "бели ръкавици, монокъл и всичко останало".

Лангбайн вижда Менгеле "почти всеки ден в офиса на лазарета, където върши рутинна канцеларска работа", и твърди, че Менгеле никога не го е впечатлявал като особено привлекателен или елегантен, нито пък го е виждал с монокъл. Дорис Берген, описвайки работата на израелския историк Наама Шик, също пише за "така наречения ефект на Менгеле", отбелязвайки как десетилетия по-късно спомените на оцелелите могат да бъдат моделирани от онова, "което са чели или слушали междувременно".

Джефри Хартман, който пише подробно за показанията на оцелелите, също отбеляза, че "всеки оцелял от Аушвиц, изглежда, е преминал през подбора на Менгеле, сякаш той е стоял на поста си по 24 часа на ден". Всъщност Менгеле дежури на перона наравно с останалите медицински служители от лагера. Няма доказателства да е стоял там по-често или по-дълго от колегите си. Изглежда обаче, както предполага Зофка, "името Менгеле се е отделило от човека" и е станало "нарицателно" за всеки лекар в Аушвиц. Аналогично, историкът Кристофър Браунинг, описвайки свидетелско показание за среща на перона в Аушвиц с Ангела на смъртта, за която е доказано, че не се е състояла, нарича това "един от най-разпространените архетипни епизоди на Холокоста, широко тиражиран от книги и филми".

Менгеле се възползва от процедурата по посрещането, за да сформира "щат" от изтъкнати лекари, антрополози и други медицински специалисти, способни да помогнат в изследванията му. Освен че ги привиква настрана по време на подбора, както описват Бьок и Бернер, той проверява и регистрационните им формуляри. Хелен "Зипи" Шпицер, лагеристка, която работи в администрацията и поддържа картотека с информация за професиите на затворниците, описва как Менгеле влиза и разпитва за хора с определени медицински специалности.

Лагерните лекари редовно провеждат селекции и в лагерните бараки и лазарети, за да освободят място за нови попълнения и да "отсеят" непродуктивните - тоест онези, които са твърде болни или слаби да работят, или представляват заплаха за общественото здраве поради заразни заболявания. Волфганг Софски пише:

Провеждането на вътрешна селекция бележи историята на системата от концлагери през цялата война. Тя спомага за създаването на баланс между труд и смърт, между продуктивност и унищожение. Затворниците, които изглеждат слаби или са считани за излишни, редовно се отделят и убиват. Лагерите функционират като един вид въртящ се конвейер на смъртта. За да освободи място, СС ликвидира изтощените, разменяйки ги срещу свежи затворници. А ако възникне недостиг поради прекомерно изтребление, се довеждат нови групи, които след време също се подменят. В бюрократичната логика на системата селекцията е убийствено средство за поддръжка и контролиран организационен растеж.

Д-р Хорст Фишер, съден и екзекутиран от източногерманците за престъпления в Аушвиц, дава известна представа за критериите на подбор в показанията си по време на процеса:

Имаше редица обсъждания между СС лекарите в Аушвиц с цел разработване на твърди критерии за селекция. Те като цяло се свеждаха до следните индикации: отоци от глад; пълна липса на мастна тъкан в седалищните части (за да определят това, лекарите карат голите затворници да се обръщат с гръб); подозрение за туберкулоза (поради недостатъчното медицинско оборудване, действителното диагностициране е трудно, а и правенето на рентгенови снимки в лагера явно изглежда твърде голямо усилие); счупвания на кости или гнойни инфекции. Най-общо това бяха случаите, които се считаха показателни за селекция.

Мнозина оцелели с ужас разказват за ефекта, който има видът на Менгеле всеки път щом се появи неочаквано в лазарета за инспекция. Робърт Джей Лифтън пише:

Откликът на затворниците към селекциите на Менгеле се отличава с особено силно чувство на страх и безпомощност. Д-р Гизела Пърл отбелязва: "Бояхме се от тези посещения повече от всичко друго, защото... никога не знаехме дали ще ни бъде разрешено да живеем... Той бе свободен да прави с нас каквото си пожелае".

В една често цитирана история Менгеле извършва селекция, като подлага група деца на тест за височина - окачва дъска на определено ниво и ги кара да преминават под нея. Онези, които са твърде ниски, за да я докоснат, биват изпратени на смърт.

Въпреки че няма доказателства Менгеле да е извършвал селекции по-често от колегите си, той, изглежда, служи като пример за онези, които намират задачата за трудна. Херман Лангбайн, опирайки се на сведения от Ханс Мюнх, лагерен лекар, работещ към института по хигиена, описва как новопристигналият в Аушвиц СС лекар Ханс Делмот бил дотолкова повлиян от първото си дежурство на перона, че отказал всякакви бъдещи подобни задължения и поискал да бъде прехвърлен на фронта. Делмот е прикрепен за "продължителен период" да придружава Менгеле, който според Мюнх аргументирано го убеждава в "необходимостта да се елиминират евреите". Казва му, че "в изключителни ситуации" лекарят трябва "да поема отговорност за подбора", и му дава пример с фронтовия лекар, "който също трябва да избира, защото след битка не може да поеме всички спешни случаи едновременно". При определяне на приоритетите, той всъщност избира кой от ранените да се лекува в ущърб на друг. Менгеле добавя, че лекарят на перона просто решава "кой първо да бъде приет в лагера" - акт, който не е чак толкова важен, понеже "вече е взето твърдо решение за премахване на всички евреи". С други думи, евреите са мъртви още с пристигането си. Делмот в крайна сметка успява да преодолее скрупулите си и започва да провежда селекции наред с другите лекари. Той се самоубива в края на войната, за да не бъде заловен и да отговаря за своите престъпления.

Кристиан Диркс описва как друг лекар от СС, Хорст Фишер, е обзет от съмнения след първата си селекция, в която участва "просто пасивно". Става дума за транспорт от Галиция, включващ "само изключително бедни и гладни хора". Според Диркс "през следващите седмици и месеци Фишер многократно се пита защо точно тези хора, най-бедни от бедните, неспособни по никакъв начин да окажат влияние върху икономиката или политиката, трябва да бъдат убити". Когато повдига въпроса пред Менгеле, той му отговаря, че разглежда ситуацията неправилно:

Тъкмо от този човешки резервоар евреите черпят нови сили и освежават кръвта си. Без бедните и уж безобидни източни евреи, цивилизованите евреи от Западна Европа нямаше да са способни на оцеляване. Следователно е необходимо да се унищожат всички евреи.

Фишер описва Менгеле като "невиждащ човешкия проблем", като "фанатичен поддръжник на режима, особено по расовия въпрос", и като "най-убедения сред нас в необходимостта от унищожаване на еврейския народ". Фишер, който познава Менгеле като "много сдържан и скромен" колега от дивизия "Викинг", където двамата служат като лекари, се натъква в Аушвиц на "напълно променен" човек.

Снимка: Ciela

Най-четените