След генерал Дуайт Айзенхауер, предводител на силите на Съюзниците, след Чарлз Линдберг и първото прелитане над Атлантика със самолет, след американските астронавти, след Нелсон Мандела, след Янките, Метц и Джайънтс дойде ред и на женския национален отбор по футбол на САЩ да премине пред ликуващата тълпа по Каньона на героите – онази отсечка от Бродуей, отдаваща почит към най-значимите фигури на човечеството и най-вече към символите на американската нация.
Капитанът на тима Меган Рапиноу, вече със статут на световна суперзвезда, лице на движението за равенство и яростен критик на Доналд Тръмп, използва трибуната, за да изкрещи пред целия свят: „Този отбор е силен и корав. Косите ни са розови и червени, имаме татуси и расти, ние сме бели или черни, ние сме хетеро или лесбийки“.
Факт е, че футболът в женското му направление е вероятно най-прогресиращият спорт в световен мащаб.
Похвално е това, което видяхме на мондиала във Франция – пълни стадиони, силни отбори, качествен футбол, произведен по всички краища на планетата. Неща, които трябва да радват онези, които обичат Красивата игра, защото тя е за всички – и това съвсем не е клише - независимо от пола, социалния им статус, расата или финансовите възможности. Този триумф на многоообразието е част от магията на топката. То е заложено в духа на играта. Доскоро се изразяваше в неща, с които свиквахме трудно и продължително – като преобладаващото присъствие на тъмнокожи в националните мъжки отбори на страни като Франция или в „балканизацията“ на Швейцария. Но ето че дойде време футболът да превземе и женската част от човечеството. Или поне така изглежда.
Начинът, по който обаче се случва инвазията на женския футбол, е крайно притеснителен. И не е пресилено да се каже, че заплашва устоите на играта, от които иначе дамите с бутонки толкова добре се възползват.
Триумфът на САЩ на мондиала откровено се превърна в оръжие за политическа, идеологическа и социална пропаганда.
Рапиноу, Моргън и останалите яхнаха футболната си слава, за да се превърнат в активистки лидери и да пропагандират своите виждания за социалния ред, обществените норми и живота като цяло. Разбира се, няма нищо лошо в това всеки да защитава своята кауза и мироглед, но те го правят от позицията си на световни шампионки по футбол, възползвайки се от победата на чисто спортен форум, който няма нищо общо с проблемите, срещу които се борят.
И това е поредно доказателство колко дълбоко е неразбирането в САЩ на природата на футбола. Европа е съхранила неприкосновен духа на най-популярния спорт в течение на две световни войни, на Студената война, на безбройни локални, регионални, национални, етнически, религиозни и други конфликти. Напук на опитите на всякакви диктатори, режими и политически опортюнисти, футболът е успявал да се опази като територия без пропаганда и вмешателство. Да, случвало се е в определени периоди и места, но в крайна сметка Топката винаги е оцелявала – чиста и неопетнена.
И сега, изведнъж, се появяват тези футболни амазонки, които със силен шут я вкарват в полето на пропагандата и политическата игра. А светът наблюдава благосклонно и дори адмирира, поне съдейки по реакциите. На какво отгоре?
Колкото и велик да е женският тим САЩ, какво му дава правото да проповядва от името на футбола?
Нещо, което не са си позволявали дори Бразилия на Пеле, Холандия на Кройф или Аржентина на Марадона. Ако го бяха сторили – със сигурност щяха да бъдат съсипани. Щеше да пострада собствената им легенда. Но мис Рапиноу и останалите от ден на ден стават все по-велики и обожествявани заради... активизма си. В захлас им ръкопляскат за смелостта, посланията и борбата за равни права. Но, почакайте – а къде е футболът? Някой говори ли за пасове, финтове, голове, мачове, победи, драми и прочие? Със сигурност поне 90 процента от тези, които толкова бурно аплодират американския тим, не знаят дори как е завършил финалът на мондиала или кой е бил съперникът.
