Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

След най-големия срам в кариерата си, Моуриньо няма какво повече да прави в Тотнъм

Конфузното отпадане едва ли ще е краят на Моуриньо в Тотнъм, но определено го приближава към неизбежното Снимка: Getty Images
Конфузното отпадане едва ли ще е краят на Моуриньо в Тотнъм, но определено го приближава към неизбежното

За първи път краят на Жозе Моуриньо в Тотнъм вече е реална възможност на хоризонта, а не просто неизбежност в неопределеното бъдеще.

Откакто португалецът е в Спърс, той преживя няколко сериозни падения (един от тях беше съвсем скоро, през изминалата неделя), но това определено е най-ниската му точка до момента.

По безхаберен, вбесяващ и твърде нелеп начин, Тотнъм профука аванса си от 2:0 в първия мач срещу Динамо Загреб и отпадна от Лига Европа след 0:3 в реванша.

Още на осминафиналите "шпорите" приключиха с турнир, който би трябвало да имат амбицията да спечелят - за да сложат най-сетне край на сушата откъм трофеи и защото това беше единственият им реален път към Шампионската лига.

Но вместо взаимно да се вдъхновят, Спърс и Моуриньо някак успяват да извлекат най-лошото един от друг.

Достатъчно унизително е да отпаднеш, след като имаш такъв аванс срещу напорист, но твърде лимитиран по европейските стандарти противник. Още по-унизителното е, че имаше само един сценарий Тотнъм да се издъни в Хърватия и тимът го осъществи най-прилежно. 

Ако бяха играли сериозно през 90-те минути, играчите на Моуриньо щяха да достигнат до гола на чужд терен, необходим за да сложат край на интригата. Даже откровено грозен и крайно отбранителен футбол сигурно щеше да свърши работа, макар че щеше да е далеч по-рискован.

Вместо това Тотнъм произведе едно голямо нищо. Бавни и безидейни с топка в краката, разсеяни и несериозни в отбрана. Няма как да бъде описана играта на отбора като дефанзивна, защото футболистите никак не се потрудиха в защита. Нито пък атакуваха амбицирано, преди отпадането да се окаже на броени минути разстояние.

Разбира се, самите играчи трябва да понесат голяма част от вината.

Моуриньо обвини големите имена в състава си, че са изчезнали срещу Арсенал на "Емирейтс", но вчера те изпълниха същия трик още по-убедително, макар че носеха ярки жълти екипи, които би трябвало да ги правят забележими и от хеликоптер.

Едва когато Джовани Ло Селсо се появи от пейката след 88 дни извън игра, на терена за Спърс имаше играч, който изглеждаше заинтригуван да играе футбол, а не просто да се мотае и да се надява, че минималното усилие ще бъде достатъчно.

Динамо също заслужава похвали и Моуриньо подчерта, че след края е поздравил победителите в съблекалнята им.

Трите гола на Мислав Оршич бяха превъзходни и включваха сензационни индивидуални изпълнения (първият и третият) и перфектна отборна комбинация (вторият). Към края на продълженията гостите можеха да се измъкнат със спасителен гол на чужд терен при някоя от отчаяните атаки, но щеше да е незаслужено.

И тук идва личната вина на Моуриньо.

Той беше нает за спираща дъха сума, за да превърне един талантлив състав в сериен победител. Провалът му е грандиозен.

Мениджърът ще твърди до последно, че е изпратил футболистите на игрището да спечелят реванша, не просто да продължат напред. Ще отрича, че има нещо общо с пълната липса на план или с пълната неспособност на футболистите да осъществят треньорските му идеи.

Както обича да прави, португалецът ще сочи с пръст във всички посоки, освен към себе си, макар че беше надигран от временен треньор, встъпил в длъжност преди дни, тъй като досегашният отива в затвора.

Този тип апатично и пасивно представяне се превърна в навик на Спърс в твърде много двубои. Моуриньо настоява, че инструкциите му не са такива, но когато футболистите системно не успяват да последват инструкциите ти, това не е нищо различно от провал в твоя мениджмънт.

Затова Специалния едва ли трябва да бъде държан повече след вероятно най-срамното поражение в цялата си кариера - няма кой да повярва на илюзиите, че Тотнъм ще се превърне в нещо повече под негово ръководство.

Близо година и половина след назначението му, победният манталитет на Спърс остава мираж, тимът играе защитно и срещу доста скромни съперници, но без да е достатъчно стабилен в отбрана или достатъчно хитър в предни позиции.

Купата на лигата вече е единственото, за което Моуриньо и Даниел Леви имат някакви надежди този сезон, но на финала чака страховитият Сити, хегемон в турнира, който напоследък мачка и далеч по-адекватни отбори от Тотнъм.

Да, Моуриньо може и да паркира автобуса и да измъкне някоя победа с 1:0, докато двайсетте шута на Сити се разминават на косъм от гола, но какво от това?

Ще бъде спечелен трофей, но ще стане ли Жозе изведнъж подходящ за този отбор? Ще бъде ли това началото на тотално преобразяване?

Триумф в Лига Европа щеше да е нещо далеч по-значимо, но остана безкрайно далеч. 

И причината е, че Моуриньо прави в Тотнъм каквото и в Юнайтед: извлича единствено минималното от състава, който е на негово разположение.

Футболистите на Тотнъм притежават определено ниво, под което треньорът няма как да ги свали, но той ги приближава твърде близо до личното им дъно.

И ако нещата се подобрят, то ще е не благодарение на него, а заради друг човек на треньорския пост.

Най-четените