Волейболът - голямата слабост на България в спорта, ни донесе едва чудва вечер и стилна победа на старта на европейското.
Дълго чакана, но и малко изненадваща, нека си признаем. Просто се случи така, както често става в спорта.
Без натоварването на свръхочакванията, отборът ни изведнъж полетя и надмина смелите ни надежди.
От години си говорим, пишем и анализираме как отборът ни с потенциал на шампион стига до четвъртфинали и полуфинали, не успява да направи решителната крачка и ... сякаш все не сме доволни.
Защото винаги чакаме злато и титла. Едва ли не - ако не стане - трагедия.
Днес европейското е у дома, но реалистично отборът ни от 2 години определено е в процеси на подмяна, а и категорично не е на нивото, което имаше с Казийски или Соколов в състава, както и в златната възраст на още няколко играчи.
Но ето, че без приказки за големи неща и "кошница" с излишно надъхване и нереалистичен оптимизъм, тимът на Пламен Константинов направо отнесе германците, с което взе ключов аванс в битката за първото място в групата.
А то е възлово - праща ни директно в четвъртфиналите без допълнителни мачове и сметки.
Еуфорията ще се засили, залата пак ще е пълна и нека не слагаме допълнителни килограми върху раменете на волейболистите с максималистични очаквания сега.
Нека просто ги подкрепяме и - дано приятните изненади на това първенство не са свършили.