Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Renault Zoe - градският електромобил, с който шофирането е удоволствие

Автомобил, който ще ви накара да се усмихвате Снимка: Webcafe.bg
Автомобил, който ще ви накара да се усмихвате
Renault Zoe - градският електромобил, с който шофирането е удоволствие Снимка: Webcafe.bg
Renault Zoe - градският електромобил, с който шофирането е удоволствие Снимка: Webcafe.bg
Renault Zoe - градският електромобил, с който шофирането е удоволствие Снимка: Webcafe.bg

След като миналият петък получихме възможност от Renault да покараме новия модел Zoe, "тежката" задача се падна точно на мен. Като човек, който обича шофирането и никога преди това не се е качвал на електромобил, реших да стоя далеч от форуми, клипове (те никак не са малко в интернет пространството) и да позволява на този симпатяга да покаже пълния си потенциал, а едва след това да започна да правя заключения. След като получих ключа, който повече прилича на кредитна карта, се озовах в автопарка на компанията и започнах да се оглеждам за Zoe.

Не е особено трудно да бъде открит - неговият светлосин металически цвят изпъква сериозно. "Муцуната" му е добре изразена, LED фаровете се изключително впечатляващи, а и размерите му трудно биха могли да се вместят в идеята за градска кола. Zoe е значително по-висок спрямо колегите си в този клас, има къса колесна база и много красиви алуминиеви джанти. Задницата е приятно оформена и има достатъчно голям багажник за 2 големи куфара, отделно място за кабела за зареждане и други малки благини, за които предстои да говорим.

Има един особен проблем, когато се качваш в последно поколение кола - свикнал си да я подценяваш и, разбира се, аз направих точно това.

Натиснах бутона за отключване, без да осъзнавам, че Zoe е достатъчно интелигентна, за да разпознае ключа в мен и да се подготви за приключения моментално. Доближиш ли се, тя веднага разгъва страничните огледала, включва дневните светлини, осветява купето и те чака. Дотук добре. Когато седнеш зад волана, от четирите колони на Bose се чува приятна мелодия за добре дошъл.

Километражът светва в красиви цветове, дигиталният медиен център с мултитъч екран също рисува изображения и те подготвя за шофиране. Централната конзола има доста място за ключа, макар и в джоба да е дискретен, между седалките се крият две поставки за чаши, а самите седалки са съвсем друга история. Нека започнем с това, че шофьорската може да поддържа допълнително кръста, обгръща тялото доста приятно и при завои продължавате да стоите спокойно и удобно. Предните седалки имат изключително бърз подгрев, а при дълго шофиране няма да се чувствате като на скара.

Воланът, макар и Renault да твърдят, че Zoe е градска кола, е доста спортен и също с подгрев. В събота сутрин, когато температурите все още бяха доста колебливи, не беше най-приятното нещо за докосване, но след около 30 секунди изтръпналите пръсти стават само далечен спомен.

Включването на електромотора има своите ритуали. С натискането на бутона "Start Engine" Zoe просто отказа да тръгне. Отговорът, както винаги стоеше на красивия дисплей и на ясен чист книжовен български език беше написано "Задръжте спирачката и натиснете бутона "Start Engine". След включването последва и ново съобщение "Паркинг спирачката е активирана". Следва изключване и на нея, радиото се активира, километражът започна да показва състояние на батерия, изминати километри, разстояние за покриване и други любопитни подробности.

Ако за първи път се качвате в Zoe, имайте предвид, че педалът за "газта" е изключително чувствителен и ако не сте достатъчно внимателни, шансовете да завъртите гуми на паркинга са големи. Добрата новина е, че системата за сигурност веднага отчита такива главоболия.

Влизането в кръгово движение също е изживяване. Под капака на тази машина се крият 135 конски сили. Ако подадете повече газ, Zoe ще се изстреля моментално и много скоро ще сте здраво на спирачките, защото останалите автомобили в движението не са толкова бързи.

