Нов стадион срещу „стотина милиона от догодина” в София. Това обеща премиерът Бойко Борисов покрай визитата си при волейболистите във Варна. Повод стана чудесният старт на националния отбор на България в новия турнир Лига на нациите с двете победи над Словения и Норвегия, и първото място в групата.
Ха дано, ама надали…
Дано, тъй като намерението е повече от добро. Днес София разполага с едно от най-овехтелите национални футболни съоръжения в Европа – стадион „Васил Левски”. Надали, понеже досега всички останали проекти си останаха само на хартия.
За нов стадион в столицата се заговори още в първия мандат на Борисов, като местоположението му отначало варираше от Летище София чак до квартал Надежда.
След това бе анонсиран проект не за един, не за два, не дори за три, ами за цели четири нови комплекса за футбол. Според плана държавата трябваше да продаде парцелите на неизползваните стадиони „Раковски”, „Септември” и „Юнак”. И с постъпленията от тях, плюс допълнително финансиране чрез увеличение на акциза на онлайн залаганията, да изградят наново „Българска армия”, „Герена”, „Славия” и „Локомотив”. Даже и за „Академик” щяха да останат средства.
Хубава идея, от която не излезе нищо.
Горе-долу по същото време Христо Стоичков доведе испански инвеститори, строили стадиони по цял свят.
Говореше се за 100 милиона евро, за „Септември” в София и бившия „Девети септември” в Пловдив. Единият стадион трябваше да се казва „Арена на розата”, а другият – „Олимпийски съкровища”.
„Искам да направя нещо за родния ми град Пловдив, няма да занеса стадиона у дома си в Барселона”, каза Стоичков. Не му се наложи да носи нищо никъде, тъй като до строеж изобщо не се стигна.
Пак тогава бившите шефове на ЦСКА от „Титан” представиха с гръм и трясък нов проект за „Армията”.
Плюс хотелски комплекс с пет нови игрища на базата в Панчарево, междувременно заприличала на змиярник. За късмет на влечугите, всичко си остана по старому.
В повечето случаи се лансираше план по схемата „стадион плюс мол”, като футболното съоръжение функционира с пари от търговския обект. Така например е устроен „Санкт Якоб” в Базел. Накрая обаче нито имаше стадион, нито мол.
Дъвченето на идеята за нов национален стадион се засили, когато се оказа, че София може да кандидатства за град домакин на няколко мача от Европейското първенство по футбол през 2020 г.
Тогава на хоризонта се появи германската компания IFS. Новото „бижу” трябваше да бъде построено на мястото на стадион „Славия”. Направиха няколко презентации, споменаха се конкретни числа – 40 милиона евро, 30-хиляден капацитет, година и десет месеца строеж. В крайна сметка, германците се отказаха, най-вероятно заради липсата на каквато и някаква по-здрава икономическа логика.
В Левски поне почнаха да строят нещо на „Герена”, след като си взривиха централната трибуна.
Новият сектор „А” беше издигнат след ред перипетии във финансов план. Само че още си стои без козирка, която иначе според обещанията щеше да бъде от някаква мембрана, и да се поставя при температура над 8 градуса по Целзий. По този деликатен въпрос ръководството на клуба и до днес пази мълчание. А запалянковците няма къде да се скрият, ако вали.
Липсата на хубав стадион в София досега дразнеше хората особено много през август, когато се играе финалът за Суперкупата на УЕФА. Социалните мрежи бяха заливани от гневни въпроси „Защо тези си имат хубав стадион, а ние не?”
Миналото лято например Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед играха на луксозния „Филип Втори” в Скопие, построен срещу 60 милиона евро. Две години по-рано Барселона и Севиля си оспорваха трофея на новия „Борис Пайчадзе” в Тбилиси. А само преди месец мадридските Реал и Атлетико играха на „А ле Кок Арена” в естонската столица Талин.
Четиризвездният „Арена Насионал” в Букурещ организира финала за Лига Европа още през 2012 г., противопоставил испанските Атлетико Мадрид и Атлетик Билбао. На същия стадион ще се играят мачове от Евро 2020, тъй като шампионатът ще се провежда в цяла Европа. Впрочем. сред домакините присъства и азербайджанската столица Баку, където междувременно изградиха лъскавия стадион „Олимпийский”.
За други страни от бившия Източен блок като Русия, Полша и Украйна дори не бива да се отваря и дума.
Те организираха световно и европейско първенство и там навсякъде построиха нови стадиони. Унгарците от четири години си имат техния „Групама Арена” в Будапеща, а чехите – „Дженерали Арена” в Прага. Комшиите от Сърбия вече обявиха план за реконструкция на белградския „Райко Митич” до петзвездна категория.
Дори и в Беларус използваха фурора на БАТЕ Борисов в турнирите на УЕФА и издигнаха новия „Борисов Арена”. В Казахстан отдавна разполагат с отлично съоръжение като „Астана Арена”.
Така София днес се явява една от малкото европейски столици, които разчитат на овехтял и демодиран национален стадион като „Васил Левски”.
Последният сериозен ремонт там датира от периода 1998 – 2002 г., когато циментираха наново секторите, сложиха пластмасови седалки, направиха нови тоалетни, стегнаха съблекалните и смениха таблото. Според данните на ревизията от целия бюджет изчезнаха около 20 милиона лева. А собственикът на една от фирмите-изпълнителки загина мистериозно след падане от високите етажи.
Вън от всякакво съмнение е, че като европейска столица от XXI век София трябва да има свой нов стадион. Някой ще каже, че националите могат да играят и на новия „Лудогорец Арена”. Само че Разград се явява провинция – ако не във футбола, то поне географски. Там дори и летище няма.
А и отборът на България винаги е играл в София. Там му е домът, там са свикнали хората да го гледат. Дано този път Борисов успее в намеренията си, защото на неизпълнени обещания сме се наслушали.
