Левски победи ЦСКА с 2:0 в дербито от 11-ия кръг на Първа лига, а паузата за международни мачове вероятно ще даде последен шанс на "червените" не само да подобрят играта си, а тотално да я реформират.
За 90 минути футболистите на Саша Илич имаха много малко ситуации пред вратата на съперника. През първата част автогол на вратаря на "сините" Пламен Андреев беше отменен заради засада на играч на ЦСКА, а най-добрият шанс за тима беше удар в гредата на Джонатан Линдсет.
Ако "армейците" бяха повели в резултата с някое от тези положения, изходът от Вечното дерби може да бъде и друг, но проблемите на ЦСКА щяха да останат.
Най-големият от всички е, че ЦСКА играе футбол със страх.
Анализ на GPS данните от изминалата година на топ първенствата в Европа показва, че средно на мач на футболист се падат по 800 метра спринт. За Първа лига тази стойност е близо три пъти по-малка, което се вижда и с просто око по темпото на мачовете.
За Вечното дерби от години пък сигурно (без да има изследване) положението е още по-зле, защото и двата отбора разчитат на груби грешки на съперника и не смеят толкова да рискуват. Казано на по-художествен език, разчитат на "окопна война".
С идването на Станимир Стоилов този вреден тактически навик постепенно започна да се променя. Особено когато може да разчита на всичките си основни футболисти, Левски играе по-бързо и разнообразно и не се притеснява да рискува в името на по-атрактивния футбол. Това носи и повече самочувствие на играчите.
В последното Вечно дерби ЦСКА заритваше без цел и посока топката толкова пъти, колкото не го е правил от много време. Да играеш на сигурно в големите мачове не е непременно нещо лошо, но когато правиш само това, нещо не е наред.
Ако Саша Илич е избрал подобна тактика, това означава, че не вярва, че във футболно отношение неговият отбор е по-добър. А ако не го е направил, означава, че самите играчи не си вярват, че могат да надиграят Левски.
При 0:0 е по-лесно, но когато Левски поведе, стана повече от очевидно, че "червените" не могат да отговорят по никакъв начин.
Да играеш със страх не означава да се притесняваш преди Вечното дерби, нито "да си налял бетона в краката". Може да стъпваш здраво, да си мотивиран на 100% и да си готов на саможертва. Тук става дума за страхът от това да играеш качествен и модерен футбол, какъвто феновете харесват.
И това проличава в доста от мачовете на ЦСКА. А извинение винаги може да има. Например, срещу Спартак Варна, че съперникът предразполага или че някъде се гостува тежко, докато в срещите с конкурентите за титлата - че напрежението е голямо и оказва влияние.
В мач, като този с Левски, отборът на Саша Илич можеше да се измъкне и без да блести. Особено ако беше повел в резултата. Но вредния навик си остава и той е бомба със закъснител, която рано или късно ще изяде главата на треньора.
