Какви са тия уругвайци? Как стигнаха полуфинал на световното? А ганайците, а парагвайците? Всички тия въпроси бай Пешо Иванов (събирателен образ) си задава на чаша ракийка с комшията, гледайки първенството. И сигурно си вика - "ние ако бяхме там, ехее..."
Интересен въпрос е къде щеше да е България, ако бяхме взели виза за ЮАР. И има много отговори, все абстрактни и в сферата на хипотезите.
Но нека огледаме фактите. Вероятният трансфер на един от най-силните ни играчи - Станислав Ангелов, в руския Ростов, още повече трябва да ни накара да погледнем в все по-сивата "карта" на футболната ни география.
Останаха четири отбора на мондиала - три от фаворитите, с които сравнение е нелепо да търсим. И Уругвай. В този състав играе един от най-силните млади таланти из европейските лиги - Луис Суарес от Аякс. Несравним с никой от нашите (след отказването на Бербатов, а може би и преди това). Тук е Диего Форлан (Атлетико), който от три години е или първи, или втори голмайстор на испанското първенство. Което е или първо, или второ по сила в света. Личат имена от Фенербахче, Порто, Валенсия, пак Аякс, Монако, Бенфика... Титуляри. Вратарят Муслера е от Лацио, но за разлика от нашия Ники Михайлов, този е постоянно под рамката в шампионатни мачове. Имат си и треньор, който е в професията от 30 години, а това му е второ световно.
Какво ще извадим насреща? Мъри Стоилов, който има зад гърба си десетина мача като селекционер (с неособено убедителен баланс) и няма опит нито като играч, нито като треньор от такъв форум. А съставът му "блести" с вратар, който има повече мачове в национални, отколкото в клубни тимове, както и полеви играчи, сред които звезди са десен бек от ПСВ (Манолев) и халф от Астън Вила (Стилиян Петров). Останалото - румънски тимове, Болтън, Парма (вероятно ще са замесени в битки за оцеляване този сезон), руски екзотики като Алания, Ростов и Амкар... Несравнимо.
Та и четвъртфиналистите Гана и Парагвай да вземем, пак не сме конкуренция. Ганайците преди 9 месеца дойдоха с младежите в София и изнесоха урок по футбол на нашите наперени младоци. После станаха световни до 21 г. и заведоха деветима от този отбор в ЮАР. Там има момчета от Милан, Интер, Базел (помним лекциите срещу ЦСКА с десния защитник Инкоом в състава), Байер (Леверкузен). Тепърва повечето ще идат да играят в грандове след отличното си представяне. А и са млади, много, много млади.
Парагвайците са водени от звезди на Манчестър Сити (Роке Санта Крус), Бенфика (Оскар Кардосо с 44 гола миналия сезон), а Нелсон Валдес и Лукас Бариос оставят нашия Митко Рангелов постоянно на пейката в Борусия (Дортмунд). Няма хора във втората половина на таблицата на Русия, да не говорим за Румъния.
Отиваме нататък - осминафиналистите. Сред тях е Южна Корея, водена от Парк Жи Сун (Манчестър Юнайтед). И толкоз. Ето с тях като клубове, в които играят националите, можем да се мерим. Но нямаме дисциплината и отговорността им.
С Мексико? Забравете. В тяхната лига добрите играчи взимат по 2-3 милиона долара годишно. А имат футболисти в Барселона, ПСВ, Ювентус и Галатасарай.
Да стигнем и до групите... Всъщност - какъв е смисълът? Ясно е, че не сме на мондиала, защото нямаме място там. От видяното е ясно още, че щяхме да запишем представяне, подобно на това от европейското през 2004 година. Лошото е, че скоро и то ще ни струва успех, защото ... поне бяхме там.
