От години насам феновете у нас не са слушали толкова много суперлативи за български спортист. Естествено, става въпрос за Григор Димитров, който през 2014 спечели три титли и влезе сред най-големите в тениса.
През първата половина на 90-те подобни хубави думи се говореха за Христо Стоичков и таланта му на футболния терен, след това дойдоха уговорките за чепатия му характер и разбираемата на всички езици реплика, завършваща с „мамата".
Сега дойде ред на Пит Сампрас да похвали Григор и той го направи по начина, който навремето играеше на корта: стегнато, трезво, с посочване на силните и слабите страни. Все едно анализира мач.
Точно от такава премереност има нужда българският спорт - защото, както знаем още от древните гърци, за да можем да се гордеем с нещо, трябва да можем да го сравним с другите подобни на него неща.
Сампрас ни каза точно това - Григор може много, има талант, има потенциал, но и ни посочи какво още му е необходимо, за да стигне върха.
Да видим ние кога ще се научим на подобен тон и такива оценки - без да се тупаме в гърдите и да падаме по гръб, а да можем да виждаме къде сме силни, къде нещо не ни достига и какво още можем да дадем от себе си.
За да няма срамни сцени след някоя загуба, след които да чуваме, че „продължаваме напред", че сме велика нация и други подобни. Тези патриотарски изблици не носят информация или ни помагат да вървим напред, само сами се заблуждаваме. Добре е да го знаем.
