Точно преди седмица една мечта се сбъдна. След като организираха заедно Евро 2015, България и Италия получиха домакинството и на световното първенство по волейбол през 2018 г.
Реакцията от родната федерация бе в рамките на очакваното - бодри приветствени слова и горещи благодарности на Данчо Лазаров към кабинета на Бойко Борисов. Италианците заложиха на по-прагматичен подход. Шефът на местния волейбол Карло Магри веднага оповести - организацията на шампионата ще струва 20 милиона евро.
Последваха дни на мълчание и догадки - това цялата необходима сума ли е и какъв е нашият дял? Откъде ще дойдат парите и накъде ще поеме евентуалната печалба?
Най-после спортният министър Красен Кралев внесе известна яснота пред "Дневник". Оказа се, че привилегията да домакинстваш на световно първенство върви с такса в размер на 15 млн. евро, които отиват директно в касата на международната централа. България, или по-конкретно данъкоплатците, ще поемат 5 млн. евро. Италия ще се бръкне по-дълбоко, защото ще приеме финалната фаза.
По принцип в бюджета на Министерството на младежта и спорта се предвиждат около 5 млн. лв. годишно за финансово подпомагане на домакинства. Отпуснатите суми могат да бъдат изразходвани за такси, допингов контрол, медицинско обслужване, охрана, наем на зали и евентуално закупуване на спортно оборудване.
Излиза, че през 2018 г. предвидената сума ще бъде надхвърлена двойно само за един форум. През същата година ще приемем и световно по художествена гимнастика. Само след два месеца например ведомството ще отдели 500 000 лв. за тенис турнира от АТР в София. Списъкът е дълъг, а желаещите се редят на опашка.
Все още чакаме отчета на БФВ за европейското. Знае се само, че държавата отпусна малко над 800 000 лв. И че зала "Арена Армеец" се пълнеше докрай на българските мачове.
На този фон - средната месечна заплата в мъжкото ни волейболно първенство е 450 лв. Родителите са принудени да плащат такси от порядъка на 30-50 лв., за да оцеляват детско-юношеските школи. Средната посещаемост на мачовете е 200 зрители. Повечето зали са в покъртително състояние. А интересът на спонсорите клони към абсолютната нула.
Селекционерът Пламен Константинов опита да се възползва в пълна степен от еуфорията покрай европейското. И предприе обиколка из традиционните волейболни центрове, за да издейства подкрепа от местната власт. Капитанът Владимир Николов, който отчаяно опитва да спаси Левски, създаде волейболно училище.
В резултат Йорданка Фандъкова анонсира проект за подпомагане и финансиране на детското-юношеския спорт в спортните клубове в столицата в размер на 400 000 лв. С други думи - догодина към талантите на ЦСКА, Левски, Славия, Локомотив и т.н. ще поемат общо по-малко от 10% спрямо сумата, отпусната за световното по волейбол.
Мотивите на властта са кристално ясни. Далеч по-имиджово е да седнеш в ложата на "Арена Армеец", докато от трибуните кънти "Българи юнаци". Мотивите на федерациите също - колкото по-мащабна е организацията, толкова по-буен е паричният поток.
Разбира се, всяко световно първенство у нас носи престиж, реклама и най-важното - емоции за феновете. Проблемът е в усещането, че ресурсите се изразходват за лъскането на витрината, а зад нея разрухата добива плашещи размери. Не става само с домакинство - нужни са и класни състезатели, които да участват. Иначе упражнението се обезсмисля, поне от гледна точка на редовия българин.
Наскоро жителите на Хамбург отхвърлиха с референдум идеята градът да се кандидатира за лятната олимпиада през 2024 г. 52% гласуваха "против" заради огромните разходи. Те настояват общината да се съсредоточи върху решаването на ежедневните проблеми.
Ясно е, че нас никой не ни пита. Но ще сме благодарни поне да ни държат в течение.
