Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гергана Панчева и как светът се превежда в поезия

Гергана Панчева и как светът се превежда в поезия

Когато за първи път срещнах Гергана Панчева, си помислих, че с нея нямаме нищо общо. От нея лъхаше модерно и градско, бритпоп усещане, с което се превръщаше в ос, около която всичко се завихря - случки, хора и събития.

Оказа се обаче, че тя с лекота намира общ език с другия - дали защото е преводач по професия или защото у нея е заложено дълбоко и искрено любопитство към света, което върви ръка за ръка с поезията.

Именно поезията ни събра през 2011 г. Десет години по-късно се опитваме да се върнем назад и да говорим за живота преди, по време и след, докато четем дебютната ѝ стихосбирка "След дланите" (издателство "Жанет 45").

Гергана е учила индология, живяла е в Германия, завършила е английска филология. Превежда уеб съдържание, правни, технически и маркетингови текстове, документи, литература и прозаични случки в поезия. Ако я питате кои автори са ѝ повлияли най-силно, трябва да се подготвите за дълъг списък.

Казва, че индологията е задълбочила интереса ѝ към древните култури, към далечното. Затова и мечтите ѝ станали по-смели. Фактът, че владее хинди на базово ниво, от своя страна ѝ помага и в по-нататъшните ѝ филологически и професионални занимания.

Престоят в Германия я учи на свобода и независимост. Среща я с един от най-близките ѝ приятели и ѝ дава още един нов поглед към света с културното си богатство и спокойното, но едновременно с това динамично ежедневие.

И ако различните места и култури играят важна роля в живота на Гергана, то градът е от ключово значение за нейната поезия. "По времето, когато са писани текстовете [в книгата], усещах силна връзка със света наоколо - с града, с несполучливата любов или неслучилата се любов. Болката от преживяванията на младостта беше силна и лесно се появяваше, но и лесно отминаваше. Светът беше шарено място, което ми носеше бурни емоции и отекваше в мен", казва Гери.

Фокусирайки се върху текстовете в книгата "След дланите", започваме с дългия списък от любими автори, а после забързваме ритъма, за да минем през езика, който иска да владее, но никой от нас не познава, да нарисуваме въображаем портрет на музата и да се спрем, когато стане време за... нови котки и други теми.

Кои автори са ти повлияли най-силно?

Първите имена, които ми идват на ум, са Кристофър Марлоу и Едгар Алан По. Връщам се често към Робърт Бърнс, Уилям Бътлър Йейтс, Дилън Томас, Самюел Колридж и Уилям Уърдсуърт. Преди години четях доста Т. С. Елиът и Езра Паунд. Като студентка се увличах от модернизма. Тази епоха, както и целият 20 век с литературата между и след двете световни войни, силно ми повлия. Завърших английска филология, което ме запозна с огромен корпус от блестящи поети на западноевропейската литература. Мога да продължа да изреждам до безкрай.

От българските поети обичам Николай Лилиев, Пейо Яворов, Никола Вапцаров, Гео Милев, Веселин Ханчев, Биньо Иванов, възхитителния и незабравим Георги Рупчев. Не мога да не спомена огромното влияние, което при мен оказват съвременни автори като Надежда Радулова, Марин Бодаков, Никола Петров, Стефан Иванов, Ясен Василев, Иван Димитров, Радослав Чичев, Яна Пункина, Мирослав Христов, Надежда Московска, Бистра Величкова. Възхищавам се искрено на Георги Господинов, Амелия Личева, Кристин Димитрова. Харесвам поетичния глас на Камелия Спасова, Мария Калинова, Албена Тодорова.

Кой език би искала да можеш да владееш?

Езика на бебетата, преди да проговорят. Натъжава ме, че никога няма да разбера какво са донесли при нас от други светове и са искали да ни кажат, преди да заговорят с нашите думи.

Кога пишеш?

