Когато на един треньор му се клати столчето, най-грозното е някой му го ритне нарочно. Така стана с наставника на ЦСКА-София - Стамен Белчев, след дербито с Левски този уикенд, завършило 2:2.
След мача 48-годишният хасковлия трябваше да чуе несъвсем лицеприятни думи за себе си от Станислав Манолев. Който преди това, при смяната си в 58-ата минута, реагира гневно, хвърли нещо на земята и демонстративно отказа да се ръкува с треньора си.
Всъщност подобни изпълнения може да се видят всяка седмица само че на мачовете от селските дивизии.
Когато обаче това го прави опитен професионалист, играл в Холандия и Англия, е редно да се замислим – докъде всъщност е пропаднала треньорската институция у нас?
Нека чуем какви ги говори и съотборникът на Манолев - Николай Бодуров, по адрес на националния селекционер Петър Хубчев: „Пред кого да се доказвам? Да се доказвам пред него? Има пред кого да се доказвам, а не пред него. Там да си гледат каквото искат и това е…”
Но уж принципният германски възпитаник прояви необичайно всеопрощение и викна Бодуров в националния тим за следващия мач.
От „големите звезди” преди това си изпати Любо Пенев. Още по-преди него същите подложиха динена кора на Лотар Матеус, когато ги глоби заради хотелските разпивки при един мач на България в Минск.
А колко треньори в „А” група бяха уволнени в последните години заради бойкот на футболистите, това дори не смеем да броим.
Само ще споменем, че (по собствените признания на Тодор Батков) последният треньор, направил Левски шампион – Емил Велев, е бил натирен след „консултации” на биг боса с тарторите на отбора. Оттогава на „Герена” не са помирисвали нито титла, нито купа. Независимо хубав ли бил Велев, лош ли е бил. Фактите са си факти.
Ами онази бандичка от „звезди”, която колеше и бесеше в Лудогорец? Данчо Минев, Владо Стоянов, Светльо Дяков, Моци, Марселиньо. Тлъсти заплати, курортно спокойствие и най-важното – никой не ги закачаше за нищо. Треньорите се сменяха като светлини на светофар – Ивайло Петев, Стойчо Стоев, Георги Дерменджиев, Бруно Рибейро, Едуард Ераносян, отново Дерменджиев… Но тези играчи оставаха.
Вероятно сте чули, че националният отбор на България за юноши до 17 години наскоро подреди три загуби в европейските квалификации от Украйна (0:3), Ирландия (0:3) и Азербайджан (1:2). При това на наша земя, в старопрестолния град Велико Търново и в съседния Горна Оряховица.
Това, което вероятно не знаете е, че срещу треньора Викторио Павлов преди това е имало бунт, подкокоросан от най-малко петима играчи.
След като 17-годишни са тръгнали да събарят наставника си, за какво изобщо да говорим?
Друг е въпросът защо БФС е сложил точно този треньор, който не за пръв път се забърква в подобни разправии. Не вярваме на слуховете, че назначението му е станало по приятелска линия с треньора на вратарите. Който пък се казва Руслан Михайлов, и се явява брат на президента на БФС Боби Михайлов, разписващ назначенията в националните отбори.
Впрочем крушката си има опашка. И тази опашка се казва Димитър Пенев, треньор №1 на България.
През есента на 1990 г. добродушният чичо Митко беше уволнен след бунт на тарторите в ЦСКА. Капитанът Трифон Иванов дори прочете декларация срещу него по радиото. По-късно, на градус и в особено състояние на духа и тялото, Иван Славков-Батето изхвърли Пената от националния отбор след Евро 96.
А в началото на 2000 г. собствените му хора в ЦСКА го предадоха на старта на пролетния сезон, за да бъде изгонен от „Армията”.
Ами Христо Стоичков? Помните ли как на един мач в Монтана го подхлъзнаха нарочно собствените му футболисти от Литекс и паднаха 0:1?
А за да е по-сигурна загубата, трима души си изкараха червени картони. „Как да имаме положения за гол, след като играчите стояха на буквата "Ф" през целия мач”, беснееше тогава Камата.
Въобще, от дълго години треньора у нас го нямат за нищо. Манолевци и Бодуровци са наясно, че се намират в силна позиция. И могат да извъртят номер на всеки, дръзнал да им развали комфорта. Ще изгонят него, а не тях.
А футбола? Него кучета го яли, важното е заплатите да вървят.