Извинявайте, но всичко това е крайно лицемерно и нахално. Сегашният женски тим по футбол на САЩ е продукт на процес, иницииран от ФИФА преди доста години – по-точно от любимия на българите мондиал през 1994 г. Световната футболна централа прати първенството при най-развитата икономика освен по финансови причини, но и с идеята футболът да се глобализира и да се развива като спорт за всички и навсякъде. В мъжката секция (почти) не се случи – напук на проекти като Мейджър сокър лигата и инвазията на световни звезди като Бекъм. В женското направление обаче играта процъфтя – повече от където и да било. Днес в Щатите милиони момичета ритат топка. И заслугата за всичко това е колкото на американците, поне толкова и на ФИФА, в чиято платформа един от водещите принципи е, че по никакъв повод футболът не може да бъде използван като средство за пропаганда. Четвърт век по-късно обаче виждаме точно обратното. И като че ли на никой не му прави впечатление.
За да се роди не само този отбор на САЩ, но и този страхотен маркетингов продукт, наречен женски мондиал, на 99 процента заслугата е на... мъжкия футбол.
Не е никаква тайна, че дори тези 30 милиона евро, които ФИФА разпредели под формата на награден фонд на дамското първенство, дойдоха от солидарни фондове. Т.е. финансирането идва от мъжкия футбол. И това не е сексизъм, това са факти.
Факт е, и че ако искаш да печелиш колкото Меси и Роналдо, трябва да си го заслужиш. Такива са строгите правила на пазара и колкото и симпатична да ни е Рапиноу, колкото и омайни да са посланията й, няма как да стане. Ще стане, чак когато толкова жени започнат да гледат женския мондиал, колкото мъже – мъжкия, и когато женската футболна индустрия започне да печели колкото мъжката. Колкото и да не е политкоректно – днешният футбол е такава могъща индустрия единствено и само благодарение на мъжкото му направление. Именно то е пазило играта, градило е пирамидата десетилетия наред, ковало е правилата, учило се е от грешките и е продължавало напред. За да превърне този спорт в категоричния хегемон на планетата в 21-ви век.
И този път няма как да бъде извървян за няколко години. При цялото ни уважение към дамите.
Прегледах на бързо кой е Петър Дъбов. Има и други публикации в Уебкафе на спортни теми, може да се предположи , че е спортен журналист. Понеже последните дни прочетох това онова за женския мондиал и за националките на сащ и тръгнах след заглавието с очакването за непристойно и неспортсменско държане и високомерие на терена и извън него. Обаче разбрах , че нещо съвсем друго е подпалило фитила на автора и е взривило спортната му девствена от към политика етика и морал. Искам да кажа нещо на Господин Дъбов. Не за да остроумнича за негова сметкаили да се гавря с разбиранията му. А защото смятам , че ако и някой друг чете тази статия , трябва да погледне нещата и от друг ъгъл. Да приеме и осмисли тези момичета многопластово . Първо, господин Дъбов, използвате тролски похвати въпреки , че сте легитимен журналист , пишещ с името си и с открита самоличност. Но внушението което правите , че "сигурно 90% не знаят кой е съперника на финала..." е чисто тролене. Вие представяте едно свое предположение или убеждение с тежестта на социологическо изследване и като безспорно установен факт. И няма да правя предположение колко процента прочели статията Ви , утре ще се изкажат , че тия които толкова много се радват на титлата на сащ изобщо не знаят дори и кой бил съперникът им. Другото нещо което не отговаря съвсем на журналистическите стандарти за достоверност и на обикновените представи за обективност е противоречието в което влизате като говорите за пълните стадиони на мондиала във Франция , пък после , че женския футбол е финансиран чрез фондове от мъжкия футбол защото хората не ходели да гледат женски футбол. Сигурен съм , че женският футбол няма аудитория като мъжкия , но прогреса който бележи не заслужава сравнението което правите и пренебрежителното Ви отношение. Но да оставим това! Повече ме занимава вашето отношение към проявите на някои от звездите на женския футбол извън терена. Тук, смея да кажа регистрирам поведение на цензор който филтрира свободата на личността, независимо коя е тя , да изказва своите убеждения и да служи на своя кауза. Примери за Личности които от висотата на своята спортна или друга слава изказват открито своите убеждения и водят своите борби има. И тези Личности наистина затвърждават своята репутация на популярни личностти с морални, хуманни и политически позиции и остават в историята със своята активност в живота си на граждани. Мохамед Али е човекът който не се притесни да отстои рвлигиозните си, морални и политически принципи и от това репутацията му на един от най-гошемите спортисти не пострада ни най-малко. Робърт де Ниро , холивудската суперзвезда не се колебае да демонстрира при всеки удобен случай неприязанта си към Доналд Тръмп и да отстоява принципите в които вярва. Това , че тези жени носят бутонки на краката , не значи , че не трябва да имат мозък в главата. Напротив , те са длъжни от позицията която заемат да работят за своите каузи. Защото активист - това значи да си активен. А относно това , че футболът бил неутрална територия -това са глупостите които се опитват някои хора да утвържават като принцип. Няма територия свободна от политика например. Самите мондиали са политически мотивирани. Изобщо целият професионален спорт е силно политически кръвосмесен. Така , че нека не отнемаме правото на спортистите да са хора и активисти!