Първите няколко опознавателни километри се опитвах да свикна с идеята, че "градската" кола може да има такава динамика. В петък следобед, към края на работния ден, предложих да повозя колегите, за да видим как един ден ще изглежда бъдещето. Резултатът от това преживяване беше впечатляващ - Zoe се изстрелва за секунди от място, не се притеснява да ускорява и в 10 от 10 случая може да остави всички назад, при това на всеки светофар.

Пасажерите на задната седалка усещаха най-много ускорението, а когато предупреждавах всички, че сега ще ускорим, виждах отчаяните погледи и здравото стискане на дръжки колани и всякакви други помощни средства.

След като го паркирах пред дома (нямам гараж), дойде време за почивка и разглеждане по-обстойно на всичко в автомобила. Не съм сигурен какво е наредено на инженерите на Renault, нито на дизайнерите, но в тази кола няма нищо излишно. Точно под конзолата за управление на климатроника се крие AUX извод свързване на други устройства, два USB изхода, които могат да четат файлове и още два USB изхода за задната седалка за зареждане. Над климатроника стоят бутони, които бихте открили в Nissan GT-R. Там са позиционирани бутоните за подгрев на седалките, ECO режимът, заключването, аварийните и бутонът за автоматично паркиране.

В ляво от волана се крият бутоните за активиране на асистента за безопасност. Те включват следене за напускане на платното (воланът ще вибрира доста агресивно в ръцете ви, когато това се случи) и възможност за следване на платното - в случай, че тръгнете да излизате, Zoe автоматично ще се върне в следваната линия. Когато го използвах и просто пуснах волана, на километража се появи съобщение "Дръжте ръцете си на волана!" и аз, разбира се, го послушах.

Асистентът спира да следи пътя, когато пуснете мигач, за да изпреварите и изисква определено време, за да проследи пътната маркировка преди да започне да действа. В някои случаи не се препоръчва да разчитате на него, защото такава ще липсва или няма да е толкова прецизна. Във всеки друг случай работи прекрасно.

На волана ще откриете бутони за контрол на музиката, контрол на мобилния си телефон, данни за изминатото разстояние, разходът на електричество, налягането на гумите и много други подробности. След толкова обстоен анализ беше време за почивка.

Renault са написали, че батерията може да се повлияе от студеното време и съответно на следващата сутрин бях изгубил около 10 километра пробег. Най-вероятно в гараж няма да има такива главоболия и изобщо няма да се налага да мислите за температурите.

В събота сутрин, след изпиването на кафе, беше време за нови приключения.

Поканих приятели, които да се запознаят с автомобилното бъдеще, но преди това исках да проверя как се държи Zoe на сняг и лед – в момента Витоша може услужливо да предложи точно това. Пътят дотам не е особено прекрасен и има своето количество дупки. 16-цоловите гуми и мекото окачване не позволиха да усещам колко груб е пътят. При по-рязко ускорение, Zoe веднага активираше своите системи за сигурност и не поднесе в нито един момент. Огромният панорамен прозорец не ме лишаваше от гледката и много скоро се чувствах така, сякаш винаги съм бил карал тази машина.

При понижаване на температурата бях предупреден, че има опасност от заледявания. След знака за задължително поставяне на вериги се върнах, не защото колата не можеше да продължи, а защото осъзнавах, че не е моя и все пак не исках да се засека с някой бърз и яростен шофьор – такива не липсваха. Тук трябва да обърна внимание на B-режима на скоростната кутия. Въпросният активира системата за зареждане и при по-агресивни спускания зарежда батерията. Когато се върнах обратно на околовръстния път, Zoe беше заредил изгубените километри. Денят едва сега започваше и тепърва щях да открия всички положителни страни на електромобила.

