Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Агонията на Юнайтед със Солскяер няма да свърши скоро. И причините са известни

Все повече фенове на Юнайтед се обръщат срещу Солскяер и осъзнават, че той няма възможностите да извлече най-доброто от качествения състав, с който разполага. Шефовете обаче имат други приоритети и други планове, които не включват смяната на мениджъра Снимка: Getty Images
Все повече фенове на Юнайтед се обръщат срещу Солскяер и осъзнават, че той няма възможностите да извлече най-доброто от качествения състав, с който разполага. Шефовете обаче имат други приоритети и други планове, които не включват смяната на мениджъра

Не, Оле Гунар Солскяер няма да бъде уволнен след загубата на Манчестър Юнайтед от Лестър, която продължи поредицата от лоши резултати на отбора.

Обезсърчаващото 2:4 срещу Лестър на "Кинг Пауър" отново разпали в максимална степен дебатите дали норвежецът въобще заслужава да е мениджър на Юнайтед и дали друг на негово място би се справил по-добре.

Но The Athletic цитира свои източници, които са категорични, че Солскяер все още разполага с голям кредит на доверие от ръководството и постът му не е застрашен.

Независимо от свличането до пето място в класирането, независимо от крайно неубедителната игра при хвърлени 130 млн. паунда през лятото за Джейдън Санчо, Рафаел Варан и Кристиано Роналдо.

Независимо и от безмилостната програма, която в рамките на следващите 9 кръга ще изправи Юнайтед срещу Ливърпул, Манчестър Сити, Челси, Тотнъм и Арсенал.

Солскяер остава непоклатим за собствениците, докато все повече фенове се чудят колко още търпение трябва да бъде проявено към него.

Снимка: Getty Images

Носталгичните чувства, предизвиквани от самото присъствие на фигура като Солскяер, все по-трудно прикриват посредствеността, на която е обречен Юнайтед под негово ръководство. 

Преди отборът успяваше да реагира, когато наставникът беше изправен до стената, но това се оказва все по-трудно, тъй като недъзите и пробойните са едни и същи и вече са лесно предвидими за съперниците.

Както и Пол Погба отбеляза след съботния мач, никой от проблемите при загубата от Лестър не беше нов и неочакван. И никой от проблемите не изглежда по-близо до решаване.

Както обикновено, халфовата линия беше меко казано неубедителна.

Този път ги нямаше Фред и Скот Мактоминей, само застаряващия Неманя Матич редом до Погба, който от своя страна не предложи нищо, освен няколко поредни нарушения, донесли му жълт картон.

Кристиано Роналдо през повечето време беше изолиран - най-вече следствие от по-активната игра на Лестър и още едно доказателство, че португалецът не е достатъчно полезен в мачовете, в които Юнайтед бива надиграван и не притежава инициативата.

Конкретните изпълнители обаче са само част от проблема. В тима продължава да не личи някаква организираност и последователност, някакъв стремеж да се следва избистрен стил на игра. Единственият план изглежда е да се чака някой от многото брилянтни играчи да направи нещо индивидуално, с което да реши мача.

Мейсън Грийнууд създаде точно такъв момент, когато откри резултата с фамозен удар, после завърналият се в игра Маркъс Рашфорд също блесна с перфектен завършек след дългата топка от Линдельоф - но двата гола не бяха достатъчни, защото просто "червените дяволи" бяха надиграни в средата на терена.

Както бяха надиграни преди това и от Виляреал, Йънг Бойс, Астън Вила и други отбори, които на пръв поглед не разполагат с толкова класа.

Лесно огъващата се полузащита, оставяща щедри пространства за противника, спомага отбраната да изглежда такова посмешище и Давид де Хеа да е герой почти във всеки мач - дори и в този срещу Лестър, когато допусна 4 гола.

Присъствието на тъкмо възстановилия се от контузия Хари Магуайър в титулярния състав беше толкова очевидна грешка, че даже самият Солскяер си я призна. Но цялата игра на отбора в дефанзивен план е проблематична, а това е въпрос от треньорско естество. 

Юнайтед започна постоянно да допуска голове след контраатаки и от статични положения - още два сигнала, че на тренировъчното игрище не се работи както трябва.

Резултатът е само две победи в последните 7 мача, и то победи, постигнати по инфарктен начин с късни голове. За малцината, които все още се опитват да захаросат ситуацията, "Фърги тайм" триумфите може би събуждат мили носталгични чувства.

Но ръководството на клуба не крепи Солскяер заради носталгия.

Основната причина той все още да е на поста си, без изгледи да го напусне, няма как да се хареса на публиката - и тя е, че Оле просто е удобен на собствениците.

Може да не е от класата на Клоп, Гуардиола или Тухел, може да не печели трофеи, но поне не създава проблеми на шефовете, каквито например създаваше Жозе Моуриньо.

А освен това класира отбора в топ 4, така носи съществените приходи от участието в Шампионската лига и с тях минимумът от изисквания е покрит. Именно попадането в Шампионската лига си остава приоритет №1 за собствениците от семейство Глейзър и то е по-важно от печеленето на трофеи.

Затова за хората, които взимат големите решения на "Олд Трафорд", изкачването на Юнайтед до върха в Англия и Европа е желателно, но не и задължително условие.

Оттам идва голямото разминаване между фенове и ръководство. И докато Солскяер покрива минимума от условия и подкрепя собствениците, а отвън няма очевиден и безспорен кандидат за негов заместник, той може да е спокоен за мястото си на скамейката.

Да, Манчестър Юнайтед продължава да няма идентичност на терена и може да отпадне от битката за титлата (а при особено песимистичен сценарий даже и от Шампионската лига) още до края на ноември.

Но норвежецът умее да прави точно колкото е нужно, за да си заслужи благоразположението на тези над него. И с някой обнадеждаващ резултат и положителна серия в точния момент успокоява страстите на "Олд Трафорд".

Затова по всяка вероятност агонията на Юнайтед с него ще продължи. Макар да трябваше отдавна да е приключила.

Най-четените