Дори още не сме имали шанс да гледаме всички мачове от първите три кръга за сезона в българското първенство, но вече прозират мнения, че този път наистина ще видим надбягване с четири коня на върха. Не че нямаше такова и миналия сезон - освен за титлата, като Левски, ЦСКА 1948, Лудогорец и ЦСКА завършиха в този ред, след като битките помежду им бяха много интересни и в редовната, и в плейофната фаза.
Това са четирите ни евроучастника съвсем не случайно, а разликата между тях и останалите като обем на съставите, възможности за ротация без рядък спад в качеството и ресурс за харчене на пазара, изглежда става все по-голяма.
Примери колкото искате. ЦСКА 1948 смени 11 играчи за мача си от втория кръг, при това с винаги опасния тим на Ботев Враца, но пак победи и си взе трите задължителни точки. Левски променя по 6-7 имена в титулярния състав между европейските мачове, но е 3 от 3 в шампионата. ЦСКА изпусна две точки на старта срещу Славия, но след това успява да спечели мачовете си заради дългата скамейка, въпреки че оставя извън 11-те някои от най-големите си звезди.
Лудогорец пък вече е аут от Европа, което му дава още един допълнителен жокер в битката на върха у нас. Защото поне в следващите 2 седмици за ЦСКА 1948, поне 3 за ЦСКА, както и всяка седмица до Нова година за Левски, вниманието на конкуренцията ще е разделено между домашния фронт и Европа.
Първият интересен момент при тази оформила се четворка е, че тя се отдалечава от останалите някак съвсем осезаемо.
Това не гарантира нищо, не и в началото на август. Но е трудно да видим друг тим, който да се намеси в битката за първите четири места. Само поглед към новопривлечените играчи (като цени, заплати и визитки) дава ясна представа за тази "ножица", която се отваря.
В Бистрица Диало вкарва редовно, а цената му на пазара изглежда вече милионна в евро. Защитата на 1948 е солидна, с хора като грузинеца с към 50 мача за националния тим Лаша Двали, като боливийския национал Диего Медина, германеца Андре Хофман, черногореца Огньен Гашевич...
Общо 20 легионери са в този състав, плюс доказани български играчи като Борислав Цонев, Георги Русев, Петър Витанов, Атанас Илиев... Това са два отбора, не един. Колко тима в дивизията могат да кажат това?
Отиваме към шампиона Левски, който дотук навигира умело между европейските битки и задължителния добър старт в първенството.
При това с ротации, обхващащи реално всеки пост. "Сините" на Веласкес имат стил, имат вече отработени навици на терена, а и необходимото самочувствие, че ще печелят мачовете си. Те са шампионите все пак.
Видяхме в "Надежда" срещу Локомотив (Сф), че дори, когато не играят добре, те пак имат потенциала и ресурса от скамейката да обърнат мач, дори при оставащи 20-ина минути.
ЦСКА по традиция тръгна трудно и с критики, напрежение и разделение около треньорския пост дори в собствената общност. Но постепенно класата изплува като каймак на ръба на чашата - Сенси, Гбамен, Питас, Жордао... Това са играчи, които правят разлика по терените на България.
Вероятно ще се добавят и още, особено при пробив в основна фаза на един от двата турнира в Европа, в които това още е възможно. Същото важи и за гореспоменатите Левски и ЦСКА 1948, между другото.
И стигаме до Лудогорец, който запазва дотук основата на състава си, в който има играчи, чиято цена на пазара е близо 10 милиона евро - Станич и Дуа, например. 95 процента от този тим е с шампионско ДНК, въпреки че през миналия сезон титлата избяга.
Най-ключовото при разграничението между "четирите коня" и останалите би следвало да е богатството от над 20 качествени футболисти, на които може да се разчита. Другите отбори в лигата имат солидни стартови 11 в най-добрия случай. Плюс няколко опции от скамейката, но несравними с това, с което разполагат евроучастниците.
И - дотук с "те и останалите" като разлика. Кой ще спечели титлата в това каре? И ще има ли този път битка на повече от два отбора за нея?
Не е невъзможно, особено ако ЦСКА и ЦСКА 1948 спрат в Европа на ръба на месец септември. Тогава цялото внимание на тези два отбора, както и вече на Лудогорец, ще е "навътре".
А това означава, че няма да има нужда да се търсят сериозни ротации и върху противници от долната половина на таблицата ще се пуска цялата мощ и най-доброто, което тези клубове имат. А то - като за България, е е доста добро.
Букмейкърите дадоха предимство на Лудогорец на старта на сезона, близо до него бе Левски, а след тях - ЦСКА, следван от ЦСКА 1948. Сега ставките не са налични временно, вероятно се "прекалибрират" и ще бъдат актуализирани след европейското участие на четирите тима.
За всички нас като хора, които гледат българското първенство, интрига до последно и, ако е възможно, между повече от два отбора, е най-добрият възможен сценарий.
А отдалечаването на четирите най-мощни икономически клуба с останалите изглежда неизбежен развой на събитията.
И ще е тенденция в следващите сезони, ако нещо не се промени радикално.
