Лудогорец си гарантира поредна дълга есен в Европа след отстраняването на Динамо Минск. Българският шампион отново не убеди с изявите си и загубата с 0:1 на неутралния терен в Унгария бе най-малкото, с което разградчани можеха да се разминат.
Този път героят не се казваше Серджио Падт, а Хендрик Бонман. Новопривлеченият германски вратар спаси няколко положения, а с това и своите от тежък резил.
Червените лампи в Разград започват да светят все по-силно, защото класата е единственото, което спасява иначе слабо играещия Лудогорец от началото на лятната кампания. В трети мач българският първенец спасява кожата.
Първо беше реваншът срещу Динамо Батуми, където шампионите можеха рано-рано да се сбогуват с мечтата си за трето влизане при богатите. Далеч по-скромният грузински тим надигра Лудогорец, а бюджетната разлика между двата тима не пролича по никакъв начин.
В двубоя срещу ЦСКА разградчани отчетоха трагично първо полувреме и цяло чудо беше, че не отидоха на почивка с три гола пасив.
На реванша с Динамо Минск отново до почивката българският първенец се чудеше дали се намира в Унгария или Беларус, като изключим силните първи минути.
Ако търсим аналогии, те са няколко и могат да се разгледат под различен ъгъл.
Първата, която е само под негативен знак, е фактът, че Лудогорец задължително изиграва поне едно много слабо полувреме. В него тимът допуска много лесни положения пред вратата си и досега късметът и класата на вратарите покриват срамотията.
Втората е, че все пак благодарение на качеството в състава си и натрупания опит "зелените" съумяват да излязат победители - ако не в самия двубой, то поне в битката. Но това бяха първите два кръга в Шампионската лига, където противниците бяха ниска летва.
От третия кръг нещата загрубяват. Макар на първо четене Карабах да не звучи особено стряскащо, достатъчно е да споменем, че само преди няколко месеца тимът бе на път да отстрани хита на сезона Байер Леверкузен, след като в осминафиналите на Лига Европа на два пъти повеждаше с 2:0, но двубоите завършиха 2:2 и 2:3.
И с игра, подобна на тази срещу адашите от Батуми и Минск, Лудогорец не го чака нищо добро.
Понеже няколко пъти говорим за класа, Карабах вече е различно ниво. И това ще се види съвсем скоро. Риалити чекът предстои съвсем скоро. И макар нещата да звучат само в черни краски, трябва да се признае и друго.
Дори само с класа и слаба игра Лудогорец го добута до ново участие в групи.
В най-лошия случай разградчани ще играят в тези от Лигата на конференциите. Това означава европейски гастрол поне до декември, постъпления от УЕФА, телевизионни права и т.н. Макар и със скрибуцане.
Това се превърна в рутина и е хубава новина. Но лошата е, че тимът така и не може да се доближи до лудите вечери, в които в началото накара България да симпатизира на проекта. Независимо кой е треньорът и какъв е съставът.
На Георги Дерменджиев в евротурнирите му върви. Историята досега го е доказала. Но индикациите от отбора за трето влизане в групите на Шампионската лига не са оптимистични.