Е, седмицата ни предложи предостатъчно възможности да се учим. И сега спокойно можем пак да помечтаем.
Волейболната надежда на цялата нация сякаш рухна като кула от карти с две загуби на старта на световното. Може би чакахме твърде дълго първенството, в което отборът ни влезе като фаворит. То самото произнасяне на думичките "България" и "фаворит" в едно и също изречение си звучи романтично. Защото в съвременния спорт това е равносилно на амалгамата от "България" и "космонавт".
Но във волейбола сме сила, а стартирахме като ... българи. В края на седмицата обаче отборът от високите момчета извиси ръст над черен съперник - Полша. Върна надеждата в сърцата, а и лентата към най-славното възкръсване в спорта ни изобщо - "САЩ '94". Остави пулсиращ за още седмица интересът на народа към едно голямо спортно събитие.
Волейболното първенство е чудесно доказателство, че българинът вече е дамгосан с негативизъм. Героите, които са трети в света и Европа от последните две първенства, бяха сринати със земята заради загуби с нефатален характер. Нарекоха ги дори "позор", а те дори не бяха отпаднали от световното... Медии опитаха да ровят в тактиката на треньор като Силвано Пранди, а фенове създаваха във Фейсбук групи за изваждането на този или онзи от състава. Само за клада не се говореше...
За радост светлината остана и единствената ни гордост в отборните спортове за века оцеля.
Дали ще е така с футболните слабости на нацията ЦСКА и Левски - божа работа. Но и те доказаха някои постулати в обществено-медийното възприятие на спортните събития. Както и изложиха на показ най-голямата болест на родния футбол - люшкането в крайности на управниците в него.
Левски падна тежко, но това не се случвало този сезон. Набралият скорост отбор е на второ място в групата си за Лига Европа и може спокойно да мисли дори за класиране. Въпреки това първият сериозен трус в пътя на тима през есента донесе словесни вулкани от собственика, посипване с пепел от играчи, както и естествено - кладата бе приготвена за изкупителната жертва Георги Петков. Забрави се как с години човекът с номер едно бе номер едно в този отбор. Как Петков е с основна заслуга за влизането в Шампионската лига и за четвъртфинала в УЕФА. Пропусна се фактът, че ако вратарят не е пазил добре, може би е виновен треньорът, който го е поставил сред титулярите. Типично по български се посочи най-лесната мишена.
Но в Левски могат да са спокойни. Отборът им изглежда солидно, и поне в "А" група е доминираща сила. Проблемът е да го разбере и собственикът... Ако на "Герена" забравят за типичната за тях драматизация на кълновете от проблеми, могат да сложат началото на изграждането на отбор-фактор.
ЦСКА е друга бира. Там спокойно няма. Но и за армейците седмицата предложи някакъв оптимизъм. Видя се, че отборът може да играе с дух, да се бие за каузата си. Видя се, че и публиката подкрепя до последно, когато види някакъв лъч надежда на терена. Разбира се, илюзия е, че класата на отбора рязко се е повишила с едно приемливо представяне и "достойната" загуба само с 0:1 от Порто. Но поне фенове и отбор най-накрая този сезон застанаха от една и съща страна на барикадата. А и за ЦСКА идат двата най-възможни за печелене на точки мача - тези с Рапид.
И така седмицата даде основания за оптимизъм с... тежки поражения и дори разгром. На българският фен в спорта това всъщност и му остава. Да гледа от ярката страна на Луната...