При включването в движението и малко по-смело натискане на педала, машината с лекота ускори до 80 км/ч, оставяйки всички на значително разстояние. В този момент забелязах и една друга подробност - колата знаеше с каква скорост мога да се движа на всеки път. GPS-ът пък услужливо напомняше къде има стационарни камери. Други интересни подробности са, че когато изпреварването беше забранено, на таблото автоматично се появяваше и знакът за забрана, а след това и за разрешаване. По-късно прочетох, че Zoe има система за разпознаване на знаци. В случай, че не го видиш, автоматично ще бъде отбелязан на таблото.

Нагоре по павираните улици на "Драгалевци" очаквах сутрешното раздрусване, но вибрациите липсваха, дори воланът не трепереше в ръцете ми. Изживяването беше странно - единствената индикация, че се движа по такъв път, е шумът на колелата.

Оказа се, че в събота Renault приемат всички почитатели на марката и предлагат тестдрайв на различни модели. След като взех моите приятели и стигнахме до шоурума, забелязах, че присъства станция за зареждане на електромобили. Попитах дали мога да използвам времето за зареждане, докато се возя на няколко модела на Capture и след няколко маневри (извършени от служителката, която меко казано ме засрами) Zoe беше свързан и показваше, че след час ще бъде готов за нови приключения. Тогава батерията беше под 50%. На задната седалка на Capture обаче продължавах да мисля за Zoe.

Малкият електромобил имаше впечатляващо ускорение, изглеждаше изключително футуристичен и сякаш ми липсваше. Capture имаше своите положителни страни, но не беше Zoe. Затова след тестовете с голямо удоволствие седнах отново зад волана. Между смяната на автомобилите се появи и друг човек със Zoe. Свали прозореца и с усмивка ме попита дали са ми обяснили, че колата може да не издава един конкретен звук при зареждане.

Тогава не знаех, че това е търговецът на Renault, който предлага точно тези модели (не се запознахме официално, за да напиша името му, но най-вероятно ще си спомни, че сме коментирали точно това). Споделих му, че ще отидем към Кюстендил, той отговори, че не знае дали има налична станция там - има, открихме я.

Избраният маршрут не включваше магистрала, а разходка през Перник и Радомир към Кюстендил. Не исках да се качвам на магистрала по няколко причини. Вече познавах много добре максималната скорост на Zoe – 144 км/ч. И исках да видя как се държи съвременният електромобил на завои. Тук идва момента, в който ще говорим за скорост и мощност. Zoe е машина, която няма предавки и може да ускорява постоянно, докато числото на скоростомера не ви удовлетвори или не достигне максимума си. Ако я използвате в градски условия, по-добрият вариант е да се доверявате на ECO режима.

С изключването му, компютърът спира да мисли колко батерия има и как да бъде пестелив. Навлиза се в нова територия – спортната. При натискането на педала следва ускорение с 10-15-20 км/ч в зависимост от пътя. В този момент седалката прегръща всички и вместо познатия рев на двигател, чувате скоростта на вятъра и музиката си.

По извитите планински пътища Zoe се чувстваше отлично, както и ние. Не липсваше мощност, за да изпревари, спирачките бяха достатъчно добри, за да събират изхабената енергия и така да редуцират загубите.

На тези пътища малкото Renault се превърна в изтребител, залепваше се в своята лента и след излизането от завой можеше да се изстреля с още по-висока скорост, разбивайки на пух и прах всички очаквания, които човек може да има за електромобилите.

Нямаше значение дали се издигаше или спускаше - електромобилът ускоряваше еднакво на всякакъв терен. Погледът на околните водачи, когато ги изпреварва нещо толкова тихо, металически синьо и бързо, беше повече от безценен. И нещо още по-важно, докато околните трябваше да сменят предавките и да мачкат педала, Zoe правеше това упражнение с лекота. Докато останалите форсираха своите дизели, тази кола продължаваше да се движи с 0 вредни емисии.

На връщане, когато отново правихме втори тур към планинските пътища, последва и следващата изненада. Фаровете следяха пътя. При всеки завой LED светлините просто следваха линията и така не заслепяваха никого и осветяваха всичко до най-малката подробност на пътя. Мнозина не успяха да преживеят факта, че са изпреварени от електромобил, и накрая изпреварваха в града със скорост доста по-висока от позволената. Нищо, моралният и честен победител оставаше Zoe.

