Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

ЦСКА се нуждае от спокойствие, без да се пести името на грешника

Тъй като никой не може да накара Ганчев да продаде ЦСКА, пък и едва ли би било добре, изходът е той да започне да управлява по-умно. Пък като не го прави, единственият шанс е да му се казва. Снимка: cska.bg
Тъй като никой не може да накара Ганчев да продаде ЦСКА, пък и едва ли би било добре, изходът е той да започне да управлява по-умно. Пък като не го прави, единственият шанс е да му се казва.

ЦСКА влезе в очаквана криза. Нелепият старт на първенството предизвика огромно недоволство сред привържениците и експресен треньорски кадрил. Тъй като негодуванието има много мишени, ясно и недвусмислено трябва да се каже, че големият грешник е един - собственикът Гриша Ганчев. През 2015 г. той помогна на ЦСКА в най-трудния момент от историята и го спаси. С него година по-късно клубът постигна един от най-сладките си триумфи - Купата на България. Заслужава признание, но после се заредиха серия умопомрачителни безобразия.

Няма да изреждаме всичките, ще припомним само последните, които имат пряко отношение днес.

През лятото на 2018 г. е назначен за треньор бедният с биографията си Нестор Ел Маестро. С него идват куп нови футболисти, освобождават се стари, практически в нова обстановка гради напълно нов състав. С него ЦСКА дебютира на европейската сцена след четири години пауза, но въпреки неблагоприятните условия отборът отстранява два тима в Лига Европа. Пада от третия Копенхаген след равностойни мачове. Във вътрешното първенство ЦСКА не може да пребори Лудогорец, но единствен му диша във врата. Въпреки това през зимата е счетено, че Ел Маестро не върши работа. Натирен е не на старта на паузата, а в края й, след проведена от него подготовка, подбор на нови играчи и т.н. Изгонването му става със съгласието на Ганчев. А междувременно лично той е назначил нов силен човек в клуба - величието Люпко Петрович. Ясно е, че няма как експерт от ранга на сърбина да бъде просто статист, обикновен „консултант" - пряко ще се меси в спортно-техническата част. Видно е също така, че собственикът не е облякъл в доверие другите мениджъри, действа чрез наместник. Най пък е ясно, че един ден Петрович ще запълни зейнала треньорска дупка. Енимгма е единствено защо още през зимата на 2018 г. не бе назначен за треньор, за да се знае кой коли и беси в клуба.

В края на първенството през 2019 г. приемникът на Ел Маестро - Любо Пенев, напуска, замества го невиждано треньорско трио. Няма майтап - невиждано е, липсва друг такъв случай в световната история. Пак е ясно, че Петрович е силният човек в клуба, и пак се вижда, че нарочно или поради безхаберие се допуска размиване на отговорности. Допуска го Ганчев. Сега сърбинът пое тима, ЦСКА официално го преоткри като водещ фактор - и цялото това време след зимата на 2018 г. се оказа пропиляно. Пак плод на действия и бездействия на кого? На един и същ човек, разбира се. Тези дни Петрович каза за Ганчев: „Искаше малко да работя, но не напълно, да съм тук и да не съм.". И още: „Може би и за играчите не беше ясно с кого да говорят, с кого да не говорят. Може би нямаше яснота. Но така се случи". Това е признание от самия Петрович за лошо изградена структура.

През целия този период началниците в ЦСКА, които купуват, продават и подготвят футболистите, надминаха 11 - Гриша и Даниел Ганчеви, Пламен Марков, Стойчо Стоилов, Петрович, Кристиано Джарета, Добри Митов, Димитър Пенев, Ивайло Станев, Ивайло Петров, Кирил Динчев и Милош Крушчич. Последният даже наставлява край тъча, с което триото се превърна в квартет. Административните директори не ги броим. Може ли в такава обстановка да се случи нещо нормално с отбора? Не.

