Можеше ли да искаш повече от това, което ти се случи през годината?
-Не може да се иска повече по отношение на това по какъв начин играем футбол, как атакуваме. Много се наслаждавам на този футбол, защото точно него тренирам от малък и го извеждаме до крайната му фаза като ниво, при това с печелене на трофеи. Спечелихме и Мондиала с националния отбор на Испания, както и най-трудната титла в Примера в историята с цели 99 точки и по един велик начин. Освен победите, оставаш с чувството, че хората са горди от този отбор и от неговото влияние
Виждал ли си друг отбор да играе по начина, по който го правите вие?
-Проблемът е, че не го виждам. Аз го чувствам на терена, ала не мога да го видя.
Дори и по телевизията?
-Е, там от време на време. Но съм говорил с хора, които са отдавна във футбола - от 30-40 години. Те казват, че не са виждали друг отбор да показва такава игра. Това ме изпълва с гордост.
Гледал ли си отново дербито с Реал (Мадрид)?
-Части от него. Второто полувреме и малко от първото. Истината е, че това, което видях беше невероятно. Превъзходството, комбинациите, триъгълниците, всичко това носи голяма наслада, освен че съперникът е Реал Мадрид и му вкарваме пет гола. Това беше идеалният мач за всеки „куле" и за всеки, който се чувства такъв. Чувството беше необикновено, може би това бе един от най-вълнуващите ми моменти на терена. А да отбележа гол бе просто върха.
Усещаш ли колко хората се гордеят с този отбор?
-Наскоро се срещнах с един от най-добрите защитници на Барселона от 60-те години Феран Оливея. Той каза, че е бил в много страни, гледал е много отбори, но не е виждал друг да показва такъв футбол, какъвто ние показваме сега. Когато ти го каже човек като Оливея, който е печелил европейската титла това означава много. А и не е единственият, който го казва. Можем да спечелим или загубим даден мач, но чувството, че хората са доволни от играта ни е безценно.
Какво е общото между Кройф, Платини и Луис Суарес?
-И тримата са печелили „Златната топка".
И какво друго?
-О, и тримата искат тази година да я спечеля аз, нали?
Точно така. А те все пак знаят нещо за футбола, нали?
-Ето това вече е върхът! Все едно кой ще вземе приза, защото в крайна сметка ще остане името на Барса. Аз вече казах, че "Златната топка" ще награди философията на Барселона, а оттам насетне вече ще отиде у един от нас тримата с Меси и Иниеста. За мен е върховна чест и е изключително чувство нейни носители, велики футболни фигури да я искат за мен. Истината е, че не мога да искам повече. Ако получа приза - добре, ако ли не - същото. Вече и тримата се чувстваме носители на "Златната топка".
Възприемаш я като колективна награда така ли?
-Точно така. Не само ние го чувстваме така, а и целият отбор, треньорите, работилите толкова години като нас хора. Всички ние сме ученици на тази школа и сега идват отличните плодове. За мен това е достатъчно: излезлите досега анкети, всички заложили на мен хора...
Решени ли са вече здравословните ти проблеми с ахилесите?
-Чувствам се много по-добре. Преди месец все още изпитвах болка, но вече е по-малка. Играя добре, макар че все още не съм на 100% готов. Но вече съм по-пълноценен. Благодарен съм на Емили Рикарт, който идваше у дома в Терраса. Работата му беше безценна за мен.
Освен това не се опъваш при нарежданията...
-Истина е. На един ден празник например човекът ми нарежда да ходя да тичам на Ла Мора, по дяволите! Това е Емили - голям физиотерапевт и голям приятел.
Да си пожелаеш много повече неща за 2011 г. не би ли било малко нахално?
-Не гледам по този начин. Винаги искам да печеля още и още титли. Затова искам през 2011 г. да триумфираме с титлата и купата у дома и с Шампионската лига. Искам постоянно да печеля, защото от победите умора няма. В деня, в който се измориш от това, ще си дадеш сметка, че те мачкат. Изпитвам огромно желание да взема нови трофеи с този наш отбор, да се наслаждавам на тези мигове, защото сега всичко върви добре, ала ако в този клуб не е никак лесно, когато нещата вървят зле.