Когато ме сполети идея. Нямам конкретно определено време за писане. Записвам в тефтерче или на бележка в телефона. Обикновено пиша, когато наоколо е тихо или съм навън. В последните години често и по тъмно. По тъмно думите звучат някак различно.

Кога написа първото си стихотворение?

Написах или измислих? В детската градина посветих първото си стихче на свое връстниче. Това и до ден днешен сигурно е единственото нещо, което съм успяла да римувам. Действието се разиграваше в гора, имаше зайчета и птички, а тревите шепнеха нечие име... Днес съжалявам, че го нямам записано, за да му се посмеем от сърце.

Какво остава след дланите?

Шумни мисли. Бездна. Нещо мрачно и потайно. Или пък нетърпение.

Колко думи правят стихотворение?

Малко, но достатъчно. Три.

Как изглежда музата?

Тя има разнообразни въплъщения. Много на брой тела. Но може би само музата обитава и различни души. Музата често е нещо, което вълнува, голямо събитие, дълбока тъга. Но може и да е нещо простичко в слънчев делник. Усмивка на непознато дете срещу теб на улицата... Спонтанна шега.

Колко време трябва да отлежи едно стихотворение?

Понякога час, понякога години.

Как се консумира по-добре поезия - с чаша кафе или с чаша вино?

Консумира се по-добре с чаша кафе, но се опасявам, че се създава по-добре с чаша вино.

Как се превежда прозаичното в поезия?

Нямам идея. Превеждам само проза. В нея поезията е лесна.

Има ли нужда градът от поезия или поезията има нужда от град?

Градът има нужда от поезия, от думи, провокации, шум, понякога и от много шум за нищо. Градът трябва да се движи, да е винаги отворен за изкуство. Поезията има нужда от град и от свят.

Кое е най-странното място, на което си намирала стихотворение?

Във фоайето на един театър. То ме намери. И дълго след това не ме остави. Иначе пиша често по тераси, в асансьори. Пиша по гари, летища, във всякакви превозни средства.

Как се прави дезинфекция на стихотворение?

С антибактериален препарат. Напръскваш и забърсваш. Шегувам се. Стихотворенията се дезинфекцират бавно, както и всеки друг текст. Хубаво е да успяваш да се дистанцираш от написаното. Понякога и да го чуеш прочетено от друг човек на глас.

За какво е време?

За нови котки, които стъпват полека по шумата върху асфалта...

Време е за рестарт, определено. За чисто начало. За по-опростен живот. Иска ми се вече да е време човечеството да оздравява.

Премиерата на "След дланите" от Гергана Панчева ще се състои на 03 юни 2021 г. (четвъртък) от 18:00 ч. в рамките на Пролетния панаир на книгата. Стихосбирката ще представят проф. Амелия Личева и Стефан Иванов. Предлагаме ви да прочетете няколко стихотворения от нея:

Времето е:

Когато нови котки

стъпват полека

по шумата върху асфалта.

Когато баби

забравят сериали

заради нови

млечни зъби.

Когато отегчени съпрузи

гледат прашно

празни тераси.

Когато някой издиша

последна доза дим

за тази вечер.

Време е...

***

Металът натиска,

пробожда,

прониква

дълбоко под кожата.

За миг сме едно.

После изчезва

след еднократна употреба.

В стъклото остава

новата ми форма.

Прилежно застинала,

подредена до другите,

разпенени

капки

хора.

***

Ще дойда отдалече.

По стотици пътища ще съм се връщала.

Ще дойда тихо.

Първо няма да ме забележиш.

Ще се свия на кълбо сред теб.

Шепа в шепа ще се свия.

Ще си легна в утробата ти.

Като охлюв ще се сгуша

под черупката ти.

А на сутринта

в една бразда

ще ми излюпиш дребните човешки гущери.

Те ще се гърчат, съскат и увиват.

Гущерите ще се чукат по черупките,

недоизлюпени.

Ще се хапят един друг,

ще си избодат очите.

И двойно повече пътища

ще зейнат помежду ни.

 

Най-четените