На влизане в града погледнах батерията и се оказа, че от 350 км съм намалил батерията значително и ми остават около 130 км. Преди да имате красноречиви мнения, напомням отново, че екологично шофиране е последното, което се случваше извън града. Целта на упражнението далеч не беше покриването на максимални километри, а забавление.

И в тази категория можем спокойно да напишем отличен на всички участвали в създаването на този електромобил. С още малко градско шофиране, успях да паркирам пред дома си със 100 км заряд. Най-вероятно, ако не използвахме подгряване на седалките през цялото време, както и ако не държахме 27-28 градуса температура в купето, компютърът щеше да показва нещо съвсем различно.

Равносметката от целия ден е, че изминах около 250 километра, включвайки градското пътешествие, спортното шофиране извън града и търсенето на място за паркиране. Не се чувствах изморен или изтощен. Но със сигурност знаех как звучи вятърът, когато Zoe го пробива с високи скорости. Определено е приятно изживяване, което всеки заслужава да усети.

В неделя сутрин беше време за зареждане. И след още едно кафе тръгнах обратно към шоурума на Renault, където вече знаех, че мога да се заредя без никакви проблеми. Опитът ми да заредя на паркинга на близък супермаркет беше безуспешен. Причината за скромното разочарование е фактът, че пред станцията беше паркирано Audi A8 V12. Не съм специалист, но подозирам, че тази кола нямаше нужда от електричество, за да върви, а и все си мисля, че немският производител кръщава своите електромобили e-Tron.

И така обратно към френската територия на околовръстното с ECO режим и лежерно каране за щадене на батерията. Разумният човек би предположил, че шоурумът ще почива в неделя. Аз обаче тайно се надявах, че ще имам щастливата възможност да заредя, но уви. Тук автоматично се отваряха два варианта:

1. Да се откажа и просто с останалата енергия да върна колата в понеделник.

2. Да потърся станция и да проверя дали наистина е точно такова главоболие, колкото всички разказват.

Разбира се, написах в навигацията "Charge" и около мен изникнаха цели 5 възможности. Реших да тествам станцията близо до бул. "Александър Стамболийски", но си спомних, че на паркинга на НДК съм виждал и други електромобили на зарядно. Това щеше да е първата спирка. Когато застанах на бариерата, служителят ми подаде картонче за таксуване. Казах му, че искам да заредя и ще си платя паркинга, както и консумираната енергия.

Учуденият му поглед премина в усмивка, взе си картончето обратно, насочи ме към станцията и след малко дойде с карта, с която активира зареждането. Обясни ми, че ако след два часа не съм я освободил, тогава ще заплатя само за паркинга. Погледнах дисплея, който ми съобщаваше, че след час и петдесет минути ще имам 100% заредена батерия.

"A сега какво ще правя?" най-вероятно е въпросът на всеки човек, който притежава електромобил, но няма станция за зареждане в дома си. Подозирам, че хората, които биха могли да закупят коли с такова задвижване са решили отдавна проблема, но ето, че има живот и без гараж и домашна станция, следователно не е чак толкова страшно.

Разбрах, че кабелът за зареждане не е особено евтин, което породи следващия въпрос: мога ли при следващото зареждане да остана без него? Оказа се, че има много сериозна защита, която не позволява да бъде свален, преди да се прекъсне захранването от автомобила. Имайки предвид, че електромобилите са освободени от всички видове зони за паркиране, спокойно може да се възползвате от зарядна станция и през седмицата, докато вършите определена работа.

След два часа зареждане и нови 100% вече пишех в GPS-a координатите за язовира на село Безден. На скромните 30 километра от София, това дори нямаше да бъде предизвикателство. В интерес на ревюто трябва да отбележа, че GPS-ът беше изключително точен, рисува доста добра 3D карта и винаги предлага няколко маршрута. През предния ден се възползвах от радиото, но имах интерес към озвучаването на Bose, освен това в багажника се криеше и бас каса, която прави значителна разлика.

