Неведнъж през този сезон Оле Гунар Солскяер подхвърляше шеговито, че Манчестър Юнайтед обича да прави нещата по трудния начин.
И макар че това до един момент сработваше, беше въпрос на време да се стигне дотук.
Просто малцина очакваха да се случи точно срещу противник, загубил 16 от 19-те си мача през кампанията.
Юнайтед определено си направи живота труден, само че този път нямаше героичен обрат, а вместо това се стигна до срамното 1:2 от Шефилд Юнайтед насред "Олд Трафорд".
Тъкмо когато грандът от Манчестър беше широко признат за реален претендент за титлата още през този сезон, той допусна първата си загуба от 14 мача насам, и то срещу последния в класирането.
На играчите на Солскяер им се превърна в навик да изостават в резултата и да се измъкват с комбинация от решителност, висок дух, индивидуални проблясъци и необходимата доза шанс. Рано или късно обаче идват и двубоите от този тип, които или трябва да се вземат убедително с върховна концентрация от самото начало, или водят до болезнена и най-вероятно фатална загуба на точки.
Мениджърът се оплака от съдийството заради двете спорни отсъждания през първата част (признатия гол на гостите и непризнатия изравнителен на Антони Марсиал), но Юнайтед има да се сърди единствено на себе си.
За десети път през този сезон "червените дяволи" се оказаха догонващи в резултата, когато Давид де Хеа не действа достатъчно решително при един корнер и претендираше, че е бил фаулиран, а Кийн Брайън откри с глава.
На Юнайтед очевидно липсваше острота и идея в атака, но нещата тръгнаха по познатия сценарий, когато Хари Магуайър изравни през втората част - на хоризонта изгряваше поредният пълен обрат.
Вместо това, едно трудно обяснимо заспиване в защита донесе втори гол на Шефилд, след като бяха пропуснати поредица от възможности топката да бъде убедително изчистена и цялата ситуация да бъде забравена завинаги.
Заради този унизителен момент Манчестър Юнайтед не просто загуби мача, но и пропиля целия положителен импулс, натрупан от добрите резултати напоследък, от изкачването до първото място в класирането и от победата с 3:2 над Ливърпул за ФА Къп в неделя.
Срещу Шефилд отново изникна онзи Юнайтед, заради който Солскяер доскоро беше непрекъснато критикуван и се чуваха призиви за уволнението му.
Видяхме познатото тромаво начало и закъсняло влизане в мача, разконцентрираната игра в защита, допуснатия гол от статично положение, липсата на идея как да бъде пробит дълбоко защитаващ се съперник.
Видяхме и един доста дискусионен избор на титулярен състав. Отсъствието на Единсон Кавани за сметка на Антони Марсиал доста улесни защитата на Шефилд и превърна 38-годишния Фил Джагиелка в герой на мача.
Уругвайският голмайстор има все по-голямо влияние върху манчестърци с интелигентното си движение и пласиране, с начина, по който отваря пространства за останалите и същевременно тормози непрестанно централните защитници на противника.
Марсиал за пореден път разочарова и в момента по никакъв начин не може да оправдае присъствието си сред титулярите.
Солскяер пусна Кавани чак в 66-ата минута и изтърпя французина цял мач, а по-късно смени Алекс Телес с другия ляв бек Люк Шоу и така и не даде шанс на Хуан Мата и Даниел Джеймс да пробват да внесат по-различна динамика в предни позиции.
Затова този път очакваният обрат не се случи, пък и нямаше да е заслужен. Юнайтед създаде твърде малко добри неща и допусна твърде много грешки, за да заслужи дори една точка.
Резултатът е сред най-шокиращите в Премиър лийг напоследък, но вече свикнахме, че този сезон предлага постоянни сензации и трудно обясними сривове от страна на фаворитите.
Съвсем наскоро Ливърпул загуби у дома от Бърнли, а да не забравяме, че сегашната страхотна серия на Манчестър Сити тръгна след домакинско равенство срещу Уест Бромич - същия тим, разбит тази седмица от "гражданите" с 5:0.
В такъв сезон шампион ще е този, който си позволи най-малко подобни излагации, но дали това ще е Юнайтед?
Колкото и всичко да изглежда възможно, тенденцията "червените дяволи" да стартират слабо и да наваксват по-късно най-вероятно ще им носи още подобни разочарования.
В събота им предстои дерби срещу Арсенал, което е нов шанс тимът да се прояви като истински претендент за титлата.
След последните резултати обаче, Сити вече контролира ситуацията с точка преднина на върха и с мач по-малко от градския съперник.
Юнайтед вече е просто един от преследвачите - и ако иска да поддържа интригата жива, не може да си позволи повече анемични мачове като този.
