SUV-сегментът е най-бързо развиващият се сектор в автомобилния бранш за последните години.
В глобален мащаб продажбите на автомобили с висока проходимост съставляват 40 на сто от целия автомобилен пазар, а процентът расте с всяка изминала година. В някои държави подобен тип коли се разглеждат като ярък символ на просперитет и богатство. Това е валидно не само в Източна Европа - в Китай например също гледат на SUV автомобилите като на знак за престиж.
Търсенето на въпросните модели коли нараства, но у някои европейци се трупа и все повече недоволство към тях.
Първата сериозна вълна от протести започва през септември миналата година, когато на пешеходна пътека в Берлин SUV с превишена скорост помита и убива на място четирима души, включително тригодишно дете и баба му. При инцидента са ранени други петима, а материалните щети също са сериозни.
Като причина за фаталната катастрофа следователите не изключват медицински причини като инсулт или епилептичен припадък зад волана. Дискусиите в Германия обаче се насочват в друга посока - доколко е уместно да караш такава голяма кола в града. А няколко предложения за регулации на територията на Европейския съюз отново повдигат темата.
В дните след кошмарния инцидент стотици берлинчани се събират на мястото на произшествието, за да изкажат недоволството си срещу високогабаритните коли и да заявят, че подобен тип автомобили нямат място в градска среда. Районният кмет на квартала, в който става катастрофата, също говори открито против "тежките, сякаш бронирани машини" по улиците.
Подкрепата към изказванията му за първи път е толкова солидна и мнозина се осмеляват да заявят на висок глас, че не искат толкова големи коли да кръстосват улиците на кварталите им.
Подобни настроения бързо прехвърлят границите на Берлин и даже на Германия и се прехвърлят в съседните европейски държави. Недоволството расте и в Швейцария и Италия, като в последната година проблемът с по-обемните автомобили е сериозен. В швейцарския град Лозана петиция настоява за забрана на всички високогабаритни леки коли - SUV, джипове и кросоувъри.
Създава се любопитен парадокс - мнозина обожават SUV, но друга част ги ненавиждат.
Вторите не е трудно да бъдат разбрани, защото имат своите доста убедителни аргументи. Проблемите със SUV автомобилите са много и основният е, че в много случаи те са далеч от определението "градска кола". В редица европейски градове, особено тези със сериозно историческо минало, кварталните улици са тесни и разминаването с по-обемните автомобили е трудно и дори опасно.
Паркоместата пък не са неограничени на брой, но за сметка на това не е рядкост кола от SUV сегмента да заеме паркомясто и половина, просто защото не се вмества точно в очертанията.
Големите габарити на тези коли имат и друг недостатък - теглото им прави спирачния път по-дълъг от този на компактните автомобили. Колкото и нови технологии и сензори да са вложени в колата, ако тя тежи 2 тона и нагоре, спирането е по-трудно, по-бавно и с по-дълъг спирачен път, особено ако теренът е хлъзгав, мокър или заледен.
Дори и да не е карал с превишена скорост и да не е имал медицински проблеми, водачът, причинил смъртта на четирима в Берлин, може би е щял да избегне инцидента, ако е бил зад волана на по-малка и компактна кола.
Измамното чувство за сигурност също е проблем, който не бива да се подценява.
SUV автомобилите са по-високи, обемни и с просторно купе, в което и шофьорът, и пътниците му се чувстват доста добре защитени.
Оказва се, че това усещане за сигурност и комфорт до голяма степен е подвеждащо. Според изследване, публикувано от "Гардиън", хората в един SUV са 11 на сто по-заплашени от фатален изход, ако попаднат в произшествие. Вина за това отново има теглото на автомобила и на отделните му части.
Освен това големите коли дават на шофьорите си увереност, че са в пълна безопасност на пътя, което кара някои да предприемат по-безразсъдни маневри и да се държат по-рисково в сравнение с водачи, които карат "по-невзрачни" коли.
Не на последно място е все по-наболелият въпрос с опазването на околната среда и въглеродните емисии, които оставяме след себе си. Според Международната агенция по енергетика дори и до 2040 г. на пътя да има 150 млн. електромобила, ако потреблението на SUV продължава да расте със същите темпове, ще се обезсмисли електрификацията на автопарка.
Всеки процент покачване в покупките на SUV автомобили увеличава въглеродните емисии с 0,15 грама на километър. Така че популярността на сегмента ще влияе все по-пагубно на промените в климата и околната среда.
Някои от най-заклетите природозащитници са на мнение, че компаниите трябва напълно да се откажат от производството на този тип коли.
Други смятат, че трябва да им бъде позволено да се движат единствено по големите извънградски пътища и магистрали, а в градовете да бъдат напълно забранени.
Преминаването изцяло на електрически мотори пък няма да спомогне особено в SUV сегмента. С теглото и обема си тези автомобили имат нужда от повече енергия за задвижване и съответно - по-големи батерии. По-големите батерии пък ще хабят повече електричество за зареждане и порочният кръг се затваря.
Така дискусиите около евентуални регулации за движението на високогабаритни автомобили по градските улици се появяват на определен период от време, обикновено когато подобна кола е намесена в инцидент на пътя. Последно въпросът е повдигнат през февруари тази година, преди да се разрази пандемията от коронавирус.
Тогава Европейската комисия по транспортна безопасност (ЕКТБ) призовава Брюксел да забрани карането на SUV, джипове и ванове в градовете, като според комисията това ще намали случаите на фатални пътни произшествия, при които са загинали пешеходци и велосипедисти. Предложението може би щеше да предизвика по-сериозен отзвук и обсъждане, но заразата от COVID-19 го измести от публичното внимание.
Сега, със завръщането на хората към обичайния ритъм на живот (и шофиране), темата отново става актуална, а гласовете "За" и "Против" забраната на SUV коли отново започват да се чуват. "Искаме град, който се обитава от хора, а не от гигантски автомобили" - с това категорично заключение излизат от ЕКТБ.
