"Не бих дошъл тук, това изобщо голям град ли е?", се оплакваше героят от страшно свежата туристическа реклама на Осло от 2024 г. Тя използваше оригиналния похват на самоиронията, с който представяше предимствата на града, сочейки ги като недостатъци.
И аз по подобен начин от доста време твърдя, че норвежката столица не е най-впечатляващото място в Европа - и на фона на съседните Стокхолм и Копенхаген, да не говорим за още куп европейски градове.
Но така се случи, че на няколко пъти прекарах по няколко дни в Осло и градът започна да ми влиза под кожата. И тъй като от няколко години има директни полети от София, а любопитството и търсенето на разнообразие може да ви отведат в този сравнително малък и лишен от грандиозен блясък град, ще опитам да ви помогна да го харесате и вие.
Няма да описвам всички основни забележителности, музеи и изобщо топ нещата или местата, които така или иначе ще посетите. Не само защото Google и ChatGPT ще ви пратят там, а и защото на повечето от тях така или иначе ще попаднете, искате или не - градът действително не е голям и всичко значимо е кажи-речи по протежението на една-две улици.
Първо - да ви предупредя - очакванията, че Осло е скъп и подреден до скучност град ще бъдат напълно оправдани, ако идете там през зимата.
През лятото, за радост, е само скъп.
И да, и в двата сезона не е точно мястото за приятно сядане за разточително хапване и пийване, ако си с бюджет.
••• Предимствата на Осло според собствената му реклама:
През зимата животът в Осло сякаш наистина приключва в 5 следобед в синхрон със залеза, който е по това време, и градът има унил вид. През лятото обаче слънцето залязва чак след 22 часа, и оживлението в централната част е на пълни обороти.
Тогава Осло е жизнен, пълен с туристи, има лежерна лятна атмосфера на безгрижие и сякаш наваксва или трупа в запас за тъмните зимни месеци. Ту ще попаднеш на хора, които танцуват салса край прочутата Опера, ту на улични артисти с представление на главната улица. Или пък на смяна на караула при кралския дворец с цялата тържественост и олелия на военния оркестър.
Това е безплатно забавление, но дава и усещане за приобщаване съм града. Така той вече не изглежда скучен и още по-малко - дистанциран по скандинавски.
Храната
След като тази година опитах прочутите норвежки ягоди напълно подкрепям гръмките твърдения, че това са най-хубавите ягоди в цял свят. Или поне че са категорично по-вкусни от българските, гръцките и изобщо всякакви ягоди, които се продават у нас.
Сезонът им е юни-юли, а вкусът е по-плътен и сладък от това, което познаваме. Не очакваш нещо, расло толкова на север, да е така сладко, но явно по-хладната пролет и по-дългите часове слънчева светлина наистина вършат чудеса.
••• Ето пълното обяснение:
Другото неочаквано откритие е... джелато, което според скромното ми мнение е на нивото на най-добрите италиански образци. Става дума за конкретна джелатерия - Paradis, на главната улица "Карл Юхан", откъдето минава целият туристически поток.
Лесно се познава по купищата народ на улицата отпред със сладолед в ръце. Paradis е верига и има магазини и на други места в града, но за туристите тази на стъргалото е най-удобна.
Третото, което не бива да се пропуска, е кафявото норвежко сирене брюност. То е с карамелен цвят и подобен сладко-солен вкус. Подхожда на сладки неща - класика е с гофрети, палачинки или бисквити. Случайно открих комбинацията на това сирене с лефса (или лефсе) - традиционен плосък хляб, слепен с пълнеж с канелена захар, и е божествена.
Интересни места
Норвежците са наследили от викингите страстта към изследователството и достигането до места, до които друг не е успял. Ако това ви вдъхновява и възхищава - има музей на викингските кораби, а музеят "Фрам", посветен на полярните експедиции, включително и на Фритьоф Нансен и Руал Амундсен, е задължителен. Има и музей "Кон-Тики" за експедициите на Тур Хейердал.
Ще минете и през крепостта Акер и пристанищната зона Акер - те така или иначе са в централната част.
