2023-та беше годината, в която Арсенал се оказа неспособен да удържи върха в Премиър лийг - макар че дълго време оглавяваше класирането.
Явно целта на "артилеристите" през новата година ще бъде да докажат възможностите си не като лидери, а като догонващи. Защото последните резултати ги поставиха именно при догонващите.
Поражението с 1:2 срещу Фулъм затвърди незадоволителната форма на Арсенал, който има само една победа в последните си 5 мача от първенството и слезе от първо до четвърто място в таблицата.
Феновете посрещнаха 2024-та със свити сърца, защото сегашният срив твърде много напомня на онзи в края на миналия сезон, когато отборът на Микел Артета беше изпреварен от Манчестър Сити.
Сега Сити също не е в най-добрия си период и от това успяват да се възползват лидерът Ливърпул и приятната изненада Астън Вила - но не и Арсенал.
Артета отчаяно ще търси решения, след като сам призна, че срещу Фулъм футболистите му са изиграли най-слабия си мач през този сезон и не са заслужавали да си тръгнат с нещо различно от загубата.
Двубоят беше особено показателен за регреса на "топчиите" в атакуващ план, където все повече отслабва влиянието на Букайо Сака, Габриел Мартинели и Мартин Йодегор.
Златното трио се представяше изключително през миналия сезон и успяваше да компенсира липсата на резултатен централен нападател, но може би беше нереалистично да се очаква това да продължава неизменно и досега.
Индивидуалните статистики на тримата показват, че ефективността им е спаднала, а това се вижда и с просто око.
Има и други проблеми, като например уязвимостта при статични положения - четири пъти Арсенал получи гол от корнер в последните 6 мача. Но дори отбраната да е желязна, ако атакуващите играчи не са на топ ниво, тимът няма как да се задържи в борбата за първото място.
Мартинели и Сака по крилата, както и Йодегор зад тях, изглеждат плашещо изчерпани напоследък и за безидейността говорят и 20-те центрирания срещу Фулъм, от които само 1-2 бяха точни.
"Артилеристите" центрират твърде много за отбор без изявен реализатор на върха на атаката и безрезултатните атаки вече видимо тежат на самите футболисти.
На "Крейвън Котидж" титуляр беше Еди Нкетия, а по-късно и Габриел Жезус се появи на игрището, но те не са хора, от които можем да очакваме дъжд от голове.
Всъщност титулярното атакуващо трио на Артета, при целия си талант, скорост и техника, има общо два отбелязани гола в 9 мача от началото на ноември насам.
Жезус е способен на изключителни неща, но продължава да опитва да оперира между линиите и да се движи на странни позиции, затова и няма как с него да се играе с по-директен стил в нападение.
Разчита се твърде много на Сака по дясното крило, а той вече редовно е пазен от по двама съперници и се мъчи да се надиграва с тях пред безучастните си съотборници. После пък се сърди, ако бъде фаулиран.
Нищо чудно, че след като Фулъм направи обрат и поведе в резултата, Арсенал можеше да предложи само вече добре познатите си модели на игра и множество центрирания в търсене на несъществуващия №9, който да ги оползотвори.
С отварянето на януарския трансферен прозорец отново е актуална възможността да бъде взет така липсващият нападател. Основният кандидат Айвън Тони вече си има поставена цена от Брентфорд от порядъка на цели 80 млн. паунда и цифрата като нищо ще откаже Арсенал.
Айвън Тони е способен да решава мачове, съмнително е обаче дали наказаният заради нелегални залози и неиграл от месеци нападател наистина е отговорът на проблемите.
Артета би могъл да обмисли и преместването на Кай Хаверц на върха на атаката, където той се изявяваше в Челси - макар че също е далеч от профила на типичния реализатор.
Дори Хаверц да не е решението, изглежда задължително Артета да опита нещо ново в тактически план, защото се засилва усещането, че опонентите са разкрили играта на "артилеристите" и противодействат с все по-голяма лекота.
Разбира се, нищо не е загубено, тъй като Арсенал е само на 5 т. от върха в класирането, а е преминала едва първата половина от сезона.
Самият Артета прояви оптимизъм и настоя, че отборът му може да стане шампион, ако играе като в миналите 19 шампионатни мача (изключвайки този с Фулъм).
Но тежи усещането за пропусната възможност да бъде натрупан аванс в периода, когато Манчестър Сити изпитваше неочаквани трудности.
Само преди пет кръга Арсенал беше с 6 т. пред Сити, а сега точките са изравнени, докато шампионите даже имат мач по-малко.
Очевидно "артилеристите" не могат да си позволят повече спадове, ако искат да останат конкуренти на Сити и Ливърпул до края.
Вероятно най-добрата новина на "Емирейтс" в момента е, че Артета ще има време да изготви някакъв план Б в тактическо отношение - защото следващият мач на тима във Висшата лига е чак на 20 януари.
Паузата може да е точно това, от което съставът се нуждае. И нищо чудно именно решенията на Артета в следващите дни да определят дали Арсенал ще е претендент за титлата до края на сезона.
