Тодор Тодоров: Рисково е всичко, което правиш без подготовка и нужния респект

Толкова свикнахме да се движим в кутии от стереотипи и да си мислим, че с един поглед можем прецизно да дефинираме човека срещу себе си, че оригиналните хора взеха да ни стряскат.

Какво ще си помислите ако знаете, че на опашката за великденски яйца в магазина зад вас стои човек с трима сина с по две имена всеки и фокстериер на име Луканка, а заедно с цялото семейство скоро ще празнуват двайсетия рожден ден на коня си, кръстен Нищо Лично?

Същият човек, в чиято кошница с продукти сте се зазяпали, е републикански шампион по джудо, има черен колан, пада през прозорци от високи етажи и оцелява, а много често, когато разтвори краката си, под тях има 3000 м до земята.

Този мъж се казва Тодор Тодоров - тандемен пилот на парапланер, каскадьор, джудист, човек, който обича да е на открито и това си личи по всяка негова лицева гънка.

Тодор е първият човек в съвместната ни поредица с Volvo XC60. В нея зад волана на най-безопасния автомобил за 2017 г. според тестовете на Euro NCAP и обявен за Световен автомобил на 2018 г. ще поставяме хора със страст към неочакваното.

В небето

Тодор е тандемен пилот, което означава, че ако искате да се научите да летите с парапланер или просто желаете да полетите над Витоша някоя събота, той е човекът, на когото можете да поверите живота си и здравите си крайници. Той провежда обучения и казва, че онзи, който иска да лети, няма нужда от нищо друго, освен от желание.

През очите на Тодор виждаме България като нещо ново: страна, благодатна за летене. Все сме знаели, че в страната ни има розово масло и красиви народни носии, но идеята да погледнеш България отвисоко е друго нещо.

Предвид разнообразната природа: планини, равнини, хълмове и прочее точици, които се реят над нас, парапланеристите виждат страната ни от една друга гледна точка. Вероятно по-добрата.

„Избираме планината според посоката на вятъра. Витоша е за северните и североизточните ветрове, които обикновено духат през юли и август. През останалото време е чудесно да се лети над Стара планина, на Боровец, Сопот...", разказва Тодор.

Планината

Хората, които често са в досег с планината, винаги носят у себе си нещо едва доловимо, специално.

„За мен планината е всичко", казва той. „Най-ужасната държава е Холандия, бих живял там не повече от десет дни. Толкова равно, никакви планини... може би затова най-напред на холандците им разрешиха някои работи, не знам как живеят далеч от планина.

„Не мога да кажа коя ми е любимата планина в България, Родопите са като баба, като майка, те те прегръщат, но са трудни за летене, има много гори и няма къде да кацнеш. Пирин е по-труднодостъпен, но също е прекрасен. Излитал съм от Тодорка и съм бил на 700м над връх Вихрен. Беше ми по-лесно да кацна в Сандански, отколкото да се върна в Разлог".

Ние се отнасяме в мечти как летим над Кончето и се подиграваме на изплашените туристи, които го прекосяват пеша, но се оказва, че мечтите на Тодор за летене стигат по-далеч.

Той харесва т.нар. кроскънтри парапланеризъм, по време на който се извършват дълги полети, някои от които по 10-12ч. Да, сигурно се чудите „КАК ТАКА" 12 часа във въздуха? Две думи: „желание" и „катетър".

Мястото, което привлича нашия събеседник, е Северна Бразилия, около Форталеза. Там духат много силни ветрове и е съвършено за кроскънтри полети. А

ко сте ходили в Рио, вероятно сте забелязали, че над статуята на Христос и над Пао де Асукар винаги се реят парапланери: Бразилия е една от страните, в които парапланеризмът е много развит.

Но този път и България не е назад. Тук се организират състезания по парапланеризъм: такива по кроскънтри полети, по целно кацане (което грубо казано значи, че състезателите излитат от Черни връх и трябва да кацнат на пейката, на която пише „Ушев п*д*рас" в Южния парк), както и акросъстезанията, на които парапланеристите правят различни акробатични номера и интересни маневри във въздуха. Тази година ни предстои и световна купа по парапланеризъм.