Трудно ще пропуснете и кралския дворец, но му обърнете внимание именно заради това, че не е нищо особено. Той е сравнително малък, с изчистена архитектура и минимална охрана (или поне така изглежда).
Точно тази напълно умишлена достъпност и демонстративна непривилегированост - можете да седнете на пейка на 10 метра от входа да ядете ягоди - ви докосва до прочутите скандинавска умереност и стремеж към общество на равни. В унисон на гвардейците е разрешено да отговарят на хората, които пожелаят да ги питат нещо.
Леко извън най-централната част е паркът "Вигеланд". В него има десетки скулптури на Густав Вигеланд. Това е безплатна галерия на открито, а скулптурите са много въздействащи.
Фиордът
Осло е на фиорд и има възможности както за разходка с ферибот, така и с турове с лодки. Може да се слезе на някой от островите във фиорда и да се плува, плажува или за разходка.
По-интересното е, че водата във фиорда е годна за плуване и в града и например точно срещу Операта има няколко места, които предлагат сауна в комбинация с топване във фиорда. Температурата на водата не е от най-високите, но не е и невъзможна - около 20-23 градуса през лятото. Може и само да се плува - до Операта и на пристанището на Акер. И не само...
Ски шанцата и гората на Осло
За тази столица важи същото правило, което и за още куп други - Осло не е Норвегия. Но и този град дава възможност да видиш малко отвъд фасадата на центъра и да опознаеш културата на местните хора.
За тях казват, че се раждат на ски, а може би най-известната житейска концепция от този край на света е friluftsliv - животът на открито и страстта да бъдеш сред природата.
Ако искате да видите Осло в цялост, трябва да отидете поне до Холменколен - хълма северозападно над града. Стига се с трамвай от центъра за 20-30 минути, и там се намират ски шанцата и ски стадиона. През зимата ще видите десетки хора на ски, а през лятото - на ролер ски.
Има и музей на ските, а билетът за него осигурява достъп до върха на ски шанцата.
Тя е впечатляваща и гледана отдолу, особено ако виждаш подобно съоръжение за пръв път. До долните нива достъпът е безплатен и всеки може да се покатери по стълбите и да погледне и шанцата, и разкриващата се гледка към града и фиорда долу.
Усещането и гледката от най-горната част на шанцата, на 60 метра над земята, обаче си струва парите за вход.
Ските - и най-вече ски бягането - са религия в Норвегия. Децата се учат да карат писалки още от яслата и огромна част от норвежците практикуват този спорт. Състезанията по ски бягане и биатлон на Холменколен са сред най-престижните на света, а в района е пълно с хора, които тренират, или просто карат ски или се разхождат целогодишно.
От Холменколен започва безкрайната гора на Осло - огромен хълмист залесен район.
Той е част от града и заема две трети от площта му. Има езера, хижи, безброй пътеки и възможности за активен отдих, и се използва масово от жителите на столицата. Хората карат колело, плуват, правят преходи, тичат, берат горски плодове и гъби. Важно е да се отбележи, че всички подстъпи към гората са достъпни с обществен транспорт.
Вариантите за разходка са безброй. Например Холменколен може да се комбинира с голямото езеро Сонсван в северния край на града - около 2 часа преход в гората през района Фрогнерсетерен. Ако започнете прехода от езерото ще е по-натоварващ, защото има повече изкачване.
С начална точка Холменколен е по-леко, което дава възможност да обърнеш повече внимание на гората наоколо и да нададеш ухо на Едвард Григ (бел.ред. норвежки композитор), който започва неволно да звучи в главата ти на фона на боровете, брезите и килима от мъх край тях.
Езерото Сонсван е достатъчно голямо и красиво, за да заслужи и отделна разходка - маршрутът около него е около 3,2 км и е идеално място за пикник и дори за плуване.
След цял ден в спокойствието на северната природа Осло добива друг, завършен облик, шумотевицата в центъра става по-гръмогласна, но пък сладоледът от джелатерията е още по-вкусен.
Скъпотията си е същата, но се чувстваш по-уверен, че си заслужава.
••• Вариант за още по-пълно преживяване в Норвегия:
