Севернокорейските партийци демонстрираха до каква степен комунизмът измества здравия разум и може да те направи за смях на цял свят, след като наказаха футболните си национали, записали три загуби на световното в ЮАР.
Култът към личността в Пхенян здраво е обсебил съзнанието на народа и явно всеки един от измъчените и гладни севернокорейци трябва много да внимава, за да не разочарова Любимия ръководител, който както знаем е син на Великия вожд. Щеше да е смешно, ако не е тъжно.
Защото всички тези непотвърдени информации от Северна Корея звучат болезнено познато на част от българите, макар и да се срамуваме да си признаем.
Това, което се случва сега в Северна Корея е същото, което ставаше в България преди определен брой години. Хората помнят партията и ръководната й роля, идеологическото доверие, странните обществени санкции и т.н. глупости, с които властите задръстваха главите на обикновените хора.
И естествено, уродливият обществен строй ражда грозен, а по-късно и криминогенен спорт, както стана у нас. Оказа се, че в края на 80-те държавата произвежда спортисти, които са имали много по-голям потенциал за престъпници, а тези, които оцеляха, станаха и добре облечени бизнесмени.
Ако севернокорейците имат и грам здрав разум ще командироват двама-трима другари от по-напредничавото крило на партията у нас, за да видят какво ще се случи със спорта им, след като историята зачеркне Любимия ръководител.
Което едва ли ще ги накара да спрат да вършат глупости.
Обаче това с изпращането на футболни треньори да работят в строителството е идея с потенциал, която може да се прилага и у нас. Същото важи и за сериозен брой момчета, които се смятат за футболисти. Нали? Това важи и за двама кандидат-организатори на Формула 1 у нас, ще им прилича.