За този период се случва още нещо. Всеки по-читав футболист, който тъкмо е започнал да играе прилично, е продаден. ЦСКА се лишава от Каранга, Десподов и Мауридес. Така става ясно, че на всеки шест месеца тимът започва да се гради наново, което е несериозно за клуб с претенции. Но се вижда и нещо по-важно - че трансферната политика най-официално е тип „сергия". Тази политика не се определя от домакина Добри или Стойчо Атанасов, а от най-високото място. Трябва да се отчете, че това лято бяха привлечени доста нови играчи, освободени бяха малко. Сергията затвори, което е хубав факт. Лош е, че стана късно.

Стигаме до днес, когато кризата е налице. Дали селекцията е силна или слаба, рано е да се каже. Трудно е да се прецени каква точно е била лятната подготовка. Други евентуални грехове на Ганчев - емблемата, тръгването на Любо Пенев и т.н. са в сферата на свободните дискусии. Но е безспорно сигурно, че управленската структура е безобразна. Тя няма как да донесе резултати на терена, а е факт благодарение на Гриша Ганчев. Той така ли управлява заводите си? Нарочно или умишлено ги прави тези работи в ЦСКА не се знае, но той ги върши, друг не е.

Такава е предисторията на кризата. Сега време за вайкане няма, мачът с Осиек чука на вратата. В клуба и край него спешно трябва да се случат няколко неща.

Първо, страстите трябва да се успокоят. Нищо драматично не се е случило, далеч по-знаменити отбори са губили точки в първите мачове. Феновете следва да намалят негативизма, тимът се нуждае от неистова подкрепа. И играчите трябва да се успокоят. В тази връзка опитът на Петрович би следвало да помогне.

Второ, това спокойствие в никакъв случай не бива де подминава темата за отговорностите на Ганчев. Играчите и треньорите не бива да бъдат притискани, него обаче трябва. Изнамирането на всякакви други виновници насърчава агонията, защото създава усещане за безнаказаност у благодетеля. Феновете трябва него да притискат, за да се чувства той отговорен пред тях. От него зависят процесите. Ако е лош Стоилов, Ганчев трябва да го махне. С други думи, критиките не трябва да бъдат в стил „Г-н Ганчев, вземете нещата в свои ръце!", каквито са в момента. Следва да са: „Г-н Ганчев, повече ум и способности чакаме от вас!". При тези бакии в собствения двор най е нелепо мишена да стават БФС и Лудогорец.

Третото необходимо действие е свързано именно със слабото място - управленската структура и дефинирането на отговорности. В цялата футболна история успехите са идвали не с творчески управленски колективи, а когато един-двама души се занимават със спортно техническата част - мениджър и треньор. Петрович не става, чуждо тяло е за ЦСКА, винаги ще бъде смятан за враг. Ако нещата потръгнат с него, нека бъде оставен тази година, но в следващата силното име трябва да бъде друго. Търсенето трябва да започне от днес. Дали името ще е Стойчо Младенов, Христо Янев, Пеп Гуардиола - заедно или поотделно - значение няма. Важното е Ганчев да направи избор, да облече в пълно доверие съответния човек, да посочи ясно права, задължения, също и на мениджъра до него. Да запази този екип най-малко две години - падат, бият - те са. Без посредници, наместници и консултанти! Фигурата на наставника е най-важна в ребуса. Постоянните треньорски рокади са още по-голям бич от продажбата на играчите (осем треньори за четири години, като броим триото за един).

Четвърто действие пак е свързано със спокойствието. Колкото и слаб да е отборът, той си има най-слабо място - защитата. Петте гола срещу Черно море и Етър бяха получени след безобразна индивидуална игра на бранители (констатирано и от Паро Никодимов в коментарите). Това донякъде носи оптимизъм, защото в защита ЦСКА има доста опции, а с идването на Раул Албентоса алтернативите се увеличават. Тъй че, спокойно - грешките на зеления килим са поправими. Колкото невероятно да изглежда, утре ЦСКА може да почне да бие. Нужни са увереност и шанс.

Извън зеления килим обаче проблемите са огромни. И тъй като никой не може да накара Ганчев да продаде ЦСКА, пък и едва ли би било добре, изходът е той да започне да управлява по-умно. Пък като не го прави, единственият шанс е да му се казва.

 

Най-четените