Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дискусията за транссексуалните в спорта е помрачена от омраза. Този път омразата идва от другата страна

През 1998 г., докато се състезава като мъж, тогава под името Гавин, Хъбард вдига 305 кг. Около 20 години по-късно, вече като транссексуална жена, не е далече от постижението си – 280 кг, въпреки времето и редуцирането на тестостерона в системата й. Снимка: Getty Images
През 1998 г., докато се състезава като мъж, тогава под името Гавин, Хъбард вдига 305 кг. Около 20 години по-късно, вече като транссексуална жена, не е далече от постижението си – 280 кг, въпреки времето и редуцирането на тестостерона в системата й.

Каквото и да е мнението ви за участието на транссексуални в женския спорт, дебатът не бива да бъде помрачен от омраза. Но точно на това станахме свидели в последните седмици, когато няколко бивши спортистки излязоха и се изказаха против това.

18-кратната шампионка на турнири от Големия шлем Мартина Навратилова прекара два месеца, проучвайки въпроса, след което излезе с доста добре защитена статия в британския The Sunday Times. Според нея, не е честно транссексуални жени, родени като мъже, да се състезават в женския спорт.

Материалът бе и добре написан, но, очаквано, предизвика огромна вълна от коментари. Навратилова бе жестоко нападната от представители на ЛГБТ обществото, което, иронично, тя защитава в последните три десетилетия и от което самата тя е част.

Бившата плувкиня Шарън Дейвис също се изказа против правилата на Международния олимпийски комитет (МОК) и заяви, че те застрашават бъдещето на женския спорт. Думите й веднага бяха подкрепени от олимпийските състезатели Кели Холмс, Пола Радклиф и Матю Пинсент.

В частни разговори, много спортисти изразяват същите притеснения. Въпреки че и в момента не се чувстват кой знае колко застрашени заради сравнително малкия брой транссексуални жени, все пак се страхуват, че това може да доведе до катастрофа в женската категория на контактните и бойните спортове.

Примерите засега са малко – като този на транссексуалната ММА състезателка Фелън Фокс, но опасенията имат почва. В Австралийския футбол високата почти 1,90 м и тежаща 95 кг транссексуална жена Хана Маунси пък счупи крак на опонентка.

Във вдигането на тежести, представянето на Лоръл Хъбард показва предимствата на това да си изкарал пубертет като момче. През 1998 г., докато се състезава като мъж, тогава под името Гавин, Хъбард вдига 305 кг. Около 20 години по-късно, вече като транссексуална жена, не е далече от постижението си – 280 кг, въпреки времето и редуцирането на тестостерона в системата й.

Канадската транссексуална колоездачка Рейчъл Маккинън, която е и доктор по философия и преподавател, публикува снимка на Шарън Дейвис в Twitter и написа: „Гарантирам, че ако пусна тази снимка и попитам „Мислите ли, че е честно за тази транссексуална жена да се състезава в женския спорт?“, МНОГО хора биха изкрещели „НЕ“ и биха я нарекли мъж.“

Маккинън стигна по-далеч и дори призова спонсорите на Кели Холмс – Garmin и Specialized, да се откажат от нея като наказание за мнението й, че женският спорт трябва да бъде запазено място за тези, родени като жени. Тя обвини Холмс и че е изразява омраза към транссексуалните, определяйки я като „изпитваща емоционално отвращение, страх, желание за насилие, гняв или чувство на неудобство спрямо хора, които не се вписват в очакванията за пол“.

Трудно може твърденията й да бъдат подкрепени, гледайки към което и да е изказване на Холмс, която просто се опитва да защити женския спорт за бъдещите поколения. Тормозът към Дейвис пък е добил такива размери, че самата тя призна, че е мислила да се обърне към полицията.

„Много жалко, че дебатът е обсебен от много малка част от нападателни индивиди, защото огромната част от останалите реакции е много позитивна. Много транссексуални хора също се свързаха с мен и споделят позицията ми. Това може да помогне за разбирането на транссексуалното общество“, споделя Дейвис пред Sky.

Войнстващото поведение на изключително малка част от обществото на транссексуалните вреди, най-много на тези, достатъчно смели да признаят истинската си същност. Важно е да се спомене, че дебатът за транссексуалните жени в женския спорт няма нищо общо с транссексуалните жени, като цяло, и че е важно да бъде проведен правилно.

Дейвис и други бивши спортисти обмислят създаването на сайт, в който действащи атлети анонимно да споделят мнението си за транссексуалните в спорта. Въпросът е защо изобщо имаме нужда от подобен сайт и вместо да престанем с омразата, тя вече не идва ли от другата страна?

Най-четените