Те изглеждат толкова необичайно, че на пръв поглед сякаш идват от бъдещето или от нечия странна фантазия.
Биха се вписали в някое от последните автоизложения заедно с други суперколи с марки като Bugatti и Pininfarina.
Но всъщност тези автомобили са "гости от миналото".
Някои от тях са от 90-те и началото на този век, но има и такива, които се появяват още през 50-те и 60-те години.
Зад едни стои желанието на дизайнерите им да са по-безопасни, зад други - да са възможно най-бързи на пътя. Трети просто са предназначени да смайват с външността си, независимо дали я намираме за красива или крайно необичайна.
Ето няколко автомобила от миналото, които чак е трудно да повярваме, че са съществували.
Sir Vival (1958)
Е, не изглежда много футуристично, но ако смятате, че Fiat Multipla е грозен и изглежда като сглобен от два различни автомобила, Sir Vival е доказателство, че може и по-зле. Той прилича на нещо, родено от кошмарите на някой автомобилен конструктор, но всъщност е замислен с добрите намерения да бъде възможно най-безопасната кола на този свят.
За времето си Sir Vival е можел да мине и за "суперкола" - струвал е около 10 хил. долара. За сравнение - един Cadillac 62 е бил около 5 хил. долара.
Както се вижда от снимките, Sir Vival е съставен от два сегмента като задният е по-висок. Целта е била водачът да има максимално добра видимост от позицията си зад волана. Прозорецът около мястото за шофьора осигурява видимост на почти 180 градуса.
Масивната гумена броня е трябвало да защитава шасито от всякакви по-сериозни удари. Sir Vival е и един от първите автомобили, снабдени с предпазни колани. Създателят на колата - Уолтър Джером от Масачузец - обаче пропуска факта, че кола от две части се управлява доста трудно.
Това, в комбинация със странния вид на Sir Vival, го обрича на провал. Все пак в няколко гаража из САЩ могат да бъдат забелязани екземпляри от модела.
Ghia Gilda (1955)
Тази кола е смайвала посетителите на едно и две автошоута, като според слуховете формата й е била постигната във въздушен тунел.
Необичайният външен вид определено е изпреварил времето си, но носи на автомобила освен много похвали и доста критики.
Най-спорна е била скоростта, която се предполага, че Ghia Gilda е можела да развие.
Създателите казват, че има капацитет да достигне до 225 км/ час - невъобразима за 50-те години на XX век скорост. Според други обаче Gilda така и не успява да достигне обещаната скорост.
След представянето си на изложението в Торино колата обикаля още няколко шоута из Европа и потегля към САЩ. Там е звездата по стил и елегантност на всички автомобилни изложби и общо взето дори и не й е предоставен шанс да покаже дали наистина е толкова мощна и бърза.
Последният й собственик е реставраторът Скот Гръндфорд, който е доволен да държи Gilda само като експонат в колекцията си.
SAAB 906 Turbo (1981)
Още един автомобил в списъка, който изглежда като две коли, съединени в една. SAAB 906 Turbo е с шест колела и е най-голямата кола, която марката някога е произвеждала. Дизайнерът му - Лийф Мелберг - създава още няколко забележителни модела, но този определено е най-запомнящ се.
С обща дължина от пет метра и 30 см 906 Turbo изглежда впечатляващо, особено в профил.
Той може и да не е бил машина за високи скорости, но е бил оборудван с видео, стерео система с 16 колонки, охлаждащ мини бар, радиостанция, детектор за радари, аларма - може би най-добре оборудваната кола по шведските пътища.
Както може да се очаква от подобен мастодонт, автомобилът така и не се превръща в обичайно за потребителите превозно средство. Вместо това 906 Turbo става ходеща реклама на компанията за тунинг Mellberg Custom.
Иначе единственият екземпляр от автомобила "умира" преди 19 години в автоморга в град Варбери, югозападна Швеция.
Yamaha OX99-11 (1992)
Има коли, които изглеждат невъзможни за производство. Има и такива, които са изключително интригуващи в техническо отношение. Тази Yamaha съчетава и двете. От нея има произведени само три прототипа.
Амбициите на производителя са ясни - кола, достойна за "Формула 1", но подходяща за обикновените пътища.
Такива изказвания през 90-те правят и от Ferrari, но технологията на OX99-11 повече се доближава до обещанията. Шасито на колата е от карбон, а под него е бил предвиден 12-цилиндров двигател.
Според някои източници Yamaha-та е била готова да влезе в серийно производство в края на 1992 г. и може би да се превърне в един от най-големите автомобилни хитове в историята. Журналисти от автомобилни издания дори карат най-добре разработения прототип и пишат ревюта за колата.
Yamaha обявяват, че OX99-11 ще се продава за около 1 млн. долара. Малко след това проектът е замразен заради бюджетни дефицити.
В момента прототипите често биват излагани на различни шоута в Япония.
Lotec C1000 (1995)
Повечето от суперколите се произвеждат в крайно ограничени бройки. Lotec C1000 на Mercedes обаче буквално е единствен по рода си. Създаден в средата на 90-те, той притежава мощност от 1000 конски сили. Автомобилът е с тегло много малко над един тон.
Заради спортния дизайн и техническите спецификации лесно можем да сбъркаме, че моделът е нов или почти нов.
Всъщност колата е създадена по поръчка на петролен магнат от Обединените арабски емирства, който е настоявал да притежава най-бързия автомобил в света. Според производителите Lotec C1000 е имал капацитета да достигне до 430 км/ час, което би го направило по-бърз дори и от Bugatti Veyron.
Ускорението от 0 до 100 км/ час за малко над три секунди също е впечатляващо, дори и по днешните стандарти.
След 1996 г. следите на Lotec C1000. Незнайно как, в началото на XX-ти век колата се появява на аукцион в САЩ и е продадена за 243 хил. долара. Само няколко месеца по-късно автомобилът е обявен отново за продажба - този път в eBay и за цена от 350 хил. долара.
Има данни, че през 2015 г. двуместният спортен модел пак е бил на пазара срещу "скромната" сума от 650 хил. долара. Не е известно дали обаче се е намерил купувач за Lotec C1000.