Прегледах на бързо кой е Петър Дъбов. Има и други публикации в Уебкафе на спортни теми, може да се предположи , че е спортен журналист. Понеже последните дни прочетох това онова за женския мондиал и за националките на сащ и тръгнах след заглавието с очакването за непристойно и неспортсменско държане и високомерие на терена и извън него. Обаче разбрах , че нещо съвсем друго е подпалило фитила на автора и е взривило спортната му девствена от към политика етика и морал. Искам да кажа нещо на Господин Дъбов. Не за да остроумнича за негова сметкаили да се гавря с разбиранията му. А защото смятам , че ако и някой друг чете тази статия , трябва да погледне нещата и от друг ъгъл. Да приеме и осмисли тези момичета многопластово . Първо, господин Дъбов, използвате тролски похвати въпреки , че сте легитимен журналист , пишещ с името си и с открита самоличност. Но внушението което правите , че "сигурно 90% не знаят кой е съперника на финала..." е чисто тролене. Вие представяте едно свое предположение или убеждение с тежестта на социологическо изследване и като безспорно установен факт. И няма да правя предположение колко процента прочели статията Ви , утре ще се изкажат , че тия които толкова много се радват на титлата на сащ изобщо не знаят дори и кой бил съперникът им. Другото нещо което не отговаря съвсем на журналистическите стандарти за достоверност и на обикновените представи за обективност е противоречието в което влизате като говорите за пълните стадиони на мондиала във Франция , пък после , че женския футбол е финансиран чрез фондове от мъжкия футбол защото хората не ходели да гледат женски футбол. Сигурен съм , че женският футбол няма аудитория като мъжкия , но прогреса който бележи не заслужава сравнението което правите и пренебрежителното Ви отношение. Но да оставим това! Повече ме занимава вашето отношение към проявите на някои от звездите на женския футбол извън терена. Тук, смея да кажа регистрирам поведение на цензор който филтрира свободата на личността, независимо коя е тя , да изказва своите убеждения и да служи на своя кауза. Примери за Личности които от висотата на своята спортна или друга слава изказват открито своите убеждения и водят своите борби има. И тези Личности наистина затвърждават своята репутация на популярни личностти с морални, хуманни и политически позиции и остават в историята със своята активност в живота си на граждани. Мохамед Али е човекът който не се притесни да отстои рвлигиозните си, морални и политически принципи и от това репутацията му на един от най-гошемите спортисти не пострада ни най-малко. Робърт де Ниро , холивудската суперзвезда не се колебае да демонстрира при всеки удобен случай неприязанта си към Доналд Тръмп и да отстоява принципите в които вярва. Това , че тези жени носят бутонки на краката , не значи , че не трябва да имат мозък в главата. Напротив , те са длъжни от позицията която заемат да работят за своите каузи. Защото активист - това значи да си активен. А относно това , че футболът бил неутрална територия -това са глупостите които се опитват някои хора да утвържават като принцип. Няма територия свободна от политика например. Самите мондиали са политически мотивирани. Изобщо целият професионален спорт е силно политически кръвосмесен. Така , че нека не отнемаме правото на спортистите да са хора и активисти!
СПОКО! Дишай дълбоко! Че от напъване и злоба, ще земеш да получиш некой разрив на пружината и ще требва да те влачиме за скраббб. Спокойствие и здрава храна - това требе да се предписва на агресивните ЛГБТ, според нас.
