Всичко на този свят може да бъде обяснено логично. Дори най-неочакваното събитие крие в случването си някаква дълбока (или съвсем очевидна) причинно-следствена връзка. А когато става дума за българския футбол, логиката е желязна като при висшата математика.
Та така в края на юли ще гледаме пред телевизорите плажовете на Рио, но ще ни е студено. Не защото тогава в Бразилия си е зима, а поради една церемония, която трудно ще ни стопли. На 30 юли ще се изтегли жребият за квалификациите преди световното през 2014 г. Първенството, на което трябва да идем. Защото ако не сме там, ще ни е пето поред пропуснато значимо футболно събитие. 2006, 2008, 2010, 2012... След европейското отпреди 7 години, България я няма на картата на големите форуми в най-великата игра.
Не е странно с оглед на (не)развитието на футбола ни. Но сега вече ще очакваме провала като нещо неизбежно. Като айсберг, който се приближава към носа на обречения ни „Титаник". Поставени в четвърта урна (което вече е почти напълно сигурно), националите ни няма да смеят да пуснат телевизора за жребия, който вероятно ще нарисува най-лошия им кошмар.
Четвърта урна. Откакто УЕФА и ФИФА измислиха жребиите с разпределение по различни нива в началото на миналия век, никога не сме били толкова ниско сред поставените. Това означава, че ни чака среща не с един, не с два, а с три сериозни отбора в групата ни. Местата за световното са само 2, и то в най-добрия случай...
Но клетниците на Матеус, ако изобщо той остане национален треньор до 30 юли, всъщност за първи път не отиват на гилотина заради собственото си неумение. Този национален отбор е наследник на тима на Бербатов, Мартин, Стилиян, Пелето и Иванков - тези, които никога нищо не постигаха. А Матеус е на поста, върху който за десетилетие Херо, Стойчо, Пламен, Ицо и Мъри успяха да ни докарат от втора до четвърта урна.
Сега новият национален, който Лотар опитва да изгради от мотивирани, но неособено опитни и класни играчи, е в графата обречени още на фаза „жребий". Той е беден и онеправдан по рождение и насаден най-ниско в йерархията, като клетниците на Юго. И ще се радва на дребните си ежедневни проблясъци, като това да стори реми с някой от фаворитите.
Ако искате конкретика, ето я.
В първа урна от деветте отбора, които ще бъдат водачи на групи, можем да чакаме милост само от Норвегия и Гърция (които пък Бог знае как са в най-горното сито). Другите са кошмарни за моментното ни ниво и по-добре да не си помисляме за мачове с тях. Вероятно полза ще има, но за БФС, както и за образователната работа с деца у нас. Футболният съюз - защото ще прибере някой лев от тв правата за излъчване на мач с Англия, Испания или Германия. А децата - задето ще видят големи звезди и отблизо и нагледно ще имат възможност да разберат защо Руни не е Макриев.
Във втората по сила урна пак е пълно с отбори, които ни се иска да не идват на „Васил Левски". Тук е и Черна гора, която видяхме, че не е чак толкова черна. Но пак не я победихме в нито един от двата мача от тези квалификации. Приемливи изглеждат Словения и Словакия, и то с уговорки.
От третото ниво можем да се радваме на Беларус и Унгария, останалите ни се виждат притеснителни. А под нас, в пета урна, е Кипър...
Естествено, можем да си помечтаем за група с Норвегия, Словакия, Унгария, Фарьорски острови и Андора. На теория е възможна, но какъв е шансът да се случи? Може би единствено да послушаме Венци Стефанов и да назначим Димитър Пенев за селекционер... Само късметът на Чичо Митко може да донесе поносима група при тези обстоятелства.
При такава мина, заложена от годините неуспехи, критиките на бившите треньори към настоящия е меко казано неуместен. На Мъри националният му се виждал страхливичък. Е да, той ако неговият отбор печелеше по 5 т. на всеки три квалификационни мача, както го направи настоящият, сега нямаше да сме в четвърта урна. Същото важи за Марков, Стоичков... Последният поне твърдо отказа да коментира отбора, след като не му е треньор. Достойно. За съжаление непосилно за други.
Така каузата изглежда обречена още преди старта на битката. Но оптимистът нашепва, че за пробив все някога ще ни трябва да започнем да бием силните. Защото слаби скоро няма да срещаме. Коефициентът ни няма как да се вдига, ако все печелим точки само от аутсайдерите в групата. Затова всяко реми и победа са жизненоважни и отборът трябва да играе за тях дори при невъзможно класиране в края на тези квалификации. Дотук тимът на Матеус показва, че няма отписани мачове. Дано така е и на 2 септември срещу Англия, както и 4 дни по-късно в Швейцария. Победата у дома през октомври срещу Уелс е задължителна. И точица по точица, нека трупаме актив, който след 4 години ще оценим. Защото и жребият за европейското през 2016 г. не е далеч и може също да се окаже по сценарий на Юго.
