Новината, че във футбола се въвежда право на четвърта смяна, ако се играят продължения, беше посрещната със забележително безразличие.
Новото правило ще дебютира във фазата на елиминациите на Световното първенство в Русия след по-малко от месец. Нужно ли е обаче? И дали Международния борд, който определя регламента на играта, вече не се престарава?
Най-очевидното обяснение е това, че с четвърта смяна ще се запази спектакълът в допълнителния половин час игра.
Действително, понякога в продълженията гледаме невероятни драми, но друг път отборите с изцедени сили се страхуват да заиграят по-отворено, за да не получат гол. Едно е сигурно - половината футболисти на терена няма да имат пълно игрово време.
Нека първо видим кога въобще смените са въведени във футбола. Първоначалната идея на английските му създатели е тази, че всеки мач е нещо като военна битка, с убити и ранени. Който оцелял, оцелял. Това се подлага на много сериозно съмнение по време на Световното първенство през 1958 г. В полуфинала на стадион „Росунда" в Стокхолм Бразилия бие Франция с 5:2. Но една от причините за краха на французите е тази, че техният капитан Робер Жонке се контузва тежко, когато резултатът е все още 1:1. Но продължава да играе на куц крак, макар да е неспособен да направи каквото и да е...
Нужни са обаче почти десет години, за да бъде окончателно узаконено правото на смяна. По-късно регламентират и втората, а през 1995 г. позволяват включването и на трети футболист.
По този начин съдбата на всеки мач се измества от терена към скамейката, тъй като треньорът придобива повече начини да влияе върху играта. Ако допреди това той е изчерпвал основните си функции с подреждането на състава, сега вече има ред възможности да се намеси в двубоя.
Дотук добре. Нека обаче да видим кои точно отбори ще се облагодетелстват от четвъртата смяна.
Със сигурност това пак ще бъдат големите и богатите, където са ангажирани най-добрите треньори и играчи. Новото правило отново ще бъде в техен плюс, тъй като дори и сред резервите им са все футболисти от много висока класа. И, ако досега е било възможно да сгафят в продълженията, оттук нататък това ще е по-малко вероятно.
Още по-лошото е, че по този начин световните футболни шефове ще вкарат играта в инфлация, като постепенно я сближат с баскетбола, хандбала, хокея и американския футбол. А по-смущаващата тенденция е, че още преди година Международният борд даде право на "хокейни" смени в аматьорския футбол.
Всичко това, заедно с въвеждането на видео арбитража, рискува да разстрои дълбоко фундаментите на играта, които изискват непрекъснати действия. Смело може да се прогнозира, че съвсем скоро на някого от борда ще му щукне да въведе във футбола и „чисто игрово време".
Всъщност още миналата година в проучването си, озаглавено „Play Fair!", бордът предложи ефективна игра от 30 минути за всяко от двете полувремена.
Чудно как световните футболни управници се нахвърлиха с такава реформаторска ярост в последно време. Чак страх да го хване човек от такива като Марко ван Бастен и безумните им идеи. Съвсем скоро холандецът, който е шеф на отдел „Техническо развитие" във ФИФА, предложи да бъде премахнато правилото за засада. „Ако играеш без засади, ще има по-голям шанс да вкараш гол" - това звучи твърде глупаво.
Можем само да съжаляваме, че в името на някакво „шоу" тези от Международния борд са забравили, че футболът е просъществувал вече над 150 години. И всяка промяна трябва да се извършва съвсем, съвсем предпазливо...
