Когато през 90-те си представяхме бъдещето, в него неминуемо имаше летящи коли.
Годината е 2023-а, а летящите автомобили до един са на ниво концепция, а не масово производство. Освен това най-близо до пускането на такава кола е не някой от големите играчи при конвенционалните автомобили, а стартъп от Калифорния на име Alef.
Компанията вече е подала документи към американските регулатори, които ще преценят дали превозното средство е подходящо за въздушно придвижване.
Въпреки този огромен скок напред годината, в която се смята, че ще имаме летящи коли, е... най-рано през 2025-а.
Признанието е на въпросния стартъп, който уточнява пред "Би Би Си", че това е най-ранният обозрим срок.
Оттам допълват, че пред летящите коли стоят още редица изпитания в лицето на тестове за безопасност, регулации за отделните държави, законодателни процедури, които да решат кой точно ще може да пилотира/шофира тези автомобили.
Alef влиза в надпреварата със своя Model A, който на пръв поглед доста прилича на обикновена кола. Той има право да се движи по щатските пътища, като максималният му пробег на земя е 320 километра. Във въздуха същото превозно средство би трябвало да може да измине 177 километра.
Model A се събира на стандартно паркомясто и се издига във въздуха с вертикално излитане. Една шепа инвеститори вече са виждали автомобила в действие, а серийното производство би трябвало да започне най-късно през 2026 г.
Оттук нататък започват проблемите, първият от които е, че небето над улиците ни вече е достатъчно натоварено от птици и дронове.
После идва и въпросът какъв лиценз трябва да притежават водачите на летящите коли и как те ще сигнализират на останалите във въздуха. Откъде ще излитат тези автомобили и къде ще кацат, ще има ли нужда и от въздушна пътна полиция, как ще се справим с шума и замърсяването - все питания без отговор.
Астрофизикът Нийл Деграс Тайсън например е убеден, че човечеството няма никаква нужда от летящи коли.
При гостуването си в подкаста на Джо Роугън Тайсън заявява, че разполагаме с достатъчно модерна инфраструктура в лицето на железопътния транспорт и градското метро. Релсите могат да минават както под земята, така и над нея, и напълно елиминират нуждата от шофиране.
Специалистът допълва, че когато/ако летящите коли станат масови, задръстванията ще се пренесат във въздуха.
Вместо лични летящи коли, Тайсън предлага компаниите да мислят в насока летящи автобуси по подобие на гражданската авиация.
Model A на Alef доказва и че поне за момента, дори и да прескочат законовите препятствия, летящите коли ще са скъп лукс.
Автомобилът е наличен за предварителни поръчки, но цената не е твърда - засега е посочена сумата от 300 хил. долара, само че е възможно тя да е и по-висока. За тази сума потребителите могат да се сдобият с луксозен електромобил от брандове като Porsche и Mercedes-Benz.
Добрата новина е, че по летящи автомобили работят и от Toyota, Honda и редица други по-малки компании. Може би докато измислим как летящите коли да хвърчат над главите ни безопасно, ще имаме и достъпни превозни средства, които да си закупим.
