Webcafe.bg и Shell стартират съвместната поредицата „Бензин в кръвта".
В нея ще ви представим интересни българи, чиято работа или хоби е свързана с пътя по един или друг начин. Разбира се, тук място ще намерят и интересни пътеписи описващи пленителни места от страната, които можем да посетим само с едно или две зареждания на колата. Места запечатали значими моменти от нашата история или просто красиви природни феномени, които забравяме да посетим забързани в отмятането на задачи.
Нека не забравяме, че идва лято -време за море или поход в планината, време за срещи с приятели, барбекю или лежерна разходка в парка, време за пътешествия на крака или колела.
На самото дупе на България, там, където нежните извивки на държавната ни граница елегантно се отъркват в хълмовете на високопланинската котловина Знеполе, се е забил един остър Трън, който дълги години упорито се бори за мястото си под слънцето (и опашката на българското лъвче).
Първите писмени сведения за мястото, в което живеят трънчани, датират от 16 век, но под тънкия покров на хартията се крие многовековна история, водеща началото си още от Неолита.
На различни места в землището на града са откривани останки от праисторически селища, средновековни църкви и социалистически учреждения.
За съжаление и все повече къщи се присъединяват към скромната архитектурно-историческа експозиция на трънския край, който е един от най-интензивно обезлюдяващите се в страната.
Спокойно може да се каже, че в знеполско младостта е с най-голяма продължителност - просто защото най-младите жители на повечето от тукашните села са на по 50-60 години.
Някъде пък си нямат дори и старци.
Такива селца са изоставени от повече от 10 години, а осиротелите им къщи са подложени на постоянни атаки от местните номадски племена, които единствени не изпитват демографски проблеми.
Въпреки това, тези малко обезпокоителни факти не трябва да ви спират да посещавате трънската околия.
Най-малкото защото, ако тук хората са на изчезване, то поне природните и исторически забележителности са в изобилие.
За да стигнете до Трън обаче е необходимо предварително да се заредите с гориво, защото както вече стана ясно, този град буквално се намира на г*за на българската география и пътят до него е дълъг.
В този ред на мисли, бензиностанцията на "Шел" на булевард "Юрий Гагарин" в Перник е едно чудесно място, в което да нахраните автомобила си преди бъдещата ви трънлива екскурзия.
За вашето приятно прекарване на територията на града ще се погрижи скалния параклис "Св. Петка" в квартал Баринци.
Параклисът е разположен в естествена пещера на върха на скално образувание, в която изначално е съществувало праисторическо мегалитно светилище. И обор за кози...
Защо кози? Ами просто, защото непосредствено след деветосептемврийския преврат новата власт разрушава святото място и изпълва пространството с блеещите животинки, вероятно символизиращи новите божества на епохата.
След като историята издухва социалистическите идеали на прашните си лавици, в продължение на няколко години между 1990-та и 1994-та местните със собствени средства възстановяват параклиса и фасадната стена, а също така изграждат и стълби за по-удобен достъп.
Днес параклисът функционира без почивен ден и входни такси, а пред портите му винаги има човек, готов да ви разкаже по-подробната и интересна версия на историята за Света Петка, която известно време се подслонявала в тази пещера, но била издадена на неверниците от предателски уста.
Враговете открили светицата, точно когато тя си приготвила питка за вечеря, но съдбата светкавично се намесила и чрез пушека от все още неугасналото огнище ѝ показала процеп в скалите, през който дребната женица бързо се промъкнала навън и избягала от преследвачите си.
Те пък от своя страна, за да не се връщат с празни ръце от неуспешната засада се пресегнали към питката, която мигом се вкаменила и все още може да бъде видяна на това място, заедно с две мънички следи от стъпалото и дланта на Света Петка.
Ако вече сте посетили скалния параклис или просто не сте почитатели на поклонническия туризъм, следващото място, към което можете да се насочите е прочутото ждрело на река Ерма.
Ждрелото е едно от онези места, за които всички говорят, но чиито истински мащаби се осъзнават когато се озовете до него.
Тук в протежение на почти 3 километра, упоритата Ерма бавно и методично е протривала отвесните скалисти пластове, врязвайки се дълбоко в каменната им плът - въпрос единствено на време и натиск.
През 1961 г. местността е обявена за природна забележителност и това води до нейното опитомяване.
Изграден е мост, който позволява от близо да се възхитите на буйните речни води и да почувствате величието на надвисналите над вас скалисти зъбери.
В случай, че изведнъж почувствате неистовото желание да поразкършите старите си кокали, вие сте на точното място - оттук започва Трънската екопътека, която е дълга едва 13 км, но здравата ще ви изпоти, прекарвайки телесата ви през мостчета, тунелчета, връхчета и пак мостчета, и пак тунелчета...
Какво повече може да се желае от един туристически ден в най-деликатната точка на родината ни?
Може би музеят на киселото мляко в близкото село Студен извор? Или този на бусинската керамика в още по-близкото Бусинци? За тях обаче ще ви разкажем следващия път защото сме уморени от прехода и е време за шкембе чорба, а в Трън май я предлагат само на едно място...