Спорт ли е джудото?

У нас, уви, все още се среща едно схващане, че човек, който се занимава с бойни изкуства, обича да се бие.

„Джудото е преди всичко култура", казва Тодор, който е треньор по джудо и републикански шампион, разбира се, с черен колан. „То трябва да се преподава не като спорт, а като средство за възпитание. Като бях малък, бях по-скоро топчест и ме тормозеха, исках някак да изляза от групата.

Освен това четях много книги за различни държави, за далечни континенти, а спортът в тези години беше единственият начин да излезеш извън страната и да видиш свят".

Очевидно начинът се оказва успешен, тъй като Тодор обикаля света с джудото до ден днешен, вече почти 40 години.

Колите

Хората, които не ходят на работа в офис от 9 до 5 обикновено имат отношение към автомобилите.

Тодор е карал Volvo XC70 и оттогава е фен на марката.

„Volvo са много подходящи за моята работа, имал съм две. Лек автомобил, но можеш да излезеш с него и извън пътя. Отиваш някъде, оставяш го на баира, закачаш му ключовете на бронята и посред нощ се връщаш с друга кола да си го прибереш.

От една кола искам това, което дава Volvo-то: да ми върши работа. Бих карал V70, голяма, става и за спане, а V50 и V60 са идеални за града. Не обичам колата да е бърза, предпочитам като рискувам, да рискувам себе си. На пътя няма смисъл от тези неща.

Рисковете

И като заговорихме за рискове... питаме човек, който лети във въздуха, мята се от високи скали и се бие с други шампиони по джудо... не са ли тези работи малко рисковани?

„За мен рисково е всяко нещо, което правиш без подготовка и без нужния респект", казва Тодор. „Наскоро група ирландци ме наеха като планински водач да ги заведа до Черни връх. Около километър преди върха излезе такъв вятър, че не можах да повярвам, че на Витоша може да ми се случи такова нещо, но факт".

Каскадите

Професията на каскадьора винаги е била забулена от някаква мистерия: докато се возим в новото Volvo XC60, което плавно се спуска от Железница към Околовръстното, Тодор ни показва няколко видеа, в които прави каскади, а ние ги посрещаме с очакваните женски подписквания: „Ау", „Оу", „Леле" пр.

Той прави каскади за филми, реклами, участва в падания отвисоко, бойни сцени, „дребни работи".

„Когато извършваш каскади, всичко е в предвиждането. Каскадата е в подготовката на самата каскада, важно е да не се надцениш, джудото ми е дало основата за физическата култура, която изискват каскадите."

Страховете

В разговора с човек, който се мята от скали в разбеснели се морета, с лекота вкарва XC60-тката, с която се возим, в огромни кални ями и лети на хиляди метри над земята, темата за страха неизбежно изплува.

Докато повечето от нас се борят с какви ли не страхове в ежедневието си, ето, има хора, които се срещат със смъртта и сякаш не се боят от нея. Дали „животът на ръба", с извинение за клишето, не е живот по-близо до истината?

„Не съм безстрашен", коментира Тодор. „Когато си изправен пред ситуация, осъзнаваш какво се иска от теб, какво трябва да направиш, опитваш се да предвидиш евентуалните рискове и действаш. Всички ги е страх. Имам своите страхове, които си живеят като паразити, но не им се оставям.

Когато си в по-близки отношения със смъртта и си я виждал, някак си се научаваш да цениш живота, осъзнаваш живота. Рутината е най-големият убиец. Хубаво е човек да мисли различно. Ето, например, колата, която караме, и бранда, към който принадлежи. Стара марка, доказала се във времето, и въпреки това - различна.

Хората, които карат Volvo, са различни, не са в мейнстрийма. Обикновено са малко над нещата, не се интересуват от това как ще ги възприемат другите, имат собствено мнение. Това са важни неща, за да може човек да лети, дори когато няма парапланер, а е здраво стъпил на земята".

Новините

Най-четените