В едно интервю наскоро Йохан Кройф обяви, че цикълът на Пеп Гуардиола все още не е в друга фаза освен в началото. Съгласен ли си с него?
-Йохан вижда всичко много добре. Той е един много умен, много интелигентен, много "на ти" с футбола човек и винаги знае кое е доброто за този клуб. В момента има спорове с настоящия ни президент Сандро Росел, ала аз винаги съм имал добри отношения с Йохан. Ако е на това мнение, е защото вижда повишението на кадри от школата, ентусиазма на Пеп и оставащите ни още доста години футбол в настоящия отбор. Обикновено Кройф бърка малко.
Как ти звучат обвиненията от Мадрид за подкрепа от страна на испанската федерация към Барселона, т.нар. Виягейт?
-Е, имат цялото право на света: Вия е наш! (б.р. - смее се)
А какво мислиш за оплакванията им от съдиите?
-Не са прави. Излишно е обаче да го коментирам.
Не смяташ ли, че отборът е поставил летвата толкова високо, че сега дори и равенство изглежда лош резултат?
-Да, а нашата амбиция е да я задържим на тази височина. Ентусиазмът ни е непокътнат, искаме да спечелим още трофеи и да сме конкурентоспособни. Миналия сезон не стигнахме финала в Шампионската лига само заради един гол. Целта е да обръщаме внимание на тези детайли и да опитаме да покачваме нивото си все повече. В първенството вървим добре, още сме в битката за Купата на краля, в осминафиналите на ШЛ, но е много тежко. Добрата игра не ти гарантира купите, иначе щяхме и миналия сезон да сме спечелили всичко. И с лоша игра се печели, така че трябва да знаем как да се съревноваваме с това.
Първият ви съперник във втората фаза на Шампионската лига е Арсенал...
-Ще бъде хубав сблъсък. Те играят добре, разполагат с големи таланти. Играят с комбинации, мениджърът им залага на атакуващия футбол. Със сигурност ни очакват интересни срещи, както през миналата година.
Това ли беше предпочитаният от теб съперник?
-Да, определено ги харесвам. Но трябва да сме внимателни, ще ни бъде трудно срещу тях.
Все по-често хората около тима сравняват настоящия състав с Дрийм тима и са убедени, че вие сте най-добрият отбор на Барселона в историята...
-Говорим за различна епоха. Може би днес стилът е по-близо до идеала, защото пресираме много, в защита също сме добре. Може би Дриймтимът се грижеше по-малко за защитата, не държеше такова кондиционно и тактическо ниво. Нещата се усъвършенстваха. Трябва да си на 100% физически и технически, трябва да мислиш по-бързо от всекиго, защото те пресират, пазят те персонално. Трябва да летиш с 200 км/ч, ако не искаш да те прегазят, а и краката трябва да те слушат. Преди години нямаше подобни кондиционни нива и само с малко талант можеше да играеш висш футбол. Беше друга ера. Дриймтимът бе най-добрият в своята епоха, а днес ние се опитваме да сме най-добрият в нашата. Мисля, че и успяваме.
Сравняват ви и с Бразилия от 70-те, водена от Пеле...
-Твърде е рано за подобни оценки. Историята е тази, която ще каже къде сме и какво сме постигнали. Нащата цел е да спечелим повече трофеи, останалото ще дойде след това.
Сигурното е, че никой от отбора не мисли, че целият свят се върти около Барса...
-Може след три седмици всичко да отиде на кино и да се говори, че не играем като преди и не сме така добри. Трябва да поддържаме настоящото ниво на всяка цена, да опитаме да имаме същия интензитет, същото желание, същия ентусиазъм, да продължим да печелим, защото това е основополагащо, но и да продължим да играем добре. Ако насладата остане същата, можем да го постигнем.
Мислиш, че може да ви се отрази паузата покрай Коледа?
-Това е само една седмица. Все едно да отидеш на лагер с националния отбор и малко отгоре. Не мисля, че може да се отрази.
И накрая защо няма да те видим в националния отбор на Каталуня за мача с Хондурас?
-Говорих с Кройф, обясних му, че все още не съм в идеално състояние и чувствам известен дискомфорт и той прояви разбиране. Бих искал да играя, миналата година изпитах удоволствие от участието си, но решихме, че е по-добре да почивам.