Медийният център на Renault се оказа изключително лесен за употреба и след няколко секунди се синхронизира с телефона ми, веднага показа последните разговори, заработи безпроблемно със Spotify, като през цялото време в малък прозорец виждах името на песента, имах контрол над звука, при това без да свалям ръце от волана, и най-важното - когато се наложи да проведа разговор, музиката автоматично спря и осъзнах, че Zoe има доста добри микрофони, с които човекът от другата страна ме чува отлично. Да не говорим, че детайлите на музиката превръщаха електромобила в концертна зала. Китарите на Pink Floyd идваха кристално ясно, вокалите бяха точно така, както човек иска да ги чуе, а концертните записи създаваха прекрасна 3D обстановка. В неделя шофирах изцяло на ECO режим, който показа съвсем друг живот на батерията.

За около още 150 километра смесен разход, Zoe имаше покритие от около 180 км. Тайната се крие в системата, която при пускане на педала за газта или натискане на спирачка зарежда обратно батерията. С малко повече практика ще постигнете далеч по-фантастични резултати.

Исках да проверя дали човек наистина може да живее с електромобил за всекидневно ползване. Краткият отговор е: да. Дългият отговор е комбинация от няколко фактора. Да започнем с това, че всеки, когото качих в колата, винаги оставаше с добри впечатления в края на разходката. Имаше забавни коментари от рода на "Прахосмукачката ми вкъщи е по-шумна от него!", както и "Единственият боклук, който може да направиш, е при въртене на гуми да вдигнеш прах".

При всяко качване и слизане оставах очарован, че покритото разстояние не ми струваше нищо и подозирам, че дори Грета Тунберг би одобрила факта, че нито един кислороден атом не пострада по време на теста. Положителните реакции не свършват дотук. Един човек ми махна, когато излизах от автопарка, други се усмихваха, когато тихият автомобил се изстрелваше за стотни от секундата на всеки светофар.

Дори звуците при отключване и заключване напомнят за нещо от бъдещето. Renault са написали, че с новия електромотор дават още повече динамика, но истината е, че с тези два режима получаваш екологично чист автомобил и малък TIE – fighter (ако сте почитатели на Star Wars). Признавам, че се опитвах да намеря негативни страни, но след 48 часа просто не успях да открия такива.

Със сигурност някой би поискал повече километри, но Renault ясно са написали, че това е градски автомобил. В YouTube може да откриете клипове на хора, които минават 1000 километра с него, но просто по магистралата има достатъчно станции. Дори проблемът с гаражите ще бъде решен след известно време, защото станции започват бавно и сигурно да се появяват почти навсякъде. Докато чаках на един от светофарите, до мен спря електрически автобус с ясно оповестяващ надпис "0 вредни емисии".

В края на деня, както и в понеделник сутрин, когато го връщах обратно (не по мое желание), размишлявах върху колите на бъдещето. Със сигурност ще бъдат електрически и точно толкова приятелски настроени. С всичките си технологии, малкият Zoe ще спести много главоболия като фишове от КАТ и някоя друга глоба.

Няма да иска смяна на масло, ремъци, съединители, помпи, рейки, свещи, скоростни кутии, катализатори, гърнета и всякакви други подобни консумативи. Всичко се свежда до гуми, накладки и дискове. Можем да добавим и течността за чистачките. Край на пускането на смс-и и скоби. Renault са направили това, което винаги сте искали – кола за шофиране, никакви разходи (ако използвате все още безплатните станции) и възможност да бъдете усмихнат всеки път, когато сте зад волана, както и когато слизате от нея.

При моето шофиране достигнах 12-15 kW-ата на 100 километра – цена, която не може да бъде бита с каквото и да е друго гориво.

Най-четените