ААА, МАЛКО Е! пет пъти (поне) требва да се повторят долните симплизми, за да станат истина. Явно на хората с нетрадиционна сексуална ориентация една такава коректна статия действа, както червеното на бика - злоба, злоба...гадост. - Аман от комунистически похвати: "не е важно какво е казано, а КОЙ го е казал." - Аман от левичарска пропаганда, все едно че четеш "Работническо дело". Но нема нищо чудно - нали са с еднакъв генезис, марксистки/неомарксистки. - Аман от ЛГБТ-пропаганда. Това, че останалият свят им е крив, си е техен проблем. Нали имат всички права, какво повече искат? Искат всички да станат, като тях, за да ги обичат, защото видите ли, сега всички ги мразили (с изключение на "прогресивните", разбира се).
ПОХВАЛНО Е! И доказва гражданската доблест на журналиста, осмелил се да напише горната, точна, обективна и толерантна статия. Явно си е давал сметка, как ще бъде охулен от целокупната общност на неомарксисти, леви феминист(к)и и ЛГБТ-исти (справка - по-долу). Коено му прави чест. Дай Боже, да се появяват повече такива журналисти, защото напоследък са на привършване....
Джими, ти колко мача на женския мондиал изгледа? И каква беше религията на Мохамед Али?
Не съм изненадан че използват футбола за пропаганда-по лицемерие сащ нямат равни(изписването им с малки букви не е правописна грешка, да не се обърка някой)!!!
Е поредните патки, дето яхват sjw вълната. Дър-бър-дър НИЕ СМЕ ГОЛЯМА РАБОТА дър-бър-дър ТРЪМП Е ЛОШ дър-бър-дър РАВЕНСТВО... Честно, скучно е вече. Интересно ми е защо не насочат вниманието си към неравенството между половете и корупцията във страни като Саудитска Арабия. Най-вероятно защото не могат да намерят такива страни на картата на света.
Споко сърдити старчета, каквото и да се случи , новият ред или кривият такъв, то вие вече ще сте изиграли финалния си мач. Специ даже, като една нетрадиционна Ариел вече пуска мехурчета пяна
Кифтето (вече боднах четири като теб, обилно поляти с бира), що не отговориш на въпросчето, дето го задава Паячко под теб. За Саудитска арабия. И спокойно, не сме нервни. Гъбаркаме се....
готика, ами направете една организация подкрепяща жените в Саудитска Арабия. Те също се борят. Включете се поне в някоя в съществуваща такава. Не мисля, че ви пука, обаче. https://www.amnestyusa.org/saudi-arabia-continues-crackdown-on-women/
Естествено, че не ми пука. Направи ти. На теб ти пука, но избирателно....
Леле, как само ме познаваш! Пука ми и за горките бели хетеросексуални мъже с дългогодишни бракове. Изненадах ли те?
"Изненадах ли те?" А ти как мислиш?
Никъде в статията не се говори т.е. пише за лгтб , хомо , хетеро , садо-мазо или някакви други практики в упражняването на секс! Авторът се изказва за правото на спортиста който инда било той да прави публични изказвания , да дава мнение или да внушава мнение от висотата на популярността си която идва от спорта и трябвало да служи само на спорта! Т.е. той отнема правото на един известен спортист да изяви своята гражданска позиция пред обществото защото виждаш ли той е станал популярен на стадиона или в залата и неговото гражданско самосъзнание не може да напуска ареала на неговите сспортни постижения. Да деди , Мохамед Али приема исляма и отказва да служи във Виетнам. Това не помрачава славата му на голям спортист и превръщането му в легенда. Джон Ленън връща ордена си за заслуги пред нацията на Кралицата и тогава е имало такива които са казвали " На какъв се прави пък тоя? Що не си гледа китарата". Но останалият свят получава мощен сигнал , че гражданското общество е живо и има хора които не се страхуват да изрекат на глас това което мислят. Сигурно и през 2019 има хора които ще кажат - Бе мани го тоя бе, соросоид - защото иска да няма религии , да няма граници , да няма рай и ад , да няма правителства! И кой да управлява? Евреите! Соросоид и либераст. И деди , не съм гледал нито един мач от женския мондиал. Не знам за какво се борят дамите футболистки. И авторът на статията не ни разкрива. Какво толкова са прекрачили граноцата? Знам обаче , че като хора те имат право да изразяват гражданската си позиция по каквито и да било въпроси . Както се казва : Не съм съгласен с мнението ти , но ще направя всичко за да можеш да го изкажеш! Айде кАжи сега!