Немски модел за френските стадиони

Евро 2016 е вече в ход. На 23 март Народното събрание на Франция гласува предложение на депутат за закон, който да улесни реновирането и поддръжката на стадионите в страната, както и тяхното управление под формата на концесия.

До този момент се твърдеше, че съществуват твърде много пречки за стопанисването на спортните съоръжения, но гласуването на народните представители идва да покаже желанието на държавата да даде своя принос за тяхното модернизиране, макар и то да не е чак толкова необходимо, като се има предвид проведените в близкото минало големи форуми като Световно първенство по футбол (1998), Световно първенство по лека атлетика (2003) и Световното първенство по ръгби (2007).

С какво планът на Франция се оказа печеливш по време на избора през месец май, 2010 година. Общо 12 стадиона ще приемат шампионата на Стария континент, осем от които ще бъдат обновени (тези на Ланс, Страсбург, Нанси, Сент-Етиен, Марсилия, Тулуза и двата парижки "Стад де Франс" и "Парк де Пренс") и четири ще бъдат изградени (Лион, Лил, Бордо и Ница). Всички те ще погълнат около 1,7 млрд. евро. Държавата също ще подпомогне цялата тази дейност, като задели 150 млн. евро.

Според Мишел Деборд, автор на книгата "Нео маркетинг на спорта", излязла през януари тази година, една такава модернизация на спортните бази във Франция е крайно необходима, тъй като държавата не се е възползвала от Мондиала преди 13 години, когато насочи своите инвестиции предимно в изграждането на "Стад де Франс".

"Този план ще придаде една по-млада визия на френските стадиони. Това е въпрос, който не трябва да го подминаваме", убеден е специалистът по спортен бизнес Деборд.

Според него в днешно време липсата на модернизиране на спортните съоръжения със средна възраст 66 години намаляват възможността на Франция да организира големи международни форуми.

Така се случи с Париж, който загуби битката с Лондон за домакинството на Летните олимпийски игри през 2012 година.

"Моделът за реновиране на стадионите е този на немците, които се възползваха от Мондиал 2006, за да изградят напълно нови съоръжения, при това на доста добра цена", акцентира Деборд.

От няколко години насам футболните и спортни клубове във Франция са принудени да търсят нови източници на финансиране, тъй като разходите за поддръжка станаха непосилни. Това е така, тъй като има една типично френска особеност: стадионите са собственост на градските общини.

Един модел на управление, поставен под сериозна въпросителна, особено във времената на криза, когато публичните средства се топят като сняг на слънце. В такъв случай какви биха могли да бъдат алтернативните източници за финансиране на изграждането и управлението на спортните съоръжения.

В книгата си Мишел Деборд посвещава голяма част на "наименуването". Той набляга на преобразуването от държавно управление към частно, като съответният спонсор получава стадиона за период от 10 до 30 години и го кръщава на своето име, като в замяна на това ежегодно внася определена сума.

Макар че този вариант е работещ за страни като САЩ, Германия и Англия, е на практика почти невъзможен да бъде приложен във Франция, независимо че се премина към системата на приватизиране на съоръженията. Единственият пример за такъв стадион е новооткритият на Льо Ман на 29 януари (ММА Арена), където спонсорът внася по 1 млн. евро годишно заради името. За сметка на това в една Германия има цели 21 стадиона на този принцип!

Има все пак някакви индикации за развитие на този тип модел, след като кметът на Лил Мартин Обри обяви наскоро, че може да бъде сключен договор със спортната маркетингова компания "Sportys", която да внася минимум по 3,3 млн. евро годишно, за да носи името й бъдещият стадион.

"Всички тези въпроси за намирането на нови капитали за стадионите не са банални. За професионалните клубове модернизирането на съоръженията е въпрос на оцеляване", коментира Деборд.

Той добавя, че рецептата е базите да бъдат многофункционални. Деборд дава пример със САЩ, където освен за спорт стадионите се използват и за осъществяването на концерти, спектакли и всякакви други видове забавления.

"Така ще се създаде един затворен цикъл", обобщава Деборд.