София, слънчево и сухо време, 14-15 градуса в ранния следобед на езерото "Ариана". Всичко това в предпоследния ден на месец октомври, който за късмет на столичани се оказа един от двата почивни. И много от тях се възползваха, разхождайки се в Борисовата градина.
Събота, 30 октомври бе и поредният ден за протести на феновете на ЦСКА срещу управлението и собствениците на клуба. Този път те бяха в пъти повече, след като на специална среща в средата на седмицата няколко фракции на "армейците" се обединиха и решиха да останат извън стадиона по време на двубоя с Берое, така както досега правеха единствено "14" и "Банда север".
Час преди неговото начало около мястото на протестите бе повече от спокойно. Забелязваха се отделни групички от по 5-6 души в близост до подлеза на Орлов мост. Забелязваха се и съмнителни персонажи, които кръжаха в района, но без да прибягват до действия... освен да наблюдават и слухтят.
Няколко патрулки и полицаи на коне бяха заели традиционните си места. На тях обаче им бе най-скучно, тъй като не им се отвори работа.
Някъде около 14:30 дойде Димитър Ангелов-Дучето с пура в ръка. Камери, микрофони и фотоапарати бяха пуснати в действие, а няколко журналисти бързо-бързо обградиха председателя на Централния фенклуб.
С приближаването на мача цесекарите се насочиха навътре в Борисовата градина, в посока Лятната естрада. Там бе и сборният пункт, където фенове и представители на медиите се събраха.
Един от фоторепортерите си навлече гнева на групичка с черни качулки, събрала се на една от алеите и обсъждаща своя план на действие, която не желаеше да бъде снимана. Всичко обаче се ограничи в няколко бързи подвиквания.
В дъното на сцената на естрадата, на средно голямо бяло платно се очакваше да бъде пуснат и самия мач. В единия край беше монтирана и сателитна чиния на един от сателитните оператори.
В крайна сметка тя се оказа ненужна, защото никой не успя да види и минута от двубоя. Както се казва, "поради технически причини". Като на майтап двама ентусиасти докараха отнякъде стар телевизор, който поставиха в центъра на подиума, но той бързо бе "цензуриран", като бе покрит с едно от знамената на агитката. Невъзможността да се гледа срещата по никакъв начин не развали настроението на протестиращите. Между 200 и 300 души бяха около и върху пейките пред сцената и само чакаха сигнал.
Той бе даден малко след 15:00. Момче от една от фракциите се качи горе с мегафон в ръка. Друг пък зае своята позиция пред барабана, след като малко преди това неуспешно се опитваше да помогне с пускането на мача.
В обръщение бяха пуснати няколко песни, както и развети 3 знамена, едното от които със сериозни размери. Кулминацията настъпи със запалването на първата факла. Последователно бяха запалени още 20-30, в комбинация с внушително количество димки. Бяха метнати и 1-2 пиратки на фона на няколкоминутното пеене "Але, але-е-е... але напред, "червените"!".
Димът така се вдигна над бившия Парк на свободата, че както разбрах две-три минути по-късно от приятел, гледащ мача от трибуните на Националния стадион, се е виждал доста ясно.
Постепенно нещата се успокоиха. Знаеше се резултата от първото полувреме - 0:0. В продължение на 10-20 минути в района не се случваше почти нищо. Димитър Ангелов- Дучето и Иво Цветков-Главата сновяха между феновете и също си говореха с тях и коментираха бъдещите действия на агитката. Този път никой не бе бит ...
Част от цесекарите продължаваха да пеят, организирани от момчето с мегафона и това на барабаните. Никой не се впечатли от резултата на стадиона В един момент ми се чу, че има гол за Берое. Секунди след това получих и SMS от моя човек на стадиона с текст "0:1, вторият се пече :(". Никой обаче не се впечатли, а се продължи с песните от арсенала, гарнирани с "Вън боклуците от ЦСКА!"
Дойдоха моментите на раздвижване. Разбрах, че има гол, но този път нямаше реакция от стадиона. След още 10-15 минути пак вълнение. Звъня на моя човек, той обяснява: "2:1 за ЦСКА, и двата гола на Спас Делев". Затваряме, а след 3-4 минути нов SMS - "2:2".
Пред Лятната естрада всичко вече бе спокойно, а минути преди края на ЦСКА - Берое хората започнаха да се разотиват. Тръгнах в посока стадиона, откъм сектор "Г". 50 метра преди да пристигна чувам изригване от трибуните. В този момент се подвоумих чии фенове са се зарадвали, тъй като ми бе казано, че публиката е прекалено малко, а старозагорци са горе-долу колкото софиянци на трибуните.
Стигнах до входа за линейки и видях таблото в далечината - 3:2. А на терена вече бяха децата, подаващи топките. Мачът бе свършил. Едно от близкостоящите момчета ми казва, че голмайстор е Маркиньош. Друго пък вече мислеше за вечерта и начина, по който ще се напие...
Въпреки привидно доброто настроение сред привържениците от развоя на срещата и приятно изкарания в Борисовата градина съботен следобед, си личеше, че им е трудно. Трудно, защото знаят, че кризата въобще не е приключила, а най-тежкото предстои. Но са готови за това - да се борят и преборят за своя отбор, за своя клуб. И да изгонят поредните му узурпатори.
Продължението на протестите ще бъде във Виена, където се очаква поне 2 000 българи с червени шалове да огласят "Ернст Хапел" и да протестират срещу "Титан". И така до края...
