Алекс дел Пиеро: Искам да вкарам и на новия стадион на Юве

Алекс, бихте ли се отказал от отличията, които вече сте спечелил в кариерата си, ако това Ви даваше възможност да се върнете 18 години назад и да започнете отначало?

-Добър въпрос и бих дал двоен отговор. От една страна положителен, защото би било страхотно да имам пред себе си още толкова години на терена, колкото вече съм изиграл. От друга страна обаче отговорът ми ще бъде отрицателен, от уважение към това, което вече съм постигнал, играейки всеки мач и всеки сезон на пълни обороти. А и заради прекрасното ми семейство, което имам.

Кой е мачът, който никога няма да забравите?

-Финалът за Междуконтиненталната купа, спечелен благодарение на моя гол, полуфинала и финала на световното първенство. Невероятно е, че ми се отдаде да стана световен шампион. Това ме накара да забравя за загубения финал на европейското първенство.

Кой е съперникът, който Ви липсва или ще Ви липсва когато се откаже от спорта?

-Паоло Малдини. Той е пример за всеки.

През лятото на 2011 г. би трябвало да е готов новият стадион на Ювентус. Мечтаете ли да отбележите гол за тима и на това съоръжение?

-Естествено. Очаквам този момент.

Подновяването на договора Ви въпрос на разум или въпрос на сърце е?

-Това ще бъде един естествен избор, който сме длъжни да направим заедно с ръководството на клуба. Аз съм сигурен в едно - искам да продължа да играя, а вариантите да го направя са в Ювевнтус или зад граница. В Италия, с екипа на друг клуб не бих могъл да го направя. В Ювентус преживях и някои не толкова щастливи моменти, но винаги съм се чувствал добре тук, гордея се с постигнатото и със своите рекорди.

Трудно или лесно ще е да се разберете с Андреа Аниели, с когото се познавате от много години?

-Винаги съм имал отлични отношения с Андреа. Щастлив съм, че той е наш президент. Той е отговорен и компетентен. Не съм притеснен заради факта, че ми предстои среща с него, на която ще обсъждаме договора ми.

Бяхте ли ядосан когато избухна скандала „Калчополи"?

-Разбира се, заради ситуацията и заради това, което ни отнеха. Но ние превърнахме този яд в стимул за срещите в серия Б. Затова си спомням този сезон с гордост.

Вече сте сред най-добрите реализатори в италианския футбол изобщо. Повече от Вас имат само Пиола (364 гола), Меаца (338), Баджо(319) и Индзаги (313). Вие имате 308.

-309.

По данни на вестника 308.

-Липсва един от мача в Серия Б срещу Бреша. Той беше записан като автогол, но бихте могли да ми го запишете на сметката (смее се). Но ако говорим сериозно надявам се да догоня Роберто и Пипо, а за първите двама ще се нуждая от още няколко месеца.

А какви са целите на Ювентус през тази година?

-Тези, които бяха обявени още през юли - винаги да сме доволни от начина, по който играе отбора. И гарантирам, че до този момент се справяме в повечето случаи.

Трудно ли възприемате идеята, че ви използват основно в последния половин час на срещите?

-Аз приемам всеки избор на треньора и се готвя така че да мога да играя както през всички 90 минути, така и само в края на мача. Важно е усилието, което влагаш в работата си и вниманието, с което се отнасяш, а при мен те винаги са на високо ниво.

Как се почувствахте когато срещнахте Недвед в сако и вратовръзка на заседание на съвета на директорите?

-Малко странно. Радвам се за него, той е страхотен човек. При него всичко се получава. Освен едно - аз съм по-добър от него на голф, въпреки че той играе почти всеки ден.

Бяхте ли разочарован, че останахте извън състава за световното първенство в ЮАР?

-Да, но Липи направи добре, че вземаше решенията си сам, без да приема странични съвети. Аз от своя страна се възползвах от възможността да прекарам една страхотна ваканция със съпругата ми Соня и децата. Ходих като зрител на 6 от седемте мача на Лос Анджелис Лейкърс във финалната серия на НБА. Понякога е хубаво да бъдеш от другата страна.

А ако Прандели Ви покани, макар и само за един мач?

-Ще кажа да. На националния отбор не се отказва.

Вие и Франческо Тоти бихте могли да бъдете полезни на младите в националния тим с опита, които имате...

-Не съм аз човекът, който трябва да коментира това. Може би Чезаре Прандели трябва да каже. Но с Франческо имаме доста общи неща.

Синът ви Тобиас е само на три години. На какво искате да го научите преди всичко?

-Да се отнася добре към сестра си. Опитвам се да го възпитам правилно, да го науча на уважение и да изпитва удоволствие в това, което прави.

А ако той стане фен на Интер?

-Ще се постарая това да не се случва.

Доротея е на 1,5 г. Тя гледа ли телевизия?

-Да. Малка е, но вече проявява характер. Като всяка жена.

Като баща сменяте ли пелени, занимавате ли се с всичко около децата?

-Да, защото искам да усетя изцяло какво означава да си родител.

Кой от комплиментите, които са ви отправяни ви е харесал най-много?

-Получавал съм много, от всички - съперници и приятели. Но завинаги в сърцето ми остават аплодисментите на публиката на „Сантяго Бернабеу" и в Манчестър.

А кога сте били най-разочарован?

-Всеки път когато загубим.

Преди години носихте олимпийския огън. По-важно е участието или по-важна е победата?

-Победата. Спортът е съревнование и ако има резултат преживяваш най-прекрасните моменти, които оправдават всяка направена жертва. Но е важно и да участваш и да приемаш, че понякога съперникът е бил по-добър от теб.

Задава ли се в съвременния футбол нов Дел Пиеро, който да е способен да подобри рекордите, които вие подобрихте?

-Не е изключено. Може би той вече се е родил и мечтае, точно както аз го правих в детството си.

 

Новините

Най-четените