В такъв момент човек остава безмълвен, а на крайчеца на очите му напират сълзи - миниатюрни капчици, олицетворяващи иначе гигантски емоционални вълни.
Морето е бурно, но от щастие. Мъртвото течение, което се бе натрапило неканено, неочаквано и продължително за цели две години и половина, изчезна само за месец.
Лягаш на вълната и щастливо се носиш.
А водата не само че не е солена, а е сладка и опияняваща.
Това е най-точната дума за Григор Димитров през 2017-а - ОПИЯНЯВАЩ.
Опиянява ни с играта си; опиянява ни с начина, по който се бори и отстоява позициите си; опиянява ни с цялостното си присъствие и поведение.
Ако е имало и едничко съмнение кой е спортният ни герой в момента, то вече колебания няма, защото тенисистът направи нещо изумително.
И през 2014-а Димитров игра полуфинал в Шлема, но този път в Мелбърн беше различно.
Преди три години Григор бе младокът с безмерния талант, който се представяше на големите, а днес големите го причисляват към редиците си.
На тъгата от пропуснатия шанс да го гледаме на финал - няма да обръщаме внимание.
Без грам пристрастие - Димитров заслужаваше повече, но Фортуна реши да угоди на публиката да види (може и за последно) двамата най-големи на нашето време отново на последното "мейджър" стъпало.
Но да не й се сърдим толкова. Понякога ни наказва сурово, но като цяло Съдбата се стреми да търси баланса.
И в този момент вероятно смята, че да ни е дарила с такъв като Григор трябва да ни е достатъчно.
С подобен опияняващ спортист тепърва ще гледаме още много битки за титли и слава, а сега не ни остава друго, освен да кажем: Поклон, Григоре!
