Днес отбелязваме един от най-големите празници в църковния календар, както и официален държавен празник на Българската армия - Гергьовден, наричан още Ден на храбростта.
Православната църква чества паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец - мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. сл. Хр. при управлението на римския император Диоклециан.
Според преданията той е римски войник, роден в християнско семейство в Кападокия. Служи в личната гвардия на Диоклециан, който издава едикт за преследване на християните в цялата империя. Георги отказва да се включи в гоненията, а след това е обявен за предател, измъчван е и екзекутиран.
Едно от най-известните негови чудеса - и заради което е често изобразяван на иконите, е убийството на змей близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където се смята, че е погребано тялото на светеца.
Тържествата започват с водосвет на бойните знамена в 9:00 ч. пред паметника на Незнайния воин, а в 10:00 ч. на площад „Княз Александър I" е началото на военния парад, в който ще участват близо 1 000 военнослужещи от въоръжените сили на България.
От 12:00 часа пред президентството ще се състои тържествена смяна на почетния гвардейски карау.
Гергьовден е символ на героизма и мъжеството, на войнската доблест, както и един от най - празнуваните именни дни. Около 170 000 български граждани имат повод за почерпят - Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Глория и др.
Празникът се нарича още Зелен Георги (или Цветен Георги). Св. Георги е покровител на земеделците, в частност овчарите, за това по традиция за трапезата днес се коли младо мъжко агне: първото родило се през годината.
Според народните вярвания коленето на животното трябва да се направи пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за ситост, здраве и живот. Кръвта на животно се събира и се изсипва върху лехите, за плодородие.
Момите, момците и младите булки се събират в навечерието на празника или много рано сутрин, още преди да изгрее слънцето. Те обикалят заедно по поляните, ливадите и край реките, берат цветя и кършат разцъфнали клонки.
Смята се, че билките, които се берат на Гергьовден имат особена лечебна сила. Символ на празника в много места на страната е цветето "джурджевче" или Гергьовче - жълто цвете с обли листенца, което расте по поляни и гори в близост до вода или влага. Гергьовчето ( Caltha palustris) се използва от народната медицина при различни заболявания. Прилага се само външно, защото е отровно.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина.
