Футболен наемник? Един текст в защита на Неймар

Трансферът на Неймар в Пари Сен Жермен е факт. Най-скъпата сделка в историята на футбола е на стойност 222 милиона евро и подобри с повече от два пъти предишния рекорд, който Манчестър Юнайтед постави, връщайки си Пол Погба от Ювентус срещу 105 млн.

Раздялата на бразилеца с Барселона се превърна в поредния повод за паника, че „футболът умрял“. Само че той си е по-жив от всякога и ето няколко доказателства в подкрепа на тази теза.

Първо, и може би най-важното, цената. 222 милиона са нереални? Не и според Футболната обсерватория (CIES) – един от най-елитните статистически центрове, който изработва седмични и месечни доклади за най-великата игра. Сумата, на която CIES оценяваше Неймар преди трансфера му в ПСЖ, е 217,5 млн. евро. В същата класация Лионел Меси е едва четвърти, зад Деле Али и Хари Кейн, а третият представител на МСН – Луис Суарес – се подрежда под №6, след Меси и Антоан Гризман.

Финансовият феърплей (ФФ)? Защо в УЕФА спят? Сигурно за да прикрият поредната световна конспирация... А, да, и защото ще има Световно в Катар. Нищо, че то е след пет години, а от Катар молят ФИФА форумът да се проведе на по-малък брой стадиони, защото страната вече изнемогва откъм разходи за съоръженията.

ФФ повелява, че отборите нямат право да са на загуба от повече от 30 млн. евро, включително и в предстоящия сезон 2017/18. Клубовете трябва да балансират приходите от тв права, наградни фондове и фенски продажби с разходите за заплати, трансфери и т.н. В графата „разходи“ не се включват инвестициите за стадион, база и развитие на детско-юношески и женски футбол.

Та, финансовият феърплей. Според различни източници в началото на лятото ПСЖ е имал 220 милиона на разположение за трансфери. След покупката на Неймар клубът е на загуба от -221 млн. Т.е. е похарчил с 1 милион повече, отколкото му е позволено. До края на трансферния пазар обаче има повече от 20 дни, в които парижани могат да се разделят с някоя от звездите си и балансът ще е в реда на нещата. Заплатата на бразилеца пък може да бъде покрита от очакваните спонсорски сделки и продажби на фланелки.

Предател и футболен наемник? Барселона е един от най-великите клубове и, разбира се, че ако някой иска да открадне футболист от каталунците, трябва да му предложи нещо солидно. Барса се бори за трофей на всеки фронт всяка година. ПСЖ обаче е проект, чиято цел е най-накрая да спечели Шампионската лига, след като властваше над френския футбол в последните години. Подвигът на Монако миналия сезон сложи край на четирите поредни титли на парижани.

Футболът като политика. Барселона не е политика, ли? Та почти на всеки мач „Камп Ноу“ се веят знамена с цветовете на Каталуния, а бивши и настоящи легенди на Барса, начело с Пеп Гуардиола и Жерар Пике, открито лобират за отцепването на региона от кралската корона.

Купуването на Челси от Роман Абрамович не беше ли политика? Но също не „уби“ футбола. А какво да кажем за размерите, с които Милан пазарува това лято, благодарение на новите си китайски собственици? Футболът и професионалният спорт, като цяло, е бил и винаги ще бъде примесен с политиката.

„О, Неймар, след Барселона има само една посока и тя е назад“, написа Гари Линекер в Twitter и събра десетки хиляди ретуити и харесвания. Линекер е един от най-уважаваните футболни анализатори в днешни дни, но и той понякога бърка. Знаете ли какво написа Гари при назначението на Клаудио Раниери начело на Лестър през юли 2015-а? „Клаудио Раниери? Наистина?“ По-малко от година по-късно обаче „лисиците“ направиха чудото и спечелиха титлата във Висшата лига, а от отявлен скептик в качествата на италианеца Линекер се превърна в може би най-големия му защитник след уволнението му. Уволнение, което също „уби“ футбола, според много романтици и противници на т.нар. модерен футбол.

Напускането на Неймар нито ще убие футбола, нито е безпрецедентно. Феномена си тръгна от „Камп Ноу“ след само година. Златан Ибрахимович също не се задържа дълго, а именно в ПСЖ играеше може би най-добрия футбол в кариерата си. На „Парк де Пренс“ пък за първи път блесна истински звездата на друг велик – Роналдиньо. А какво да кажем за Кларънс Зеедорф, например? И той ли е футболен наемник, след като игра в двата милански гранда и в Реал? Роналдо отиде и по-далеч. Не само носи екипите на Интер и Милан, но рита както за Реал, така и за Барселона.

Дали Неймар ще бъде следващият Ибрахимович или Роналдиньо в ПСЖ, или дори ще ги надмине, само времето ще покаже. Със сигурност, 25-годишният бразилец има качествата да го направи и беше време да излезе от сянката на Лионел Меси. Помните ли обрата, който Барса сътвори именно над парижани в Шампионската лига? Тогава Неймар вкара два гола, спечели дузпа и подаде за последното попадение на Сержи Роберто дълбоко в добавеното време, което класира каталунците напред. И въпреки това, не негова снимка обиколи световните медии на следващата сутрин, а онзи (наистина велик) кадър на Меси сред феновете.

Да, ПСЖ не е нито Милан, нито Интер, нито Барса, нито Реал. Челси и Сити също не бяха Ливърпул или Юнайтед, но вижте какви футболисти привличат в момента и колко трофеи печелят. Футболът не умира, просто пейзажът се променя. Защото единственото нещо, което може да убие най-великата игра е застоят, феновете да се отегчат, докато гледат футбол. А засега поне такава опасност няма. За всички останали има Чемпиъншип и „А окръжна“.