В Атлетико Мадрид е време за празненства.
Финалът в Лига Европа срещу Марсилия беше спечелен категорично с 3:0 и още един трофей отива на сметката на Диего Симеоне и футболистите му. С два гола на Антоан Гризман и един на капитана Габи, Атлетико отново показа, че просто е най-добрият отбор в Лига Европа през сезона и трофеят му приляга.
Твърде скоро след спечелването на купата обаче, "дюшекчиите" могат да загубят не само голямата си звезда, но и част от своята притегателна сила.
Защото Атлетико не е единствено отборът със стоманената защита, мръсните номера, неуморимите бойци във всяка точка от терена и хищния Диего Коща най-отпред. Атлетико е и отборът, в който блести Антоан Гризман, способен в един миг да осмисли цяла футболна вечер.
Така беше при втория му гол снощи, когато със затаен дъх гледахме как подчини подадената от Коке топка и след няколко съвършени докосвания я копна точно над вратаря с лекотата, отличаваща най-големите от просто добрите нападатели.
Само че докато в Атлетико ликуват, все повече се засилват слуховете, че френският голмайстор кара последните си дни в клуба и през лятото ще осъществи отдавна чакания трансфер в Барселона.
В такава сделка има желязна логика.
В момента няма нападател в Европа от калибъра на Гризман на толкова добра цена: 100 млн. евро за доказан, елитен голмайстор на 27 г. звучи като прекрасна сделка. Самият футболист беше пределно ясен след победата снощи относно желанията си за бъдещето: "Напуснах дома си на 14 години, защото исках да печеля трофеи. Този е моят втори след Суперкупата на Испания и се надявам да има още". Естествено, в Барселона трофеите ще са повече и ще идват по-често.
За Атлетико сделката също не изглежда лош вариант, защото финансовият аспект е важен, а да наречем Гризман незаменим за отбора би било прекалено. Диего Симеоне е показал, че може да задържа Атлети на топ ниво дори когато най-изтъкнатите му играчи периодично напускат.
Но колкото и изгоден да изглежда този трансфер за всички замесени, в него има нещо печално.
Гризман в Атлетико е един от онези случаи на перфектна симбиоза между клуб и играч, когато футболистът е в точната роля на идеалното място и може да показва най-доброто от себе си - както и да води клуба си към забележителни и малко очаквани успехи.
Просто в момента французинът е идеално вплетен в този тим на "дюшекчиите". Разбира се, той има предостатъчно класа, за да намери своето място и покрай Меси, Суарес, Коутиньо и Дембеле, но едва ли ще играе толкова основна роля. По-скоро ще бъде част от многото звезди на "Камп Ноу", които неизбежно остават малко или много в сянката на Лео Меси.
Затова този Гризман с червено-белия екип, който наблюдавахме във вчерашния мач, ще липсва най-вече на зрителите.
Да го гледаш в Барселона просто няма да е същото като да го гледаш в Атлетико. За толкова голям талант да се адаптира към присъствието на Меси и към играта на "блаугранас" означава да изгуби част от същността си в името на отбора. Както стана например с Луис Суарес и преди това с Тиери Анри.
Онези, които помнят техния блясък съответно в Ливърпул и Арсенал разбират разликата.
