Бихте ли кръстили дъщеря си Нокия, или защо стадионът на Лудогорец не биваше да сменя името
„Добър вечер, уважаеми зрители, от „Хювефарма арена". Тази вечер футболистите на Лудогорец излизат срещу поредния си съперник". С тези думи футболните коментатори ще започват вече предаванията от мачовете в Разград. Възможно е стадионът да домакинства и на национални гарнитури, а тогава логото на „Хювефарма" ще блести до държавния герб.
Съоръжението бе преименувано преди няколко дни от общинския съвет в Разград. Случи се по искане на благодетеля Кирил Домусчиев, собственик на фармацевтичната компания. Новината не предизвика кой знае какви обществени реакции, а би трябвало. Част от националния парк „Пирин" е отдаден под концесия. Представете си дружеството „Юлен" да поиска да кръсти на себе си стопанисваната територия. Нормално ли ще е? Стадионът в Разград няма национална значимост, но принципът е същият - той е собственост на общината, абсурдно е да носи частно име.
Далеч по-големи страсти преди време предизвика решението на държавата да помогне за реконструкцията на съоръжението. Много фенове видяха в щедростта майчина грижа, докато към другите клубове отношението е като мащеха. Държавата отпусна пари два пъти - 3 млн. лв. при правителството на Пламен Орешарски и още 2 млн. от втория кабинет на Бойко Борисов. Всъщност критиките за неравнопоставено третиране имаха основание, но в сърцевината си бяха безпочвени. Нормално е държавата да помогне за модернизирането на един общински стадион. Нормално е рамото да е за Лудогорец, след като за разлика от ЦСКА, Левски и т.н. постига успехи. Клуб, който участва в групите на Шампионска лига и Лига Европа, след като малко по-рано е бил във втора дивизия, е явление. Логично е държавата да помогне, след като братя Домусчиеви инвестират успешно пари, отборът носи радост на цял град и имидж на държавата. А концесията по принцип е любопитна форма на стопанисване. Ако един ден Домусчиеви се оттеглят, няма да вземат трибуна „Моци" със себе си. Затова в държавната помощ за стадиона нямаше нещо нередно.
Само че преименуването на стадиона сега е друга работа. Ръководството на клуба твърди, че след него „Хювефарма" ще увеличи помощта си. Вероятно е истина. Но по същата логика дали и Разград не следва да се прекръсти? Домусчиеви инвестират, създават поминък, работни места... Дайте да преименуваме града, за да настане още по-голямо щастие в региона!
А за стадиона не само държавата предостави пари. 866 761 лв. за детско-юношеската школа, 417 250 лв. за режийни, 308 858 лв. за околна инфраструктура и ремонти, общо 1 592 869 лв. - сумите бяха обявени през 2016 г. от вече бившето ръководство на община Разград. Те касаят периода след 2011 г. Тоест през цялото време, независимо от щедростта на Домусчиеви, държавата и общината също са инвестирали. И сега изведнъж... „Хювефарма арена". Проблемът не е само в общинската собственост и държавните инвестиции. Проблемът е, че имена на стадиони, отбори, градове, села, планини, реки..., надхвърлят значението на конкретния обект - те говорят за общност, дават пример, символ са на непреходност. Фирмено име, каквото и да е, е нещо съвсем различно. В материалния свят тези аргументи нямат значение. И все пак.... Готов ли сте да кръстите дъщеря си Нокия?
Мнозина биха опонирали: „И „Алианц арена" е „Алианц арена", „Емирейтс" - „Емирейтс", има „Сигнал идуна парк" и т.н. Щом големите стадиони в света се кръщават на спонсори, значи и нашите може". Но това е машинално копиране. Какво от това, че така са кръстени? Задължително ли трябва и българските да са такива? След като парите убиват ценности по света, и у нас ли следва? В България една легенда вече е с тире. „Виваком арена - Георги Аспарухов": към историята, паметта, величието на Гунди са скрепени парите. Не е ли подигравка? Не е ли отвратително? Гунди е останал в историята заради футболните си и човешки достойнства, а към него е приравнен някой, чието единствено качество е торбата с парите.
А какво ще следва, когато една компания си смени името? Един мобилен оператор вече се прекръсти, нали? И стадионите ли ще преименуваме наново?
България е малка държава, едни и същи спонсори помагат на различни клубове. Освен на фланелките, като нищо еднакви благодетели може цъфнат и като имена на стадионите. Затова е хубаво БФС да се замисли по темата. А най-много трябва да се замислят самите благодетели. Да даваш пари за спорт е похвална благотворителност. Величието обаче не изисква ресто. Ако един благодетел иска наистина да е велик, срещу щедростта нищо не бива да иска насреща. Един ден поколенията ще го помнят с добро и това ще му е отплатата.
