"Какъв цикъл? А, квалификационен, добре. Почваме директно и сме първи в групата на първия цикъл. Това ОК ли е?"
Цитатът, разбира се, е на Борислав Михайлов след победата с 4:3 срещу Люксембург на националния стадион "Васил Левски" през 2016 година в първи мач от квалификациите за Мондиал 2018 в Русия.
Тогава, за разлика от последните години, президентът на Българския футболен съюз все още говореше пред медиите. И, що-годе, се държеше на краката си без чужда помощ.
Не толкова от едно известно време насам. По подобие на футбола ни, и Михайлов куца, но не носи опиянение на масите фенове, а само на ръководителите си.
Цели седем години минаха от онази култова реплика на Боби, усмихвайки се леко неадекватно в лицето на репотерка. От скоро поведението по високите етажи на БФС се определя открито като неадекватно, но истината е, че те винаги са се опитвали да ни баламосват с един и същи репертоар.
"Това са ни футболистите. Трябва да се даде шанс на тези млади момчета, имаше много дебютанти", отговори тогава на въпрос защо в последните мачове националният ни отбор допуска толкова много голове и какво мисли за скандиранията "Оставка" по трибуните.
Отговорът на Михайлов отново бе предварително подготвен - не обръщал внимание на скандиранията, важното било, че скоро БФС ще открие "най-добрата база в Европа".
"Никъде другаде няма такава", похвали се президентът тогава. Впоследствие се оказа, че Михайлов е поверил на сина си да стопанисва ресторанта на базата в Бояна.
Наистина няма друга такава база.
Цикъл след цикъл събитията се повтаряха. Отборът ни ставаше все по-слаб, отговорност винаги носеха треньорите, клубовете, футболистите, феновете, държавата и конкурентите за шефското място в БФС. Никога футболният съюз.
Наглостта и безочието достигнаха до такива размери, че от БФС (чрез УЕФА) да изгонят феновете от стадиона. Стигна се до безпрецедентно обединение на феновете на Левски и ЦСКА, на тези на Ботев и Локо, на всички останали фракции, които дойдоха от страната и застанаха рамо до рамо с тези на така наречените грандове.
Наглост и безочие, които скочиха на институционално ниво. От МВР излъгаха, че полицейската агресия е била провокирана от сблъсъци между фенове на ЦСКА и Левски.
Наглост и безочие, които кулминираха в средния пръст, който Емил Костадинов показа точно 30 години след геройския си гол на "Парк де Пренс". Показа го на хората, на които дължи всичко - феновете и журналистите. Защото ако не бяха те, ако не бяхме ние - тези, които дават пари за футбола, живеят за него и величаят героите му, отборът от САЩ '94 щеше да бъде просто един обикновен работен колектив.
Неуважението е пълно. Безхаберието е повсеместно. На почит са връзкарството и слугинажът, вкопчването със зъби и нокти във властта и готовността тя да бъде държана на всяка цена.
В 18-те години президентство на Боби Михайлов националният отбор не успя да се класира за нито едно голямо първенство, а в последния квалификационен цикъл (любимото словосъчетание на бившия вратар) записахме антиркорд - България за първи път в историята си не победи нито един съперник в квалификационна група за европейско първенство.
Междувременно клубовете ни мъждукат, повече от тях държани като членове на БФС само заради гласовете си на Конгреса. Съдийството се реди според силните на деня, които в последната дузина години тотално изместиха "червени" и "сини" от тази позиция.
Но дори и в края на най-дългия тунел има светлина.
В последните два мача Илиан Илиев показа, че слънцето отново може да изгрее за националите ни. Същото може да се случи и за футбола ни, като цяло, ако Михайлов прояви големия си морал, с който се похвали след разпита в прокуратурата в петък.
Тази седмица се очаква от Михайлов и подопечните му най-накрая да си тръгнат от футболния съюз. Вече се заговори и за насрочването на нов изборен Конгрес.
Появиха се спекулации, че сегашните управляващи се готвят да задържат властта, подготвяйки Георги Иванов за нов президент. Гонзо обаче ще трябва да ги спечели, ако иска да управлява, както всеки друг кандидат.
И тук вече идва ролята на клубовете, които са длъжни да докажат, че наистина искат промяна. Те ще са тези, които ще изберат новия президент и ще трябва да отговарят пред феновете си за избора си. Пред същите тези фенове, които бяха готови да пролеят кръв, за да си върнат футбола.
Междувременно изпратихме още един разочароващ цикъл. България остана последна в групата си за Евро 2024. Приключи и цикълът за Михайлов и свитата му, които за последните 18 години разрушиха всичко положително около образите си и от едни от най-обичаните хора в държавата се превърнаха в едни от най-мразените.
Както го посъветва бившият му съотборник в Левски и националния отбор Наско Сираков: "Братле, подай си оставката. Нека те запомнят с нещо хубаво."
Всички се присъединяваме към този призив. Направи го, Боби. Като за финал.
