Две неща определено издразниха покрай лудия мач Левски - Лудогорец на „Герена" за купата - двете интервюта с треньорите след двубоя. Никой не очакваше от Петър Хубчев да се усмихне, дори когато изпадналият в дупка „син" отбор бие шута на футболния диктатор у нас, но да каже, че и да натърти няколко пъти репликата, че за първи път бил усетил истински подкрепата на публиката към футболистите му, вече бе прекалено.
Бившият национален треньор премина всякакви граници - само преди две седмици поне 15 хиляди „сини" гърла организираха такъв десант в дербито и показаха такава вярна подкрепа към клуба и отбора, че и на врабчетата в Борисовата градина им настръхнаха перата; оказа се обаче, че само Хубчев не е усетил нищо. Въобще да не отваряме и дума за безпрецедентната кампания по събиране на средства за спасението на клуба, която демонстрира много повече от каквито и да било песни, скандирания, хореографии и изпълнения по трибуните. Лошо, Хубчев, лошо...
Крайно време е някой да му обясни, че така не се печели публиката на Левски.
Ясно е, че в качеството си на най-големия интроверт в българския футбол, на Хубчев хич не му е приоритет да влиза в някакви си фенски сърца. Него го интересуват други неща. Но времената, които преживява Левски, изискват специфично поведение спрямо трибуните. Феновете останаха единственият капитал на клуба, чийто служител е Хубчев. Те са единствената причина въобще Левски да продължава да съществува. От тази гледна точка няма как да се правиш на щраус и да си въобразяваш, че твоята работа е само в тренировките и в мачовете. Треньорът на Левски винаги е бил нещо повече, а в момента статутът и значението му за консолидацията на клуба са умножени по десет.
Но да махнем с ръка - Хубчев си го знаем отдавна, приели сме го и вероятно на доста хора този негов гьонсуратлък е симпатичен. Дори сред феновете на Левски. Може пък човекът наистина да не знае как да се държи или да реагира в определени ситуации.
Какво обаче да кажем за господин Павел Върба, чието поведение става все по-абсурдно.
Изявлението на чешкия треньор след отпадането на многомилионната му селекция още на четвъртфинал за купата бе поредният случай, в който оставаме с впечатление, че този човек май не знае точно къде се намира и очевидно ни смята за някакви аборигени. На напълно нормални въпроси за слабите резултати на Лудогорец, откакто той застана начело на отбора, той отговаря или троснато, или подигравателно - сякаш никой няма право да го пита за това.
По правило господин Върба пуска иронични усмивки, с които явно иска да обясни на репортера, че тази материя я разбира само той, а на събеседника нещата никак не са му ясни. Какво обаче му е толкова смешно, съвсем не ни е известно. Бившият наставник на величията в европейския футбол Матадор Пухов, Виктория Пилзен, Анжи Махачкала или Жилина се държи така, сякаш е направил някакъв невероятен жест, за да дойде тук, при туземците, да им покаже как се прави. И никой няма право да му търси сметка по никакъв повод, за каквото и да било. Дори, когато за 120 минути скъпите му звезди създават около 10 пъти по-малко положения на „Герена" от Славия за 90 минути, която оперира с около 20 пъти по-малък бюджет. Но пък си тръгна с победа.
Така, както я е подкарал, Върба съвсем скоро ще си събере багажа от Разград и ще се присъедини към вече набъбващия списък от провалили се чуждестранни балони начело на безалтернативния ни шампион.
Чехът не спира да се бие в гърдите какви уникални мачове бил провел срещу италианския гранд Интер. Как пък само той видя нещо извънредно в играта на Лудогорец? Ние явно сме гледали други мачове, защото „нерадзурите" - освен че не се напънаха и наполовина - не играха и с титулярите.
Освен това, както казахме, добре е наставникът на разградчани най-накрая да бъде информиран в кой клуб точно е попаднал. Защото не са толкова далечни времената, в които, ако не с по-малък бюджет, то със сходен, Лудогорец побеждаваше ПСВ Айндховен, Лацио или Базел, правеше равенства с Ливърпул, Пари СЖ или Леверкузен и въобще излизаше на европейската сцена, не за да загуби достойно, а да побеждава. Постигаше го с български треньори, които нямат неговата визитка... Пардон, всъщност какво толкова има във визитката на Върба?
Шампионски титли на Словакия и Чехия и две участия в групите на Шампионската лига. Ами и Георги Дерменджиев има абсолютно същото (с разликата, че титлите му са у нас), но не сме го виждали да се държи надменно и да се подсмива иронично на репортерски въпроси.
Върба започва четвъртия си месец начело на Лудогорец. Дотук неговите „постижения" са, че когато пое отбора, тимът бе в играта на три фронта, но от четвъртък вечер вече е „концентриран" само на един.
Активът му е една победа, едно равенство и три загуби, макар и едната след ппродължения и дузпи. Е, тогава какъв е смисълът от присъствието му в Разград? Не според нас, а според чешките медии, заплатата му е 40 хиляди евро на месец. С толкова Венци Стефанов би казал, че ще издържа не само първия отбор, но и всички юношески формации на Славия. Но хайде - дали са му пачките, да не е луд да откаже. Проблемът е, че от неговата авантюра в Лудогорец не се вижда никаква полза. Със Станислав Генчев или Тони Здравков резултатите щяха да са същите.
Ако господин Върба смята, че тези въпроси си ги задаваме само ние, отново жестоко се е объркал. И, ако продължава по този начин - на терена и пред камерите, много скоро ще го разбере.
