Мениджърът на Манчестър Сити Пеп Гуардиола се оглеждаше в море от щастливи и празнуващи фенове в единия край на "Уембли", докато в другия, в перфектен контраст, Арсен Венгер бе посрещнат от хиляди и хиляди празни седалки.
Финалът за Купата на лигата приближаваше към неизбежния си край. Сити водеше с 3:0, а контрастиращите сцени в двата края на стадиона символизираха два напълно полюсни етапи на две ери. Гуардиола се приготвяше да отпразнува първия си трофей с "гражданите", докато Венгер все по-трудно виждаше някогашните си успешни години, които все повече избледняваха назад във времето.
В много аспекти Гуардиола представлява това, което Венгер беше за Арсенал, когато пристигна през 1996 г. и започна да променя облика на играта в Англия с революционните си методи. Гуардиола е мениджърът и визионерът, който Венгер някога беше. Докато за вече 68-годишния французин остана единствено възможността да говори оптимистични слова за бъдещето на Арсенал и връщането на успехите.
В светлината на силата и мощта на Сити и на модернизма в начина на работа на Гуардиола, Венгер изглежда като мениджър от миналото десетилетие. Разривът между "гражданите" и Арсенал е толкова голям и очевиден, колкото пълните сектори с ликуващи сини привърженици и опразнените седалки от феновете на Арсенал, в които Венгер се взираше след края на мача.
Разбира се, трябва да признаем, че французинът изведе тима си до нов финал след успеха във ФА Къп миналия сезон, но лекотата, с която Сити мина през лондонския си съперник, бе учудваща. "Небесносините" дори не бяха близо до най-добрата си игра, а този Арсенал на Венгер не изглежда добър дори за топ 4.
Първият трофей за Гуардиола може да се окаже началото на една нова ера в английския футбол.
Сити има аванс от 13 точки на върха във Висшата лига и с мач по-малко пред втория Манчестър Юнайтед. Иронично, този мач е срещу Арсенал на "Етихад", който ще се изиграе в четвъртък. В Шампионската лига пък "гражданите" са почти сигурни 1/4-финалисти след комфортното 4:0 в първия двубой срещу Базел.
В отбора има усещане за безграничен потенциал, подпомогнат, разбира се, със стабилно количество финанси, а клубът изглежда, че може да върви само нагоре от тук нататък.
А Арсенал?
След като "артилеристите" се отърсят от загубата в неделя, ще осъзнаят, че са на 10 точки от топ 4 във Висшата лига, където в момента се намира най-яростният им съперник - Тотнъм, въпреки че са с мач по-малко.
Междувременно, другият път към завръщане в Шампионската лига засега е препречен от Милан на 1/8-финалите в Лига Европа.
Ако за втори пореден сезон Арсенал изпусне визата за най-престижния европейски клубен турнир, на Венгер ще му е много трудно да измисли нови оправдания, въпреки че договорът му бе удължен с още две години в началото на настоящата кампания.
При гола на Давид Силва в 65-тата минута за 3:0 феновете на Арсенал започнаха да се изнасят от стадиона. И кой може да ги вини? Те са ставали свидетели на тези събития твърде много пъти в миналото. Играчите също изглеждаха като предали се.
Камерите уловиха сълзите на малко момче в трибуните, което олицетвори усещанията на цялата червено-бяла общност на "Уембли" в неделя. Трудно е да не му съчувстваме, да не им съчувстваме, когато любимият им отбор изглеждаше, че просто чака финалът да свърши и неизбежното да се случи, засилвайки усещането за безвремие в клуба.
Сред секторите с привърженици на Арсенал се чу дори странно пораженческо "Оле", когато Силва заби третия пирон в ковчега на "артилеристите" - нещо, което ако Венгер е чул, със сигурност, е боляло.
Няма смисъл да се спираме поотделно на грешката на Мустафи при първия гол и отчаяния опит на германеца да си поиска нарушение за обикновена игрова ситуация. Нито на безличните Месут Йозил и Джак Уилшър. Сити просто протегна ръце към трофея и стигна до него на ходом.
Разбира се, Арсенал и Арсен Венгер все още имат шанс да постигнат обичайната си цел в последните вече повече от 10 години - място в Шампионската лига, независимо дали чрез успех в Лига Европа, или с класирането в топ 4.
Но денят и изглежда, че и бъдещето принадлежат на Сити.
Купата на лигата едва ли е нещо, което Гуардиола си е поставил като топ цел пред тима в началото на сезона, но първата купа винаги е сладка. След "сухия" първи сезон, Пеп направи нужните промени и донареди състава си, за да изглежда той толкова застрашително в момента.
Идеалистичният план с четири трофея в края на сезона няма да се случи, но почти сигурно тази купа няма да е единствената за Сити. Титлата във Висшата лига изглежда подпечатана, а с нетърпение очакваме да видим докъде може да стигне машината на Гуардиола и в Шампионската лига.
Контрастът между двамата мениджъри и между двата тима не би могъл да бъде по-голям в момента.